Плейстоцен
Класификация на Кватернера | |||||
---|---|---|---|---|---|
Международна | Северозападна Европа | ||||
Серия | Подсерия | Етаж | Надетаж | Етаж | хил. години |
Холоцен | 0 < 11,5 | ||||
Плейстоцен | Късен плейстоцен |
Тарантий | (без име) | Weichselien | 11,5 - 116 |
Eemien | 116 - 128 | ||||
Среден плейстоцен |
Йоний | Saalien | 128 - 238 | ||
Oostermeer | 238 - 243 | ||||
(без име) | 243 - 324 | ||||
Belvedere | 324 - 338 | ||||
(без име) | 338 - 386 | ||||
Holsteinien | 386 - 418 | ||||
Elsterien | 418 - 465 | ||||
Cromerien | - | 465 - 850 | |||
Ранен плейстоцен |
Калабрий | ||||
Бавелий | - | 850 - 1070 | |||
Менапий | - | ||||
Валий | - | ||||
Ебуроний | - | ||||
Геласий | Тиглий | - | 1800 - 2400 | ||
Претиглий | - | 2400 - 2588 |
Плеистоцен (на английски: Pleistocene, от гръцки πλεῖστος — най, над и καινός — нов, съвременен) е геоложка епоха, започнала преди 2,58 млн. години и завършила преди 11,5 хил. години. Автор на термина е шотландският учен Чарлз Лайъл в книгата си „Основи на геологията“ (1830).
За плеистоцена са характерни няколкото ледникови периода. Разделя се на ранен, среден и късен плеистоцен. Той е третата епоха на периода неоген и 6-ата епоха на ерата на ценозоя. Предшества се от плиоцен, а е последван от холоцен. Също така съвпада с края на палеолита в археологията.
Растителност
[редактиране | редактиране на кода]Характерни за плеистоценската ледена тундра са растения като: Тревиста върба (на латински: Salix herbacea), Бреза - джудже (на латински: Betula nаnа), Планинско омайниче (на латински: Dryas octopetala), Артемизия (растение) (на латински: Arthemisia), треви, мъхове и лишеи. В райони на юг от на субарктичната зона горите се увеличават, като съвременната тайга. Броят на видовете е в противоречие със съвременната висока растителност, което предполага прегрупиране на растителните асоциации по време на периоди на изменение на климата.
Животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Тежките климатични промени по време на ледниковите периоди оказват сериозно въздействие върху фауната и флората. С всяко настъпване на леда, големи площи на континентите стават напълно необитаеми, а растения и животни, отстъпват на юг пред настъпващите ледници, изложени на огромен стрес в резултат на драстичните климатични промени, намаляване на жизненото пространство, и по-трудното намиране на храна. Масовото измиране на едри бозайници (мегафауна), коeто включва мамути, мастодонти, саблезъби котки, глиптодони (огромни броненосци), земни ленивци, ирландски лосове, пещерни мечки, и късомуцунести мечки, започва в края на плеистоцена и продължава в холоцена. Неандерталците също изчезват през този период. В края на последния ледников период, студенокръвни животни, по-малки бозайници, като дървесни мишки, мигриращи птици, и по-бързи животни като белоопашат елен заменят мегафауната и мигрират на север. Измиранията са особено тежки в Северна Америка, където изчезват конете и камилите.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]www.museumruse.com Архив на оригинала от 2010-11-25 в Wayback Machine.