Направо към съдържанието

Робство

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Робовладелци)
Чернокож жител на Убанги-Шари, заловен с мрежа, е приготвян за продажба, 1905 г.
Робски окови

Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.[1] То е особеност на производителните сили в историята на икономиката и на производствените отношения. Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.[1] Те са собственост на робовладелците и могат да бъдат купувани и продавани от момента на своето залавяне, покупка или раждане. Лишени са от правото да се придвижват свободно, да отказват труд или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците имат правото дори да изтезават и убиват робите си.[2] Думата „робство“ има и по-широка употреба: в обществен смисъл се свързва с подчинение и безправие, а в психологически смисъл се разбира като зависимост: „роб на страстите си“, „робува на амбициите си“ и пр.

Робството е известно от дълбока древност, но се проявява в различни форми при различните цивилизации. Изглежда, че историческия си произход дължи на практиката военнопленници да бъдат използвани като работна ръка. Такава е съдбата на някои завладени и поробени народи. Културният разцвет на Древна Атина и Древен Рим например е основан на икономика, разчитаща изцяло на робски труд. Аристотел смята, че робството е природен феномен. С прехода от робството към феодализма по-голямата част от работната сила вече не е робска. Въпреки това робството не изчезва, а се запазва в по-голяма или по-малка степен както в рамките на Средновековието, така и Новото време, като процъфтява по време на колонизацията на Америка. Трансатлантическата търговия с роби е най-емблематичната картина на робството поради своята дълготрайност (продължила е няколко века), обхват (засегнала е десетки милиони роби) и историческо въздействие (върху Съединените щати и Африка).

Движението против робството започва също от древността, но придобива нов тласък от края на XVIII век, когато завършва с премахването на робството в повечето страни по света, но не без силна съпротива (Гражданската война в САЩ). Въпреки че робството е осъдено от древни времена, минават векове, преди да бъде премахнато, като днес то е официално забранено във всички държави по света след влизане в сила на Международния пакт за граждански и политически права. Последната отхвърля робството Мавритания през 1981 г. Въпреки това според различни оценки броят на съвременните роби е между 20 и 36 милиона души[3][4][5] — едно от най-ниските относителни равнища в световната история.[6] Повечето от тези хора се намират главно в Южна Азия и са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени дългове или неизпълнени обещания.[7] Съвременното робство е свързано преди всичко с практиката на заробване на длъжници, нови форми на крепостно право, деца-войници, домашни прислужници под строг надзор, насилствени бракове и трафик на хора (главно на жени и деца с цел проституция).[8][9]

Международният ден за възпоменание на търговията с роби и нейното премахване се празнува на 23 август, а Международният ден за премахване на робството се празнува на 2 декември. Множество съвременни международни договори (включително Конвенцията за робството от 1926 г.) забраняват робството и го смятат за престъпление срещу човечеството.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Българската дума „роб“ присъства още в старобългарския като „робъ“ с близко до сегашното си значение — роб, крепостен селянин, подчинен, слуга. Предполага се, че тя произлиза от формата в родителен падеж *arbā́ на праславянската дума *ãrbъ (домашен работник, слуга) и сродната *arbȩ („дете“). Тези думи от своя страна се извеждат от праиндоевропейския корен *orbho – „сирак, малко дете, слуга, роб“.[10]

В Западна Европа до X век за роби и за крепостни селяни еднакво се ползва латинската дума „servus“ („слуга“). В повечето съвременни европейски езици наименованието на робите произлиза от средновековно-латинската дума „sclavus“ (английски: „slave“; френски: „esclave“; немски: „Sklave“ и т.н.). Тези форми произлизат от наименованието на славяните, тъй като в Ранното Средновековие много от робите в Западна Европа идват от Централна и Източна Европа.[11][12] В частност Омаядските халифи от Кордова са се снабдявали с роби с помощта на съседите си франки, които извършвали набези през срещуположната граница на франкските владения. Тъй като заловените там роби са славяни, това обяснява произхода на думата в английския език.[13]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Възникване на робството и ранен период

