Конституция на САЩ
Конституция на САЩ | |
— действаща — | |
Първата страница от оригинала на Конституцията | |
Юрисдикция | САЩ |
---|---|
Приета от | Конституционен конвент |
Приета на | 17 септември 1787 г. |
В сила от | 4 март 1789 г. |
Конституция на САЩ в Общомедия |
Конституцията на Съединените щати е върхновният закон на САЩ.[1] Конституцията, първоначално съставена от седем члена, очертава националната рамка на управление. Първите три члена оформят доктрината на разделението на властите. Следващите три члена описват идеите за федерализма, щатите и споделения процес на конституционните поправки. Седмият член се отнася за процедурата, която впоследствие се използва от тринайсетте щата, за да я ратифицират.
История
[редактиране | редактиране на кода]През май 1787 г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Конституцията е официално приета през септември същата година, а е обнародвана 2 години по-късно (през 1789 г.).
Скоро след приемането си, конституцията търпи първите си промени, за да се отрази желанието на голяма група от политическия елит да се намалят (ограничат и кодифицират) правомощията на федералната власт. Нуждата от твърди гаранции срещу евентуална злоупотреба с федералната власт е била изключително важна за съхраняване на съюза, тъй като по това време се вихрели антифедералистки чувства. Първите десет допълнения (амендмънти) касаят правата на гражданите и отделните щати; автор на Закона за правата става Джеймс Мадисън. Той черпи идеи от няколко съществуващи документа и отразява горчивия опит от британското управление в колониите, довело до революционната война за независимост.
Принципи
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че конституцията на Америка се е променила в много аспекти, основните принципи са останали същите. Властта е разделена на три:
- законодателна, която да приема закони
- изпълнителна, която да следи за спазването на законите
- съдебна, която да тълкува законите и да разрешава конфликтите чрез система от съдилища
Тези три вида власти били разделени между трите клона на управлението:
- Конгресът – законодателна власт
- Президентът – изпълнителната власт
- Върховният съд – съдебната власт
Трите власти се контролират взаимно и по този начин се постига изключително важният баланс на властите.
Един от главните принципи в конституцията е, че всички хора са равни пред закона и са защитени от него по един и същ начин. Също така всички щати са равни и никой от тях не може да иска по-специално отношение от управляващите.
Конгрес
[редактиране | редактиране на кода]Конгресът се състои от 2 камари – Сенат на САЩ и Камара на представителите на САЩ
Камарата на представителите се състои от 435 членове, всеки от които е избран от отделните щати. Всеки щат може да избира точно определен брой членове, в зависимост от населението му. Срокът, за който са избирани членовете, е 2 години.
Сенатът се състои от 100 членове, като всеки щат избира по 2-ма членове, независимо от населението на щата. Срокът, за който се избират сенаторите е 6 години.
Освен със законодателство, Конгресът се занимава и със събирането на данъците, гласуването на бюджета и др.
Президент
[редактиране | редактиране на кода]Освен че президентът на САЩ се занимава с изпълнителната власт, той е и главнокомандващ на американските войски. Той трябва да следи за изпълнението и ефикасността на законите. Може да поставя вето върху законопроектите на Конгреса, при което законопроектът се приема само ако 2/3 или повече членове гласуват за него. Също така президентът може да издава правила и заповеди, наречени административни заповеди, които имат силата на закон и не се гласуват от Конгреса. Мандатът на президента в Америка е 4 години.
Съдебна власт
[редактиране | редактиране на кода]Първият Конгрес разделя Америка на области и създава съдилища за всяка от тях. Над тези съдилища стои Върховният съд на САЩ, който се състои от 9 съдии, определени пожизнено от президента.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ * Maier, Pauline. Ratification: The People Debate the Constitution, 1787 – 1788. New York, Simon & Schuster, 2010. ISBN 978-0-684-86854-7. с. 35.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|