Степна скачаща мишка
Степна скачаща мишка | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Критично застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Pallas, 1773) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Степна скачаща мишка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Тушканчикови (Dipodidae).
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[3] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката – до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Хранят се със семена на растения и с насекоми.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sicista subtilis (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Степна скачаща мишка. Посетен на 25 март 2012
- ↑ Kryštufek, B., Zagorodnyuk, I. & Amori, G. Sicista subtilis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 септември 2009. (на английски)
- ↑ а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 343 – 345.
|