[редактиране | редактиране на кода]
Роби в древен Египет

Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още от времето преди най-ранните писмени източници.[14] Предполага се, че робството е рядко в културите на ловци-събирачи, в които общественото разслоение е относително слабо. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението, поради което то вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през XI хилядолетие пр.н.е. неолитна революция.[15]

Ранни археологически сведения за наличие на робство се откриват в праисторически погребения от Долен Египет, датирани към VIII хилядолетие пр.н.е.[16] Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през XVIII век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби. Библията също разглежда робството като отдавна установена институция.[17]

Робството е известно в почти всички ранни цивилизации — Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките.[18] В древността човек е можел да попадне в робство заради дългове, за престъпления или като военнопленник; роби са ставали също деца на роби и изоставени деца.[19]

Робството в Античността

[редактиране | редактиране на кода]
Роби в мините на древна Гърция

Свидетелствата за наличие на робство в Древна Гърция датират още от Микенската епоха. През Класическата епоха 40% (според някои автори дори 80%) от жителите на Атина са роби.[20] Аристотел приема теорията за естественото робство, според която някои хора са роби по природа,[21][22] докато стоиците се придържат към възгледа за естественото равенство на всички хора и критикуват робството като противоречащо на природните закони.[23] Сигурно е, че Древна Атина е притежавала най-голям брой роби, които достигат 80 000 през VI и V век пр.н.е.[24] От две до четири пети от населението на града са роби.[25]

Робството съществува в Древен Рим от самото му възникване, но с териториалното разширение на Римската република в робство попада населението на цели географски области, което създава значителен приток на роби в Европа и Средиземноморието. Гърци, илири, бербери, германи, траки, гали, евреи, араби и хора от много други етноси са превърнати в роби, използвани не само за работа, но и за забавления (например като гладиатори или сексуални роби). Общият брой на заробените хора през съществуването на Римската държава се оценява на поне сто милиона души.[26]

Роби в древен Рим

Големият брой на робите в Древен Рим води до периодични робски въстания, най-известното от които е въстанието на Спартак в началото на I век пр.н.е. Към края на Републиката робството се превръща в жизненоважен икономически стълб за богатството на Рим.[27] Смята се, че 25% или повече от населението на Древен Рим е съставено от роби.[28] Робите нямат отделна стая за спане и спят в някой от ъглите на къщата. Хранят се с остатъците от храната на господарите си. Не им е разрешенo да се женят. Според някои учени, робите представляват 35% или повече от населението на тогавашна Италия.[29] Оценките за броя им по времето на Римската империя е от 60 до 100 милиона, като 400 000 са в столицата Рим.[30][31]

Робството през Средновековието

[редактиране | редактиране на кода]

В Европа

[редактиране | редактиране на кода]
Адалберт Пражки отправя обвинения към Болеслав II Благочестиви, херцог на Бохемия, че евреите търгуват с роби християни (релеф от Гнезненските врати)

Мащабна търговия с роби се извършва предимно на юг и изток през Ранното Средновековие в Европа: Византийската империя и мюсюлманският свят се снабдяват с роби от езическите области в Централна и Източна Европа (заедно с Кавказ и Тартария). [32][33][34] Търговията с европейски роби достига своя връх през 10 век след бунта на занджи, който предизвиква използването на африкански роби в арабския свят.[35][36]

През Средновековието Испания и Португалия са сцена на почти постоянно мюсюлманско нашествие в преобладаващо християнски райони. Периодични набези от Андалусия опустошават иберийските християнски царства, като тези експедиции се връщат обратно с плячка и роби. В нападение срещу Лисабон (Португалия) през 1189 г. халифът Абу Юсуф Якуб ал-Мансур взима в плен 3000 жени и деца, а управителят на Кордоба в последвала атака срещу Силвиш (Португалия) през 1191 г. взима 3000 християни роби.[37] От XI до XIX век в Северна Африка берберски пирати извършват нападения срещу европейските крайбрежни градове, хващат християни роби и ги продават на робските пазари в страни като Алжир и Мароко.[38][39]

Пазарът на роби, картина на Жан-Леон Жером, ок. 1866 г.

