Джордж Вашингтон

Вижте пояснителната страница за други личности с името Вашингтон.

---

Джордж Вашингтон George Washington
американски политик
Роден	22 февруари 1732 г. Уестморланд, Британска империя
Починал	14 декември 1799 г. Маунт Върнън, САЩ
Погребан	САЩ
Религия	Епископална църква в САЩ Масонство
Политика
Партия	Федералистка партия (1798)
1-ви президент на САЩ
30 април 1789 – 4 март 1797
Семейство
Съпруга	Марта Вашингтон (6 януари 1759 – 14 декември 1799)
Деца	2 (осиновени)
Подпис
Джордж Вашингтон в Общомедия

Джордж или Георг Вашингтон (на английски: George Washington, произнася се Джордж Уошингтън) е американски генерал и политик, известен като първия президент на САЩ (1789 – 1797).

Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775 – 1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в Северна Америка и света, заслужава още приживе почетната титла „баща на нацията“.

Произход и ранни години (1732 – 1754)

Роден е на 22 февруари 1732 г. (11 февруари 1732 г. стар стил) в Поупс Крийк, Пленшън, южно от Колониал Бийч в окръг Уестморлънд, Вирджиния. Рожденият му ден се празнува по григорианския календар, т.е. по нов стил. По негово време английската година започва на 25 март (Благовещение) – допълнителна причина за честото объркване на датата му на раждане.

Вашингтон е част от културния и икономически елит на робовладелците плантатори във Вирджиния. Родителите му Огъстин Вашингтон (1693 – 12 април 1743) и Мери Бол (1708 – 25 август 1789) са потомци на английски преселници. Той прекарва голяма част от детството си във фермата Фери в окръг Стефърд, близо до Фредериксбърг, като често посещава английските си братовчеди в Чотанк, окръг Кинг Джордж. В значителна степен се образова сам, като стремежът си към знания удовлетворява с четене на книги по география, военна история, селско стопанство, математика и земемерство.

Учи за топограф (получава дипломата си от Вирджинския колеж „Уилям и Мери“) и помага да се извършват измервания в долината Шенъндоа. През 1749 г. е назначен за официален земемер на окръг Кълпепър. През 1751 г., заедно със своя болен полубрат Лоурънс, посещава Барбадос и оцелява след боледуване от вариола, но лицето му завинаги остава белязано от болестта. Той е положен за франкмасон във Фредериксбърг на 4 февруари 1752 г. След смъртта на Лоурънс през юли 1752 г. наема, а впоследствие наследява имението Маунт Върнън, окръг Феърфакс (Вирджиния), близо до Александрия.

Война с Франция и индианците (1754 – 1774)

Най-ранният портрет на Вашингтон го показва да носи полковническата си униформа на Вирджинския полк, худ. Чарлс Пийл (1772)

На 22 години Джордж Вашингтон е сред първите участници в конфликт, който по-късно се превръща в мащабна война. През 1752 г. Франция започва военна окупация на Охайо, към което има претенции и Вирджиния. Вашингтон е пратеникът, който носи на французите ултиматума от Робърт Дуинидъл, губернатор на Вирджиния, но французите отказват да се изтеглят. През 1754 г. Вашингтон, който вече е произведен в подполковник в Първи вирджински полк, води мисия в Охайо. Прави засада на френско–канадски разузнавателен отряд, като убива 10 души, включително и водача на отряда Жозеф Кулон дьо Жюмонвил. След това Вашингтон построява укреплението Форт Несесити („необходимост“), което се оказва напълно безполезно, и скоро се предава на обградилите го многобройни френски и индиански военни части. В условията за капитулация на форта, които Вашингтон подписва, е включено и признание, че той е издебнал и е извършил „покушение“ срещу живота на Жюмонвил. Аферата „Жюмонвил“ се превръща в международен инцидент и подпомага започването на Френската и индианска война, част от Седемгодишната война.

