Калаващица

Калаващица
	Калаващица
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Пазарджик ; Община Стрелча ; Област Пловдив ; Община Хисаря
Дължина	33 km
Водосб. басейн	186 km²
Начало
Място	на 400 m южно ; от връх Влък; Същинска Средна гора
Координати	42°32′47.04″ с. ш. 24°24′57.96″ и. д. / 42.5464° с. ш. 24.4161° и. д.
Надм. височина	1170 m
Устие
Място	десен приток на Пясъчник (влива се в язовир „Пясъчник“) → Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°25′00.12″ с. ш. 24°31′05.16″ и. д. / 42.4167° с. ш. 24.5181° и. д.
Надм. височина	287 m

Калаващица е река в Южна България – Област Пазарджик, община Стрелча и Област Пловдив, община Хисаря, десен приток на Пясъчник (влива се в язовир „Пясъчник“). Дължината ѝ е 33 km.

Река Калаващица извира на 1170 м н.в., на 400 м южно от връх Влък в Същинска Средна гора под името Чиряшата. В началото тече на югозапад, след това на юг и накрая на югоизток в дълбока проломна долина, с изключение на малък участък в източната част на Стрелчанската котловина и в най-долното си течение преди вливането си в язовир „Пясъчник“. Влива се в северозападния ръкав на язовир „Пясъчник“, на 287 м н.в., на 1 км югозападно от село Беловица, община Хисаря.

Площта на водосборния басейн на Калаващица е 186 km², което представлява 28,05% от водосборния басейн на река Пясъчник.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Оцетковец
→ Малката река
← Вълковишко дере
← Юрушка река
→ Геренска река (влива се в язовир „Пясъчник“, най-голям приток)

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е от февруари до май, а минимумът – юли-октомври.

Единственото селище разположено по течението на реката е село Мало Крушево, община Хисаря.

Водите на реката се използват за напояване. Част от водите на река Стрелчанска Луда Яна се отклоняват на югоизток по изграден канал в Калаващица.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 232.