Във Великобритания робството продължава да се практикува след падането на Рим. Законите в средновековен Уелс предвиждат робски статут. Търговията нараства след нашествията на викингите, с големи пазари в Честър[40] и Бристъл[41]. По времето на Книгата на Страшния съд (1086 г.) около 10% от населението е съставено от роби.[42] Робството в средновековна Европа е толкова често срещано явление, че Католическата църква многократно го забранява.[43] През 1452 г. обаче папа Николай V издава папска була Dum Diversas, която предоставя на царете на Испания и Португалия правото да обрекат мюсюлмани, езичници и всякакви други невярващи на вечно робство, легитимирайки по този начин търговията с роби в резултат на война.[44]. Папа Павел III забранява поробването на местните американци през 1537 г. в папската си була Sublimus Dei.[45] Доминикански монаси, които пристигат в испанското селище Санто Доминго, категорично осъждат поробването на местните американски жители. Заедно с други свещеници те осъждат отношението към тях и го категоризират като несправедливо и незаконно в аудиенция с испанския крал и Кралската комисия.[46]

Византийско-османските войни довеждат до залавянето на стотици хиляди европейци, предимно от пирати; заловените са продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между XVI и XIX век.[47][48] Набезите за роби са извършвани най-вече от араби и бербери, не толкова от османски турци. Търговията с роби се е извършвала на специални тържища, каквито е имало в повечето малки градове.[49]

Кръвният данък представлява насилствено отвеждане на малки християнски момчета от домовете им, насилствено налагане на исляма и записване в корпуса на еничарите — специална военна класа в османската армия, с решаващо значение при османските нашествия в Европа.[50] Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и други управници в империята са набирани по този начин.[51][52][53] Наложниците в харема на османския султан се състоят основно от купени робини, като преобладават тези от християнски произход.

В арабския свят и Близкия изток

[редактиране | редактиране на кода]
Керван с арабски търговци на африкански роби през пустинята Сахара

В ранните ислямски държави на Западен Судан (днес Западна Африка), включително Гана (750 – 1076), Мали (1235 – 1645), Сегу (1712 – 1861) и Сонгай (1275 – 1591), около една трета от населението е съставено от роби.[54] Арабската търговия с роби продължава от 7. век до около 60-те години на 20 век под една или друга форма.

Ибн Батута няколко пъти показва, че е получавал закупени роби.[55] Великият учен от 14. век Ибн Халдун пише: „Чернокожите народи са като правило лесно подчиняеми на робство, защото те имат малко малко (същество) човешко и притежават качества, подобни на тези на тъпи животни“.[56] Робите са закупени или заловени на границите на ислямския свят и след това внесени до основните центрове в Близкия изток, където са робските пазари, на които са разпродадени.[57][58][59] В същото време много роби в региона са внесени от Централна Азия и Кавказ, а също така взети във войните с християнските народи на средновековна Европа. Историците смятат, че от 650 до 1900 година, между 10 и 18 милиона души са поробени от арабските търговци на роби и са взети от Европа, Азия и Африка през Червено море, Индийския океан, и пустинята Сахара.

Робството в ново време

[редактиране | редактиране на кода]

Османска империя

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Робство в Османската империя

В Османската империя робството е широко разпространено, като в роби се превръщат както славяни и европейци от север, така и африканци от юг. Пропорцията на робите сред населението варира, като е по-голяма в градовете – през 1609 г. робите са около една пета от населението на столицата Константинопол[60] Според митнически статистически данни от XVI и XVII век, от района на Черно море между 1450 и 1700 г. в Константинопол са пристигнали около 2,5 милиона роби.[61] Робите се използват за различни цели: те служат като еничари, моряци, занаятчии, домашни слуги, евнуси и наложници в харемите. Освен това роби, които са специално обучени и имат способности, биват назначавани на високи административни постове, демонстрират изключителна лоялност и допринасят за развитието на империята[62].

След реформите, инициирани по време на Танзимата, робството постепенно е премахнато и към края на XIX век търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно.

Азия

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Африка

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Америка

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Близкият изток

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Форми на робство в съвременната епоха

[редактиране | редактиране на кода]

Заробване на длъжници

[редактиране | редактиране на кода]

Заробване за дългове (известен и като принудителен труд) е залог, обещание за труд или услуги като обезпечение за погасяване на дълг или друго задължение на дадено лице. Необходимите за погасяване на дълга тип услуги могат да бъдат неопределени, а също така продължителността на услугите може да е за неопределен срок. Може да се предава от поколение на поколение.

