Обикновена горска мишка

	Обикновена горска мишка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Мишкови (Muridae)
триб:	Apodemini
род:	Полски мишки (Apodemus)
вид:	Обикновена горска мишка (A. sylvaticus)
	Научно наименование
	Apodemus sylvaticus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Обикновена горска мишка в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновената горска мишка (Sylvaemus sylvaticus) е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae).

Таксономия

Според традиционната класификация, обикновената горска мишка e от род Apodemus, заедно с полската мишка. Но най-новите генетични изследвания показват, че е по-правилно полската мишка да е родово самостоятелен вид, а горските мишки да се обособят в отделен род Sylvaemus.^[3] Така името на вида става Sylvaemus sylvaticus, а старото остава като синоним. Повече информация относно класификацията вижте статията за горски мишки.

Описание

Дължина на тялото 7 – 11 cm, а на опашката 7 – 12 cm. Кафеникаво-сив гръб и сиво-бяло коремче, без рязка граница между окраската на двете части на тялото.^[4]

Разпространение

Видът е разпространен и често срещан в Северна Африка и Европа (без северните части на Скандинавския полуостров), включително в България, Югозападен Сибир, Централна Азия, Индия, Мала Азия. В България е разпространена до 1000 м надм. височина.^[4]

Начин на живот

Обитава широколистните и отчасти смесените гори, сечища, ливади и обработваеми земи, а през студените сезони се заселва и в сгради.^[4]

Активна е привечер и нощем. Копае дълбоки дупки с жилищна камера на дълбочина 40 – 50 см и с диаметър 10 – 12 см, в близост изкопава една до три складови камери.^[4]

Размножителният ѝ период е от март до октомври, като бременността трае между 23 и 25 дни. Има между 3 и 4 котила годишно, всяко с по 3 – 8 малки. Максималната продължителност на живота е 18 месеца.^[4]

Храни се предимно със семена, също и зелените части на растенията, а през топлите сезони включва в менюто си насекоми и плодове (къпини, лешници, орехи и др.). От гледна точка на защита на горите се счита за вредител, тъй като унищожава семената или зелените части на много дървесни и храстови видове.^[4]

Източници

↑ Apodemus sylvaticus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Обикновена горска мишка. Посетен на 2022-03-28
↑ Фауна на България, т.27 Mammalia. 2004. ISBN 9544308601. с. 352-353.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Роснев, Боян и др. Ръководство по защита на горите, част I. София, Национално управление по горите и Институт за гората при БАН, 2006. ISBN 954-91590-2-7. с. 183 – 184.

[1] Apodemus sylvaticus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[eecobg-2] Червена книга на Република България. Обикновена горска мишка. Посетен на 2022-03-28

[класификация-3] Фауна на България, т.27 Mammalia. 2004. ISBN 9544308601. с. 352-353.

[:0-4] а ^б ^в ^г ^д ^е Роснев, Боян и др. Ръководство по защита на горите, част I. София, Национално управление по горите и Институт за гората при БАН, 2006. ISBN 954-91590-2-7. с. 183 – 184.

[1]

[2]

[3]

[4]