Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Калиграфия

Калиграфия

• Начало на гласуването: 15:53, 27 юли 2014 (UTC). Край на гласуването: 10 август 2014, 15:53.

• Гласове: валидни 4 „за“ и 1 „против“. Резултат: избрана.

Предлагам статията за избрана, защото е една от проекта Уикипедия:1000 статии и засяга изкуство, което не е много популярно у нас, но за което има какво да се научи. Освен това би разнообразила асортимента на теми в избраните статии--Ket (беседа) 15:53, 27 юли 2014 (UTC)

За

1. За. като предлагащ--Ket (беседа) 15:53, 27 юли 2014 (UTC)
2. За – Owain (беседа) 17:34, 3 август 2014 (UTC)
3. За. --Спасимир (беседа) 06:31, 4 август 2014 (UTC)
4. За. Според мен, много загрижена статия. Чудесна работа. Джевянин (беседа) 18:31, 7 август 2014 (UTC).

Против

1. Против - Статията трябва много да се редактира... Думи като краснопис се споменава едва няколко пъти с неудебелен шрифт, а думата краснописание липсва като има и български книги с такова заглавие. От гръцки ли идва думата или от старогръцки? липсва καλλιγραφία, но има пояснения към двете отделни думи... Въпрос с повишена трудност Как се пише полу-унциал или полуунциал? Думата почерк се споменава само веднъж, което ми се струва малко странно за такава статия, а липсва и вътрешна препратка към статията за почерк. Липсва изключително много информация за България. Имало е и предмет Краснопис в България. От самата статия се зачудих за >> „четири съкровища“ (文房四寶/文房四宝) >> на какъв език е това? Друго>> В арабската калиграфия традиционно се използва перо от изсушена тръстика или бамбук (на английски: qalam)>> Не е ли малко странно за арабски да се обяснява не на арабски, а на английски, което пак идва от арабски? Qalam. Направих един опит за редакция, но ми спря връзката към интернет и редакцията пропадна... --Николов (беседа) 15:08, 4 август 2014 (UTC)

Прав сте за почерка, сложих препратка към него и го добавих в увода. Информацията за България съответства на наличните за мен източници, ако разполагате с други, можете да добавите. Както е отбелязано най-отдолу, преводът е от два езика и това обяснява посочените несъответствия (но не ги оправдава, разбира се). Излишно е да напомням, но сте свободен да редактирате, съжалявам че нямате връзка към Интернет.--Ket (беседа) 14:47, 6 август 2014 (UTC)

За краснопис и краснописанието нищо не казахте, а има толкова много източници и книги... Примерно има такава книга и източник в страницата за Неофит Рилски, друга попадам на ето това тук, или пък тук... Полуунциал беше иронична забележка, защото се пише слято... Все едно да напишете полу-маймуна или полу-човек, което е вярно в случаите, когато втората част се прехвърля на нов ред... --Николов (беседа) 10:03, 9 август 2014 (UTC)

Николов, моля да коригираш своите забележки. Статията стоя дълго време в Текущи съобщения, а Кет беше достатъчно добронамерена и отворена за критика. Предполагам, че тя няма подобни източници и те моля да подобриш съдържанието спрямо твоите забележки. --Izvora (беседа) 20:07, 9 август 2014 (UTC)

Коментари

Хубаво е да се превежда, но не е зле да се вложи и малко творчество. Няма достатъчно за българската калиграфия, която най-вече ще интересува българските читатели. Няма дори и снимка от български калиграфски образци някои от които са твърде интересни. Много може да се каже, да речем, за българските царски грамоти, някои от които притежават уникална калиграфия. За мен статията не става за избрана и защото липсват обяснения за основни понятия в калиграфията. "Царски кодекс" пък е уникално название, което не е коректно предвид общоприетото значение на думата в българския език. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 217.174.154.148 (беседа)

Благодаря за критиките. Това, че в момента е предложена за избрана, не означава, че текстът не може да се подобрява и редактира. Дори призовавам всеки, който има познания, да допринася, защото всяка статия, пък особено избраните, трябва да бъде резултат на колективен труд. --Ket (беседа) 11:49, 5 август 2014 (UTC)