Заробването за дългове е описано от Организацията на обединените нации като форма на съвременното робство и търси начини за премахване на практиката. Повечето страни се подчиняват на това изискване, но практиката е все още широко разпространена в Южна Азия.[63][64] В Индия е законово премахнато през 1976 г., но въпреки това остава широко разпространена.

Деца-войници

[редактиране | редактиране на кода]
Деца-войници в Етиопия, 2010 г.

Използването на деца за военни цели може да представлява пряко участие във въоръжени действия, служене като портиери, шпиони, куриери, съгледвачи, или за политически изгоди – като жив щит или за пропаганда.

През цялата човешка история и в много култури, децата участват във военните кампании.[65] В Първата световна война, във Великобритания 250 000 момчета под 19-годишна възраст успяват да се присъединят към армията.[66] Във Втората световна война деца-войници се сражават в цяла Европа – във Варшавското въстание, в еврейската съпротива и в съветската армия.[67][68][69]

От 1970 г. насам редица международни конвенции влизат в сила, които се опитват да ограничат участието на децата при въоръжени конфликти; независимо от това използването на деца във военни сили, както и активното им участие във въоръжени конфликти е широко разпространена.

Деца-войници са открити от Централна Америка да района на Големите езера на Централна Африка, и от Белфаст в северната част до Ангола в южната. Децата са лесни мишени за набиране за военни цели, защото лесно попадат под различни влияния. Много от тях са иззети и назначени със сила. Днес това се счита за една от формите на съвременно робство.

Насилствени бракове

[редактиране | редактиране на кода]

Принудителен брак е брак, при който едната или двете страни се женят без да са дали съгласието си за това, против волята си.[70] Принудителният брак се различава от уредения брак, в който двете страни се съгласяват да им бъде оказана помощ, или от родителите, или от трета страна (сватовник) при определянето на съпруг, въпреки че понякога разликата между двата брака е трудно различима. Принудителният брак все още се практикува в различни култури по света, особено в части от Южна Азия и Африка. Днес той се разглежда като форма на съвременно робство.

Вижданията на ООН за принудителния брак е, че е форма на злоупотреба с правата на човека и нарушава принципа на свободата и независимостта на индивида. Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че правото на жената да избира съпруг и влиза свободно в брак е в центъра на равенството, живота и достойнството на всяко човешко същество.[71]

Трафик на хора

[редактиране | редактиране на кода]

Трафикът на хора в същността си е търговия с хора, най-често с цел сексуално робство, принудителен труд или друг вид сексуална експлоатация.[72][73][74][75][76] Това може да включва принудителни бракове, извличането на органи или тъкани, включително сурогатно майчинство или премахване на яйцеклетки.

Трафикът на хора може да се провежда в рамките на една страна или на мултинационално ниво. Той е считан за престъпление срещу човечеството поради нарушаване на правата на жертвите и е осъден като нарушение на човешките права от международни конвенции.[77][78][79][80]

Премахване на робството

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Аболиционизъм

Робството съществува в една или друга форма през цялата човешката история наред с различни движения през различните периоди за освобождение на големи или малки групи роби.

Испанската колонизация на Северна и Южна Америка предизвиква дискусии за правото на поробване на американските индианци. Забележителен критик на робството в испанските колонии е Бартоломе де лас Касас, който се противопоставя на поробването на коренните жители на Америка, а по-късно и на африканците.

Един от първите протести срещу робството идва от немски и холандски квакери в Пенсилвания през 1688 г. Един от най-важните етапи в кампанията за премахване на робството в целия свят настъпва в Англия през 1772 г., с британския съдия лорд Менсфийлд, който иска да обяви робството за незаконно в Англия. Парламентът на Британската империя забранява робството в почти всички свои територии през 1833 година.