Вашингтон е освободен от французите срещу обещанието да не се връща в Охайо поне за година. През 1755 г. се включва в експедицията Брадок, която е амбициозен опит на британската армия да си възвърне Охайо. Експедицията завършва с провала в битката при Мононгахела. Вашингтон се изплъзва чрез бягство, като 2 коня са убити под него и получава 4 дупки от куршуми в палтото си. В същото време показва хладнокръвие пред огъня, като организира сравнително стройно отстъпление. Във Вирджиния Вашингтон е обявен за герой и ръководи Първи вирджински полк за няколко години. През 1758 г. отново е в действие и участва в експедицията на генерал Джон Форбс, която успешно отблъсква французите от Форт Дюкен.

През 1759 г. подава оставка от длъжността си и се жени за Марта Кустис, заможната вдовица на Даниел Паркър Кустис. Вашингтон осиновява 2-те деца на Кустис, но никога няма свои. Младата двойка се мести в Маунт Върнън, където се надяват да водят спокоен фермерски живот, и Вашингтон става член на местния градски съвет.

През 1774 г. Вашингтон вече е сред най-богатите хора в колониите. Същата година е избран за делегат от Вирджиния в Първия континентален конгрес. Въпреки че Американската революция все още не се е превърнала във война, напрежението между колониите и Великобритания продължава да расте – знак за това е, че Вашингтон участва във Втория континентален конгрес изцяло във военна униформа – единственият делегат, облечен така.

Американската революция (1775 – 1783)

На 15 юни 1775 г. Континенталният конгрес назначава Вашингтон за главнокомандващ на току-що сформираната Континентална армия. Предложението за назначението идва от делегата от Масачузетс Джон Адамс, който изтъква „неговите умения като офицер…, големите му таланти и широко скроения му характер“. Той поема командването на 3 юли.

Вашингтон успешно отблъсква британските сили от Бостън на 17 март 1776 г. като разполага артилерия на височините Дорчестър. Британската армия, водена от генерал Уилям Хоу, се оттегля до Халифакс, Канада, и армията на Вашингтон се насочва към Ню Йорк в очакване там на британска офанзива. Вашингтон губи битката на Лонг Айлънд (22 август), но успява да спаси голяма част от силите си. Променливият успех на битките в Ню Джърси поставят под съмнение успеха на Американската революция.

„Джордж Вашингтон пресича Делауеър“

През нощта на 25 декември 1776 г. Вашингтон превежда американските сили през река Делауеър, за да нападне силите, разположени в Трентън, Ню Джърси, които не очакват такова нападение навръх Коледа. Вашингтон продължава настъплението с изненадваща атака срещу генерал Чарлз Корнуолис, разположил се около Принстън. Това става преди 2 януари 1777 г. По този начин Вашингтон отвоюва колонията. Тази серия от успешни атаки значително повдигат духа на поддръжниците на независимостта.

По-късно същата година генерал Хоу води атака, която има за цел превземането на колониалната столица Филаделфия. Той на няколко пъти побеждава силите на Вашингтон и успява да изпълни целта си. Опитът за обрат на военните действия от страна на Континенталната армия при битката при Джърматаун се проваля, поради спусналата се мъгла и настъпилото объркване. В резултат на това Вашингтон е принуден да се пенсионира и оттегли за зимата във Фордж Вали.

Въпреки всичко армията на Вашингтон успява да се съвземе от загубата и прекараната тежка зима и чрез тренировките, които прилага германския барон Фридрих фон Щойбен, значително подобрява боеспособността си. По-късно атакува британските военни части, които се придвижват от Филаделфия към Ню Йорк в битката при Монмаут на 28 юни 1778 г.

Въпреки че всички обстоятелства са срещу Вашингтон, по време на Революцията той успява чрез своята армия да задържи британските сили в центъра на страната и по този начин дава възможност на генералите Хорейшо Гейтс и Бенедикт Арнолд да спечелят битката при Саратога през 1777 г. След Монмаут британците концентрират своята офанзива в южните колонии, докато войската на Вашингтон се изтегля в Роуд Айлънд, където той командва военните действия до края на войната. Способността му да забавя британските сили му спечелват прозвището „Американския Фабий“ по аналогия с римския военачалник Квинт Фабий Максим.

