Направо към съдържанието

Степна скачаща мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Степна скачаща мишка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Тушканчикови (Dipodidae)
род:Същински скачащи мишки (Sicista)
вид:Степна скачаща мишка (S. subtilis)
Научно наименование
(Pallas, 1773)
Степна скачаща мишка в Общомедия
[ редактиране ]

Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Тушканчикови (Dipodidae).

Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[3] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[4]

Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката – до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи.

Хранят се със семена на растения и с насекоми.

Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[4]

  1. Sicista subtilis (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Степна скачаща мишка. Посетен на 25 март 2012
  3. Kryštufek, B., Zagorodnyuk, I. & Amori, G. Sicista subtilis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 септември 2009. (на английски)
  4. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 343 – 345.