Направо към съдържанието

Ибн Батута

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ибн Батута
ابن بطوطة
арабски учен и пътешественик
Роден
Починал
около 1368 г. (63 г.)
Мароко
ПогребанТанжер, Мароко
Религияислям
Националност Мароко
Научна дейност
ОбластГеография
Ибн Батута в Общомедия

Абу Абдалах Мохамед ибн Абдалах ал-Лавати ат-Танджи ибн Батута (на арабски: محمد بن عبد الله بن محمد الطنجي), по-известен като Ибн Батута (на арабски: ابن بطوطة) е арабски учен и пътешественик, известен със своите записки на пътешествията си „Rihla“ („Пътешествие“ на арабски език). Произхожда от Танжер (Мароко). Целия си живот прекарва в пътешествия, които описва подробно и увлекателно.

Достига до Африка, Близкия и Далечния изток – места, слабо познати на средновековните европейци. От 1325 до 1354 г. пътува из Арабия, Ирак, Мала Азия, Северна Африка, Западна Африка, Египет, Сирия, Палестина, Югоизточна Европа, Южна Европа, Иран, Златната Орда, Средна Азия, Афганистан, Индия, Цейлон, Малдивските о-ви, Суматра, Ява и Китай. От 1349 до 1352 г. пътува в Испания. От 18 февруари 1352 до началото на 1354 г. пресича Западна Сахара от Фес в Мароко до Тимбукту в Мали и Централна Сахара през масива Ахагар.

Пътеписите му са много точни и съдържат важни сведения за страните, които е посетил. Почти всички известни за него сведения са създадени от самия него.

Детство и юношество

[редактиране | редактиране на кода]

Ибн Батута е роден на 25 февруари 1304 г. в град Танжер, Мароко, в семейството на уважавания шейх Абдула ал-Лавати. Произлиза от берберското племе лавати, за което свидетелства нисбата (последната част от името, която показва признак на именувания) „ал-Лавати“. Малко е известно за детските му години. Учи в медресе. Баща му, кадия на Танжер, иска да направи сина си свой наследник.

Пътешествия (1325 – 1354)

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на посетените от Ибн Батута страни в Европа, Африка и Азия

Поклонничество в Мека (1325 – 1329)

[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юни 1325 г. Ибн Батута тръгва от Танжер, за да изпълни своя хадж (поклонническо пътешествие) към Мека,[1] центърът на ислямската религия, където се намира Каабата с черните камъни. При хаджа си прекосява великата пустиня Сахара, което го навежда на мисълта да продължи пътешествията си.

Пътешества до Мека по суша, придвижвайки се покрай брега на Северна Африка. Пътят му преминава през Тунис, където се задържа за два месеца.[2][3] За по-голяма безопасност, Ибн Батута се старае да се присъединява към кервани, с което да намали риска от нападения на местните бедуиниски племена. В град Сфакс си намира невеста, първата, но не и последната в пътешествията си.[4][5]

През ранната пролет на 1326 г., след пътешествие с дължина повече от 3500 километра, Ибн Батута достига до Александрия.[6][7] В течение на няколко седмици изследва забележителностите на града, след което се придвижва навътре в континента, към Кайро, столицата на Мамелюкския султанат, по това време един доста голям град. Прекарва около месец в Кайро,[8][9] след което потегля към Мека по най-неизползвания път от трите възможни. Ибн Батута пресича Египет и има намерението да отплава за Джида, но междуособиците на местните племена го заставят да се върне в Кайро.[10] Вместо това, той преминава през Йерусалим и Дамаск. Оттам посещава Мека, Басра, Багдад (където е удостоен с аудиенция при илхана Абу Саид) и Тебриз. След това отново се връща в Мека и става съдия, но скоро след това продължава пътешествията си.