През 1779 г. Вашингтон с 20% от армията си предприема експедицията Съливан, която е насочена срещу 6 племена, образуващи коалицията на ирокезите, които са се съюзили с британците и нападат заселнически поселища по границата. Най-малко 40 селища на ирокезите са унищожени и според някои източници това е основанието ирокезите да нарекат Вашингтон „Разрушителя на села“.

През 1781 г. американските сили заедно с френската пехота и флот обграждат генерал Корнуолис край Йорктаун, Вирджиния. С бърз марш Вашингтон присъединява армията си към тази офанзива и след непрекъснат натиск британските сили се предават. Капитулацията на британските сили е фактическия край на техните опити за потушаване на Революцията. През март 1783 г. е разкрит заговор, в който участват някои от офицерите на Вашингтон, като причината за това са забавени плащания – бунтът е потушен. По-късно през същата година при условията на Парижкия договор Великобритания признава американската независимост. Като резултат на 2 ноември генерал Джордж Вашингтон изнася прощална реч пред своите войници, събрани в Рок Хил, Ню Джърси, последвана от такава пред офицерите на 4 декември.

Между революцията и президентството (1783 – 1789)

На 23 декември 1783 г., генерал Джордж Вашингтон подава оставка от задълженията си на главнокомандващ на армията. Това става пред Конгреса, който по това време заседава в Мериленд Стейт Хауз в Анаполис. Това действие е от изключителна важност за младата държава и създава прецедент, при който цивилни и избрани служители, а не военните, упражняват върховната власт. Положението и властта, която притежава Вашингтон са такива, че ако има желание да заграби властта, както преди него е направил Юлий Цезар, а след него Наполеон, то той е нямало да има проблем. В действителност сред най-големите му привърженици съществува желанието Вашингтон да задържи за постоянно властта и да стане крал, но той, както и повечето бащи на нацията, не одобрява тази идея.

По време на предаването на военните си пълномощия Вашингтон е посочен в документите на Континентална армия с почетната титла главнокомандващ.

Джордж Вашингтон председателства Конституционния конвент във Филаделфия през 1787 г. Той не участва в по-голямата част от дебатите, но неговият престиж е достатъчно голям, за да поддържа колегиален дух между делегатите. Той налага дух на конфиденциалност при разговорите, което кара мнозина да смятат, че основните принципи на президентската институция в САЩ са създадени, като са оформяни специално за Вашингтон. След края на конвента, активната поддръжка на Вашингтон убеждава мнозина, включително и представителите на Вирджиния да приемат Конституцията на САЩ.

Вашингтон притежава 32 km² земя и въпреки че това е значителна територия, по тогавашните стандарти се е считал за „дребен собственик“ и е факт, че никога не е имал достатъчно пари в брой. Когато става президент той взима заем от 600 паунда, за да се премести в Ню Йорк, който тогава е център на американското правителство.

През периода 1788 – 1789 Джордж Вашингтон е избран за първия президент на САЩ.

Президентство (1789 – 1797)

Federal Hall, сградата на Конгреса в Ню Йорк

Първите президентски избори в САЩ се провеждат, в рамките на Първия Конгрес на САЩ, на 4 февруари 1789 г. Оставено е всеки щат да реши сам как да бъдат избрани делегатите, които ще избират президент. От 13 щата 10 участват в електоралния вот, а от тях само 5 провеждат всеобщи избори за делегати.

Всеки от 69-те избиращи делегати разполага с 2 гласа, единият от които задължително трябва да е за кандидат, който не е от щата на гласуващия. Вашингтон събира 69 електорални гласа и е единодушен избор на делегатите, така той става единственият президент, който е избиран с единодушие, факт, който се повтаря по време на избора му за втори мандат през 1792 г. На второ място е Джон Адамс с 34 електорални гласа, който е посочен за вицепрезидент. Конгресът признава резултатите на 6 април и след известно закъснение на 30 април Вашингтон полага клетва. Церемонията се състои пред Сената под портала на Федерал Хол в Ню Йорк. Изборът на Вашингтон за президент е разочарование за Марта, първата Първа дама, чието желание е да продължат със следвоенния спокоен живот в Маунт Върнън. Въпреки това тя бързо влиза в определената ѝ роля и започва да организира вечери и събирания за изтъкнати личности.

