Уикипедия:Избрани статии
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Водещи принципи:
Препоръки за съдържанието:
Препоръки за редактиране:
 | Съдържанието накратко: Избраните статии са лицето на Уикипедия |
Какво са и какво не са избраните статии
Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 155 избрани статии от общо 301 988 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.
Да
- Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
- Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
- Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
- Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
- Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.
НЕ
- Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
- Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
- Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
- Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.
Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :
|
Актуални избрани статии |
 Рисът (Lynx lynx) е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия. Рисът е животно, митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всяват респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини. Вижте още » |
 Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността. Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си източна елонгация. Дори тогава в умерените ширини той остава близо до хоризонта и обикновено е скриван от относително яркото по здрач небе. В тропическите ширини наблюдението е по-лесно, тъй като Слънцето се издига и спуска по-стръмно към хоризонта, поради което периодът на полуздрач е по-кратък, а в някои части от годината еклиптиката пресича хоризонта много стръмно, поради което Меркурий може да се окаже относително високо в небето. Такива условия в тези области има например след залез около пролетното и преди изгрев около есенното равноденствие. Сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен полумесец без много подробности. Първият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10, който успява да заснеме около 45% от повърхността на планетата от 1974 до 1975 година. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който достига околопланетна орбита на 17 март 2011 година, и има за цел да картографира и останалата част от планетата. още» |