Йемен и Източна Африка (1330 – 1332)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1330 г. Ибн Батута преплава Червено море и стига в Аден, Йемен. По това време Йемен е раздиран от гражданска война и само два града – Сана (по-късно столица на страната) и малкото пристанище Забид успяват да запазят величието си. Там той наема арабска лодка доу и стига до Заил в Сомалия. След това отплава към нос Гвардафуй и по на юг по бреговете на Сомалия, спирайки за седмица на всяко място. Едно от тези места е Могадишу, важен град в земите на берберите.[11][12][13]

Когато пътешественикът пристига през 1331 г., Могадишу е в зенита на могъществото си. Ибн Батута го описва като „изключително голям град“, с голям брой богати търговци, известни със своите висококачествени тъкани, които се изнасят в много страни, включително Египет.[14][15] Освен това той пише, че градът се управлява от султана на Сомалия, родом от северната част на страната, еднакво добре говорещ на сомалийски диалект и на арабски език.[16][17]

Ибн Батута продължава пътешествието си на юг на кораб покрай бреговете на племената, говорещи суахили.[18] Едно от местата, на които спира, е островния град Момбаса, по това време сравнително малък град. След това, следвайки бреговата линия, Ибн Батута достига островния град Килва (разположен на територията на съвременна Танзания),[19] който по това време е важен център на търговията със злато.[20] Той описва града като „един от най-красивите и добре конструирани градове в света“.[21] Ибн Батута оставя сведения за посещението си в Килва през 1330 г. и възторжено описва смирението и набожността на местния владетел, султан Ал-Хасан ибн Сюлейман.[22] Според разказите на Батута, властта на султана се простира от Малинди на север до Инямбане на юг. Силно впечатление на пътешественика прави черният цвят на кожата на местното население.

За да се завърне в Мека, на Батута се налага да извърши плаване около Южна Арабия и да навлезе в Персийския залив, а после да пресече Арабския полуостров.

Мала Азия (1332 – 1333)

[редактиране | редактиране на кода]

Пътешествието на Ибн Батута в Рум (арабското име на Мала Азия) започва през зимата на 1332 г., когато се качва на генуезки кораб в пристанище Алая. Тогата той посещава Анталия, Ладик (старият град Лаодикея Ликоска), Кония, Сивас, Кайсери и Бирги. В края на 1333 г. се оказва в черноморското пристанище Синоп.

Златна орда и Констатнинопол (1333 – 1334)

[редактиране | редактиране на кода]

Любознателността на Ибн Батута го кара да предприеме още пътешествия. На гръцки кораб отплава в Кафа (днес Феодосия в Крим) и след това се отправя към Солхат, Азов и Кавказ. На 6 май 1334 г. пътешественикът достига двора на Узбек – хана на Златната орда (който вероятно се намира в околностите на днешния град Пятигорск), където го посрещат с невероятни почести. Малко се знае за пребиваването му в Болгар, което според него продължава 20 дни. Някои учени (И. Хърбек, С. Яничек) смятат, че Ибн Батута въобще не е ходил във Волжка България, тъй като срокът на пребиваването му е прекалено кратък за всички описани пътешествия на нейната територия. Описанието вероятно е заимствано от творби на други арабски автори (Ибн Джубейр, Абулфида) от самия него или от коректора му Ибн Джузай.

Със сигурност като част от ханската свита посещава Хаджи Тархан (днешен Астрахан). След това посещава Константинопол, съпровождайки ханската съпруга Баялунхатун, дъщеря на император Андроник III. Във византийската столица Ибн Батута престоява месец и 6 дни. След това се връща по Волга, в средата на ноември живее в Сарай Берке. На 10 декември напуска столицата на Златната Орда и се присъединява към хорезмски керван. От Сарай Джук се насочва към Централна Азия.

Индия и Китай (1334 – 1349)

[редактиране | редактиране на кода]

В Централна Азия Ибн Батута посещава големи търговски центрове – Кенеургенч (Гургандж), Самарканд и Бухара. В Ургенч е приет от могъщия златноорденски нойон Кутлуг Тимур, а по пътя между Бухара и Самарканд е посрещнат в двора на чатагайския хан Тармаширин. През Хорасан и Афганистан стига в султанство Делхи. В Делхи постъпва на служба при султан Мохамед Тоглак. В Индия пребивава осем години и става кадия, а след това факир, а на 22 юли 1342 г. тръгва за Китай на дипломатическа мисия.