През 1791 г. федералното правителство налага закон, с който се облага с данъци производството на уиски. Законът е изключително непопулярен, особено в граничните територии, и през юли 1794 г. в Пенсилвания, федерален шериф е нападнат, а местната данъчна служба е изгорена. На 7 август 1794 г. Джордж Вашингтон събира доброволни отряди от няколко щата и лично предвожда 13 000 души, с които потушава безредиците. Събитието остава в историята с прозвището си Бунтът на уискито. Тези събития имат и друго значение. Чрез тях Вашингтон категорично налага, че федералният закон трябва да бъде спазван от всички щати и така се предотвратява възможността за бъдещи безредици.

Вашингтон ръководи първата среща на правителството на Съединените щати на 25 февруари 1793 г. Противопоставянето в правителството между Александър Хамилтън и Томас Джеферсън по повод бюджетните приходи, води до формирането на политическите партии.

Оттегляне, смърт и почести

Паметник на Вашингтон пред Federal Hall в Ню Йорк

След оттеглянето си от президентството през март 1797 г. Вашингтон се завръща в Маунт Върнън с огромно чувство на облекчение.

През 1798 г. Вашингтон е назначен за генерал–майор в армията на САЩ (Lieutenant General, по онова време най-високата степен). Назначаването на Вашингтон е като предупреждение за Франция, войната с която по това време изглежда предстояща. Вашингтон никога не изпълнява активна служба и до смъртта си е воден в армейските регистри като пенсиониран генерал–лейтенант, което е еквивалент на поста му като тризвезден генерал и главнокомандващ от времето на войната за независимост.

След назначението му през 1798 г. Вашингтон се разболява от остър ларингит и умира на 14 декември 1799 г. в дома си. Съвременните експерти смятат, че Вашингтон е починал или от остра стрептококова инфекция на гърлото или поради пускането на кръв като част от лечението, шока от това, асфикция и дехидратация. Лекарят, който пуска кръв на Вашингтон, е Бенджамин Ръш, който горещо е агитирал за отстраняването на Вашингтон по време на войната за независимост. Вашингтон е погребан в семейната гробница в Маунт Върнън.

Конгресменът Хенри „Артилеристът“ Хари Лий, командир от Войната за независимост, възхвалява Вашингтон като „гражданин пръв във войната, пръв в мира и на първо място в сърцата на своите сънародници“.

С изключение на Дуайт Айзенхауър, който има пожизнено назначение като „армейски генерал“ (пет звезди), Джордж Вашингтон е единствения президент с военен чин, който се завръща в армията, след като напуска президентския пост. Странното е, че след Войната за независимост е получил званието генерал-лейтенант (с 3 звезди), а след това има много генерали в американската история с пълни 4 звезди (а генерал Юлисис Грант е с 5 звезди) и всичките те са с по-висш чин. Генерал Джон Пършинг достига до ранг „генерал на армиите“, което е по-висш ранг от 5-звездните генерали (в действителност той има 4 звезди). Този въпрос е разрешен през 1976 г., когато с акт на Конгреса Вашингтон е произведен посмъртно в „генерал на армиите“ и освен това е обявен за единствения и най-висш военен в историята на САЩ.

Личен живот

Разказвани са много истории за пословичната честност на Вашингтон като дете. Една от най-известните истории е за това как той, за да изпробва нова брадва, отсича черешово дърво. Когато баща му опитва да разбере кой е злосторника, той казва една от най-прословутите реплики в американската история „Не мога да лъжа, аз бях този, който отсече черешата“. Тази история се появява за първи път след смъртта на Вашингтон в наивна детска книжка от Персън Мейсън Уиймс, който е енорийски свещеник в Маунт Върнън. Персън Мейсън Уиймс измисля и друга известна история за Вашингтон, който се моли за божията помощ на самотно място в гората край Маунт Върнън.

