Сенат на САЩ
Сенат на САЩ United States Senate | |
Горна камара на Конгреса на САЩ | |
Обща информация | |
---|---|
Мандат | безсрочен |
Ръководители | |
Президент | Камала Харис |
Партия | Демократическа партия |
Избран | 20 януари 2017 г. |
Състав | |
Членове | 100 |
Парламентарни групи |
|
Допълнителна информация | |
Последни избори | 8 ноември 2022 г. |
Седалище | Капитолия, Вашингтон |
Уебсайт | senate.gov |
Сенат на САЩ в Общомедия |
Сенатът на САЩ (на английски: United States Senate) е една от двете камари на Конгреса на САЩ, другата е Камарата на представителите. Всеки щат е представен от двама сенатори, като общият брой на сенаторите е съответно 100. Всеки сенатор служи по шест години, като на всеки две години има избори за обновяване на 1/3 (една трета) от местата в Сената. Сенатът води открити заседания, които могат да се гледат на живо по канал Си-СПАН 2 (C-SPAN 2).
Съставът и властта на Сената са установени от член първи на Американската конституция.[1] Всеки щат е равно представляван от двама сенатори, тоест за 50-те американски щата има общо 100 сенатора. От 1789 до 1913 г. сенаторите са назначавани от законодателствата в щатите, които представляват. Днес обаче те се избират от народния вот, след ратификацията на 17-ата поправка на конституцията през 1913 г.
Бидейки горната камара на Конгреса на САЩ, Сенатът има няколко правомощия, които са уникални за него. Те включват одобряването на международни договори и потвърждаването на секретари на Кабинета, съдии на Върховния съд, федерални съдии, флагмански офицери, регулаторни държавници, посланици и други федерални изпълнителни служители. Освен това, в случай че никой кандидат не събере мнозинство за вицепрезидент, отговорността пада на Сената да избере един от двамата с най-много гласове за позицията. Също така Сенатът има отговорността за провеждане на съдебните процеси на тези, които са импийчнати от Камарата на представителите.
Като цяло, Сенатът се счита за по-съвещателен[2] и по-престижен[3][4][5] орган от Камарата на представителите, поради по-дългите си мандати, по-малък размер и общощатски избирателни райони, които в исторически план водят до по-колегиална и по-малко партийна атмосфера.[6] Президентът на Сената е и вицепрезидент на САЩ. В негово отсъствие, отговорностите му се поемат от временния президент на Сената, който по-традиция е най-старшият член на партията, образуваща мнозинството.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Constitution of the United States // Senate.gov, 26 март 2009. Посетен на 4 октомври 2010.
- ↑ Amar, Vik D. The Senate and the Constitution // The Yale Law Journal 97 (6). 1988-01-01. DOI:10.2307/796343. с. 1111 – 1130.
- ↑ Stewart, Charles и др. Television Markets and U.S. Senate Elections // Legislative Studies Quarterly 15 (4). 1990. DOI:10.2307/439894. с. 495 – 523.
- ↑ Richard L. Berke. In Fight for Control of Congress, Tough Skirmishes Within Parties // The New York Times. September 12, 1999.
- ↑ Joseph S. Friedman. The Rapid Sequence of Events Forcing the Senate's Hand: A Reappraisal of the Seventeenth Amendment, 1890 – 1913 // Curej – College Undergraduate Research Electronic Journal. 30 март 2009.
- ↑ Lee, Frances E. Agreeing to Disagree: Agenda Content and Senate Partisanship, 198 // Legislative Studies Quarterly 33 (2). 16 юни 2006. DOI:10.3162/036298008784311000. с. 199 – 222.