Направо към съдържанието

Оризищна мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оризищна мишка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
NT
Почти застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Малки мишки (Micromys)
вид:Оризищна мишка (M. minutus)
Научно наименование
(Pallas, 1771)
Разпространение
Синоними
  • Mus campestris Desmarest, 1822
Оризищна мишка в Общомедия
[ редактиране ]

Оризищната мишка (Micromys minutus) е вид дребен бозайник, единственият представител на род Малки мишки (Micromys) от семейство Мишкови (Muridae). Видът е разпространен в по-голямата част от Евразия. В България се среща главно в равнините.[3]

Оризищната мишка е най-дребният гризач, срещащ се в България. Дължината на тялото и главата е 65-79 mm, а на опашката - 48-78 mm. На цвят е жълтеникаво-кафява с жълтеникаво-бяло коремче. Муцуната е къса, очите са малки, а опашката е хватателна. Предпочита влажни местности с висока тревиста или храстова растителност.[3]

Храни се със семена, насекоми и зелени части на растения. В оризищата, от август до изпадането си в зимен сън през декември, се храни изключително с ориз. Оризищната мишка е активна предимно през нощта.[3]

Размножава се от април до септември, в по-топлите райони до октомври-ноември. Женската прави кълбовидно гнездо между стъблата на растения на около половин метър височина, в някои случаи и на повърхността на земята, и отглежда в тях новородените. Бременността продължава 18—20 дни. Малките напускат гнездото около 15 дни след раждането си, а на възраст месец и половина стават полово зрели. Всяка година женската отглежда до 5 котила с по 5—12 малки.[3]

  1. Micromys minutus (Pallas, 1771). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Оризищна мишка. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 255-259.
Оризищна мишка