Като се абстрахираме от измислените истории, трябва да се посочи, че Вашингтон е бил човек с дълбока честност, силно развито чувство за дълг и патриотизъм. Той е бил смел и прозорлив, съумял е да ръководи континенталната армия през осем трудни години на война и множество лишения, които самият той е споделял.

Както беше посочено по-горе Вашингтон е бил франкмасон и това е причината множество сувенири, свързани с него, да се съхраняват в масонските ложи, като най-известната е Джордж Вашингтон Масоник Мемориъл в Александрия, Вирджиния.

Вашингтон е страдал през целия си живот от лошите си зъби, като е губил поне по един зъб всяка година от 24-годишна възраст. Когато остарява той се консултира с множество зъболекари, опитва се да носи множество зъбни протези, но никога дървени (каквито твърдения има). Предполага се, че това е предизвикано от дъвченето на живачен окис, който му е изписван като лекарство против малария и едра шарка.

Вашингтон е бил известен със своята скромност и контролирани лични амбиции. Никога не е приел заплащане за своята военна служба и е устоявал твърдо на желанията на своите офицери. Когато Джон Адамс го предлага пред Конгреса за генерал-майор и ръководител на Континенталната армия, Вашингтон напуска залата и така позволява на всички, несъгласни с това предложение да се изкажат свободно. По-късно, когато приема тези постове, той ясно заявява, че се чувства недостоен за тях.

Често се казва, че едно от най-големите достижения на Вашингтон е, че е успял да избегне получаването на повече власт, отколкото му е нужно. Той систематично се е стремял да не се забърква в никакви политически интриги. Не допуска непотизъм (получаване на постове по силата на роднински връзки) и кронизъм (получаване на постове по силата на познанства), като например отказва по време на война повишаване в пост на заслужилия негов братовчед Уилям Вашингтон, за да не бъде обвинен, че го фаворизира. Томас Джеферсън пише „Умереността и добродетелността на този човек предотврати възможността тази Революция, както много други такива, да извърши преврат срещу свободата, в името на която тя дойде“.

Вашингтон трудно се съгласява да служи втори мандат като президент и категорично отказва да приеме трети такъв, поставяйки началото на традиция до Франклин Делано Рузвелт. По време на церемонията по полагане на клетва на Джон Адамс се твърди, че Вашингтон го дръпва на страна и му казва: „Е, аз успях да се измъкна, а ти успя да влезеш, сега ще видим кой ще се наслаждава повече“. Вашингтон отказва да напусне кабинета преди новоизбрания президент Джон Адамс и вицепрезидент Томас Джеферсън да приемат принципа, че бившите президенти се ползват единствено и само с правата на обикновените граждани.

Вашингтон е бил страстен почитател на крикета, игра, която е популярна в британските колонии и винаги, когато е има възможност е практикувал.

Вашингтон и робството

Вашингтон е притежавал роби през целия си живот, което е било обичайно за робовладелската аристокрация на Вирджиния, към която той е принадлежал. Настоявал е за човешко третиране на робите и изпитвал все по-голяма трудност да приеме тази „лична привилегия“. Историкът Роджър Бърнс пише: „Колкото повече остарява, толкова повече смята, че робството е неморално и неправилно. Дълго преди революцията, Вашингтон възприема необичайната позиция да отказва продажбата на роби и да не позволява разделяне на робските семейства“. След революцията Вашингтон казва на свой английски приятел: „Предвиждам, че нищо друго освен прекратяването на робството няма да помогне толкова много за сплотяването и поддържането на Съюза и това трябва да се превърне в основен принцип“. Вашингтон пише през 1786 г. на своя приятел Джон Франсис Мърсър: „Никога няма да притежавам роб чрез купуването му, едно от първите ми желания е да видя разработен и приет план, който ще доведе до прекратяването на робството в тази страна по бавен, сигурен и необратим начин“. Десет години по-късно пише на Робърт Морис: „Няма жив човек, който да желае по-искрено от мен да види приет план за постепенно премахване на робството“.