В САЩ забраната влиза в сила през декември 1865 година с XIII поправка към конституцията – 8 месеца след края на Американската гражданска война.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Робство в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)
  1. ↑ а б Laura Brace. The Politics of Property: Labour, Freedom and Belonging. Edinburgh University Press, 2004. ISBN 978-0-7486-1535-3. p. 162–. Посетен на 31 май 2012. (на английски)
  2. ↑ Welcome to Encyclopćdia Britannica's Guide to Black History // Britannica.com. Архивиран от оригинала на 2010-03-23. Посетен на 14 март 2010. (на английски)
  3. ↑ Slavery's Global Comeback // The atlantic. 19 декември 2012.
  4. ↑ INAUGURAL GLOBAL SLAVERY INDEX REVEALS MORE THAN 29 MILLION PEOPLE LIVING IN SLAVERY // Global Slavery Index 2013. 4 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2016-04-07. Посетен на 17 октомври 2013.
  5. ↑ Almost 36m people live in modern slavery – report // BBC. 17 ноември 2014. Посетен на 17 ноември 2014.
  6. ↑ Leach, Susan Llewelyn. Slavery is not dead, just less recognizable // The Christian Science Monitor, 2004. Посетен на 16 февруари 2011. (на английски)
  7. ↑ Slavery in the 21st century // Newint.org. Архивиран от оригинала на 2010-05-27. Посетен на 29 август 2010. (на английски)
  8. ↑ Religion & Ethics – Modern slavery: Modern forms of slavery // BBC, 30 януари 2007. Посетен на 16 юни 2009.
  9. ↑ Experts encourage action against sex trafficking // voanews.com, 15 май 2009. Архивиран от оригинала на 2011-05-01. Посетен на 29 август 2010. (на английски)
  10. ↑ Рачева, Мария и др. Български етимологичен речник. Том VI. (ПУСКАМ – СЛОВАР2). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-633-1. с. 274 – 275.[неработеща препратка]
  11. ↑ Harper, Douglas. slave // Online Etymology Dictionary. etymonline.com, 2010. Посетен на 17 февруари 2011. (на английски)
  12. ↑ slave // Merriam-Webster, 2011. Посетен на 17 февруари 2011. (на английски)
  13. ↑ Тойнби, Арнълд. Изследване на историята, т.1 Възникване и развитие на цивилизациите гл.3 Развитие на цивилизациите. Посетен на 27 януари 2016.
  14. ↑ Slavery. Historical survey. Slave-owning societies // Encyclopædia Britannica's Guide to Black History. Encyclopædia Britannica, 2011. Архивиран от оригинала на 2011-04-27. Посетен на 17 февруари 2011. (на английски)
  15. ↑ Slavery // Encyclopædia Britannica. (на английски)
  16. ↑ Thomas, Hugh. The Slave Trade. New York, Simon and Schuster; Rockefeller Centre, 1997. (на английски)
  17. ↑ Mesopotamia: The Code of Hammurabi // Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 2011-02-17. (на английски)
  18. ↑ slavery // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011. (на английски)
  19. ↑ Harris, W. V. Demography, Geography and the Sources of Roman Slaves // The Journal of Roman Studies. 1999. (на английски)
  20. ↑ Slavery in Ancient Greece // Student Encyclopædia. Britannica Online for Kids. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011. (на английски)
  21. ↑ Kiernan, Ben. Blood and Soil: A World History of Genocide and Extermination from Sparta to Darfur. Yale University Press, 2007. ISBN 0-300-10098-1. p. 65 – 68. (на английски)
  22. ↑ Archer, Léonie J. Slavery and Other Forms of Unfree Labour: And Other Forms of Unfree Labour. Routledge, 1988. ISBN 0-415-00203-6. p. 28. (на английски)
  23. ↑ Colish, Marcia. The Stoic Tradition from Antiquity to the Early Middle Ages: Stoicism in classical Latin literature. Brill, 1990. ISBN 9004093273. p. 37. Посетен на декември 2010. (на английски)
  24. ↑ Lauffer, S. „Die Bergwerkssklaven von Laureion“, Abhandlungen no. 12 (1956), p. 916.
  25. ↑ Slavery in Ancient Greece. Britannica Student Encyclopædia.
  26. ↑ Scheidel, Walter. The Roman slave supply (PDF) // princeton.edu, 2007. p. 18. Посетен на 17 февруари 2011. (на английски)
  27. ↑ Slavery in Ancient Rome // Dl.ket.org. Посетен на 29 август 2010.
  28. ↑ Resisting Slavery in Ancient Rome // BBC News, 5 ноември 2009. Посетен на 29 август 2010.
  29. ↑ Schiavone Aldo (2000), The End of the Past. Ancient Rome and the Modern West, Cambridge Mass.: Harvard University Press, p. 112.
  30. ↑ Butler, Paul. Approaching the New Millennium: An Amillennial Look at A.D. 2000. Joplin, Mo., College Press, 1998. ISBN 978-0-89900-812-7. с. 225.
  31. ↑ "The Roman slave supply" Walter Scheidel. Stanford University.
  32. ↑ Slave trade – Britannica Concise Encyclopedia // Encyclopædia Britannica. Архивиран от оригинала на 28 май 2008. Посетен на 29 август 2010.
  33. ↑ slave-trade // Jewishencyclopedia.com. Посетен на 29 август 2010.
  34. ↑ Slavery Encyclopedia of Ukraine // Encyclopediaofukraine.com. Посетен на 29 август 2010.
  35. ↑ The Cambridge Economic History of Europe: Trade and industry in the Middle Ages. Cambridge University Press, 28 август 1987. ISBN 978-0-521-08709-4. с. 417–. Посетен на 31 май 2012.
  36. ↑ Carole Elizabeth Boyce Davies. Encyclopedia of the African Diaspora: Origins, Experiences, and Culture. ABC-CLIO, 29 юли 2008. ISBN 978-1-85109-705-0. с. 1002–. Посетен на 31 май 2012.
  37. ↑ James William Brodman. Ransoming Captives in Crusader Spain: The Order of Merced on the Christian-Islamic Frontier // Libro.uca.edu. Посетен на 29 август 2010.
  38. ↑ British Slaves on the Barbary Coast // Архивиран от оригинала на 10 март 2008.
  39. ↑ Jefferson Versus the Muslim Pirates by Christopher Hitchens, City Journal Spring 2007 // Архивиран от оригинала на 2011-09-25. Посетен на 2015-06-27.
  40. ↑ Lewis, C.P. & al. A History of the County of Chester. "Early Medieval Chester 400 – 1230". Посетен на 5 февруари 2013.
  41. ↑ Clapham, John H. A Concise Economic History of Britain of Britain from the Earliest Times to 1750. Посетен на 5 февруари 2013.
  42. ↑ Medieval English society // University of Wisconsin. Архивиран от оригинала на 2011-10-25. Посетен на 5 септември 2009.
  43. ↑ Slavery, serfdom, and indenture through the Middle Ages // Scatoday.net, 3 февруари 2005. Архивиран от оригинала на 2010-05-18. Посетен на 29 август 2010.
  44. ↑ Hayes, Diana (2003), „Reflections on Slavery“, in Curran, Charles E. (ed.), Change in Official Catholic Moral Teaching, Paulist, p. 67.
  45. ↑ Sublimus Dei // Papalencyclicals.net. Архивиран от оригинала на 2010-01-18. Посетен на 29 август 2010.
  46. ↑ Thomas, Hugh. Rivers of Gold: The Rise of the Spanish Empire. London, Weidenfeld & Nicolson, 2003. ISBN 0-297-64563-3. с. 258 – 262.
  47. ↑ When Europeans were slaves: Research suggests white slavery was much more common than previously believed // Архивиран от оригинала на 2017-06-14. Посетен на 2015-06-27.
  48. ↑ British Slaves on the Barbary Coast
  49. ↑ Fischer W. Alan (1978) The sale of slaves in the Ottoman Empire: Markets and state taxes on slave sales, some preliminary considerations. Bogazici Universitesi Dergisi, Beseri Bilimler – Humanities, vol. 6, pp. 150 – 151.
  50. ↑ Janissary
  51. ↑ Lewis. Race and Slavery in the Middle East // Архивиран от оригинала на 2014-09-16. Посетен на 2015-06-27.
  52. ↑ The Turks: History and Culture // Архивиран от оригинала на 2006-10-18. Посетен на 2015-06-27.
  53. ↑ In the Service of the State and Military Class