Като президент, Вашингтон е наясно с опасността от разделяне на младата република по въпроса за робството, както и всъщност става през 1861 г. Той не подпомага премахването на робството, докато е в кабинета, но подписва закон, който забранява робството в Северозападните територии и пише на своя добър приятел маркиз дьо Лафайет, че смята това за мъдра мярка.

За разлика от другите робовладелци сред бащите основатели, Вашингтон включва разпореждане в своето завещание, съгласно което след неговата смърт робите му получават свобода. Вдовицата му Марта освобождава малко преди смъртта си робите, които притежава.

Религията в живота на Вашингтон

Религиозната вяра на Вашингтон е предмет на спорове. Има достоверни доказателства, че той, както и много от „бащите основатели“, е деист и вярва в Бог, макар че той предпочита да го нарича Провидение, но не вярва в намесата свише след създаването на света. След Революцията, когато Епископалната църква става официалната религия на Вирджиния, той е член на епископалното настоятелство в местната църква. Той често говори за нуждата от религия по принцип и е придружавал жена си по време на богослуженията. Но няма каквито и да било доказателства някога да е вземал причастие от църковна общност и винаги е напускал церемонията пред да се премине към причастие. Когато преподобният Джеймс Абъркромби от епископалната църква „Св. Петър“ споменава в седмичната си проповед, че тези, които не приемат причастие, дават недобър пример, Вашингтон престава да участва в неделните проповеди занапред. Дълго след като Вашингтон е починал, запитан за неговите религиозни възгледи, Абъркромби отговаря: „Господин Вашингтон беше деист“. Няколкото проповеди, които са съставени от Вашингтон в края на живота му, са претърпели значителни редакции. На смътното си легло не иска присъствие на свещеник, въпреки че такъв е бил наличен. Погребалната му церемония е съгласно правилата на франкмасоните.

Наследството, оставено от Вашингтон

Вашингтон мирно предава президентската власт на Джон Адамс, след като прекарва два мандата на този пост. Той дава началото на множество други прецеденти, които изграждат спокойствието на следващите президентски мандати. Посмъртно е наречен „баща на Отечеството“, често е смятан за най-значимата фигура от „бащите основатели“ и редовно е честван от признателните потомци.

Столицата на САЩ е наречена на него – Уошингтън, окръг Колумбия. Окръг Колумбия е създаден с акт на Конгреса от 1790 и Джордж Вашингтон е в основата му. Той взема участие и в избора на място за Белия дом. По това време теренът на бъдещата столица представлява мочурище и остава такова до 19 век. Столицата е разположена на юг, а не близо до големите градове на север, като компромис при съставянето на конституцията, за да се получи подкрепата на южните щати.

Джордж Вашингтон избира Уест Пойнт, Ню Йорк, за място на военната академия на САЩ.

Изображения

Ликът на Джордж Вашингтон присъства на банкнотата от 1 долар, както и на куортър монетата (25 цента), която е била издавана до 1796. Също така неговото изображение присъства на най-много пощенски марки, в сравнение с другите американски президенти.

Вашнгтон, марка от 1862, 24 цента	Вашнгтон, марка от 1895, 2 цента	Вашнгтон, марка от 1914, 5 цента	Вашнгтон, марка от 1916, 7 цента
Вашнгтон, марка от 1932, 2 цента	Вашнгтон, марка от 1932, 10 цента	Вашнгтон при молитва, марка от 1928, 2 цента	Вашнгтон се заклева, марка от 1939, 3 цента

Вижте също

• Американска революция
• Първи Конгрес на САЩ

Външни препратки

• На 6 април: Джордж Вашингтон е избран за президент на САЩ – Кратка биография на Вашингтон до избирането му за президент, в. Дневник
• ((en)) Библиотека на конгреса: Пълномощия на Вашингтон като главнокомандващ
• ((en)) Биография на Джордж Вашингтон на сайта на Белия дом

Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 октомври 2005. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.