  54. ↑ "Slaves in Saudi". Naeem Mohaiemen. The Daily Star. 27 юли 2004.
  55. ↑ "Medieval Sourcebook: Ibn Battuta: Travels in Asia and Africa 1325 – 1354 Архив на оригинала от 2011-05-13 в Wayback Machine."
  56. ↑ Bernard Lewis. Race and Slavery in the Middle East: An Historical Enquiry. Oxford University Press, 30 април 1992. ISBN 978-0-19-505326-5. с. 53–. Посетен на 31 май 2012.
  57. ↑ Historical survey: The international slave trade // Encyclopædia Britannica. Архивиран от оригинала на 14 октомври 2014.
  58. ↑ slave-trade. JewishEncyclopedia. com
  59. ↑ Lal, K. S. Muslim Slave System in Medieval India // Aditya Prakashan. Архивиран от оригинала на 2008-05-12. Посетен на 2015-06-27.
  60. ↑ Welcome to Encyclopædia Britannica's Guide to Black History Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine..
  61. ↑ The Cambridge World History of Slavery: Volume 3, AD 1420–AD 1804
  62. ↑ Fisher, A. (1980). Chattel slavery in the Ottoman empire. Slavery and Abolition, 1(1), 25 – 45.
  63. ↑ Kevin Bales. New slavery: a reference handbook. ABC-CLIO, 2004. ISBN 978-1-85109-815-6. с. 15 – 18. Посетен на 11 март 2011.
  64. ↑ The Bondage of Debt: A Photo Essay Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., by Shilpi Gupta
  65. ↑ Wessels, Michael. Child Soldiers // Bulletin Of The Atomic Scientists 53 (4). 1997. с. 32.
  66. ↑ 'How did Britain let 250000 underage soldiers fight in WW1? – BBC,' Архив на оригинала от 2019-07-20 в Wayback Machine. BBC News
  67. ↑ Norman Davies, Rising '44: The Battle for Warsaw, Pan Books 2004 p.603
  68. ↑ David M. Rosen, Armies of the Young: Child Soldiers in War and Terrorism, Rutgers University Press 2005 pp.54 – 55:'The participation of Jewish children and youth in warfare was driven by a combination of necessity, honor, and moral duty.'
  69. ↑ Olga Kucherenko, Little Soldiers: How Soviet Children Went to War, 1941 – 1945, Oxford University Press 2011
  70. ↑ www.refuge.org.uk // Архивиран от оригинала на 2022-04-23. Посетен на 2015-06-29.
  71. ↑ BBC (Ed.). (n.d.). Introduction: Forced Marriage. Посетен на 16 декември 2012.
  72. ↑ UNODC on human trafficking and migrant smuggling // Unodc.org, 2011. Посетен на 22 март 2011.
  73. ↑ Amnesty International – People smuggling // Amnesty.org.au, 23 март 2009. Архивиран от оригинала на 2011-03-09. Посетен на 22 март 2011.
  74. ↑ www.ecpat.org.uk, архив на оригинала от 18 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130718000206/http://www.ecpat.org.uk/sites/default/files/forced_marriage_ecpat_uk_wise.pdf, посетен на 29 юни 2015 
  75. ↑ Slovakian 'slave' trafficked to Burnley for marriage // BBC News.
  76. ↑ inst.uchicago.edu, архив на оригинала от 15 април 2014, https://web.archive.org/web/20140415115828/http://inst.uchicago.edu/sites/inst.uchicago.edu/files/uploads/2013%20BA%20Thesis_Cruz%20Leo_PDF.pdf, посетен на 29 юни 2015 
  77. ↑ Trafficking in organs, tissues and cells and trafficking in human beings for the purpose of the removal of organs (PDF) // United Nations, 2009. Посетен на 18 януари 2014.
  78. ↑ Human trafficking for organs/tissue removal // Fightslaverynow.org. Посетен на 30 декември 2012.
  79. ↑ Louise Shelley. Human Trafficking: A Global Perspective. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-139-48977-5. с. 2.
  80. ↑ DIRECTIVE 2011/36/EU OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 5 April 2011 on preventing and combating trafficking in human beings and protecting its victims, and replacing Council Framework Decision 2002/629/JH (PDF) // Eur-lex.europa.eu.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робство&oldid=12400417“.