Пътуването е свързано с доста премеждия за Ибн Батута. По пътя към брега той и спътниците му са нападнати от бандити.[23][24] Ибн Батута е ограбен, изостава от спътниците си и е близо до гибелта си.[25][26] Все пак, след 10 дни той успява да настигне групата и продължава пътя си към Камбей в държавата Гуджарат. Оттук отплава за Кожикод (където за първи път пристига след два века португалският изследовател Васко да Гама при пътуването си до Индия). Неприятностите на Ибн Батута продължават: докато е в джамията на брега, един от корабите на експедицията му потъва край брега поради внезапна буря.[27] Вторият кораб отплава, без да изчака пътешественика.

Страхувайки се да се върне в Делхи с празни ръце, Ибн Батута остава известно време в Южна Индия под защитата на Джамаль ад Дин, владетел на малкия, но могъщ султанат Навая, разположен на бреговете на река Шаравати на Арабско море. Избухналото въстание в султаната обаче принуждава Ибн Батута да напусне Индия. Отначало пътешественикът се отправя към Малдивите. Там той прекарва 9 месеца, доста повече от първоначалните му сметки. Юридическите му знания се оказват полезни за населението там, тъй като скоро преди това на островите е извършен преход от будизъм към ислям. След много нови неприятности, Ибн Батута се добира до пристанището Кантон, а след това през Малайзия, Бенгалия и Индия и през 1349 г. най-накрая се връща в Мароко. Посещението в Китай се подлага на съмнение, тъй като описанието на тази страна не е много ясно.

В Андалусия и Гранада

[редактиране | редактиране на кода]

През 1350 г., след няколкодневно пребиваване в Танжер, Ибн Батута се отправя на пътешествие в Ал Андалус, частта от Пиренейския полуостров, все още контролирана от маврите. Крал Алфонсо XI Справедливия се подготвя да атакува Гибралтар и Ибн Батута се присъединява към групата мюсюлмани, отправили се от Танжер на помощ на това важно пристаншще.[28] По време на пътуването им Алфонсо умира от чума и заплахата от нападение отпада. Ибн Батута се възползва от това и удължава пътуването до Гибралтар в пътешествие до забележителностите на Валенсия и Гранада.[29]

Завръщайки се от Ал Андалус, Ибн Батута решава да пътешества из Мароко, една из малкото мюсюлмански страни, които все още не е изследвал, макар и да е роден в Танжер. Спирайки в Маракеш, той описва града, „който напомня на призрак“ след неотдавнашната епидемия и пренасянето на столицата във Фес.[30]

Ибн Баттута са завръща за кратко в Танжер и планира следващата си експедиция.

Мали (1352 – 1353)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1352 г. Ибн Батута отново се отправя на път, този път на юг в Африка. Това е най-голямото му пътешествие. На път за Мали той пресича пустинята Сахара. Пътят е труден заради жегата и липсата на вода в пустинята, както и заради многото разбойници. За да се защити, пътешественикът се присъединява към камилски керван. Първата спирка е в Тагаза. Според „Рихла“ всички домове там са направени от сол или камилска кожа. Пътешествениците си вземат воден запас за 10 дни, колкото трае пътят до Тасарала, откъдето бързо се достига до Валата. Преодолявайки всички трудностите Батута пресича Сахара и достига Мали, откъдето се отправя към река Нигер. Въпреки рискования път Ибн Батута влиза в богатия град Тимбукту и се среща с манса (цар) Муса.[31]

През януари 1354 г. той се завръща във Фес, където по заповед на маринидския султан Абу Инан продиктува спомените за пътешествията си на учения от Гранада Мохамед ибн Джузай. През декември 1355 г. Ибн Джузай завършва литературната обработка на спомените на пътешественика. Описанието на Мали на Ибн Батута е основният източник за живота на средновековната държава в Африка.

Последни години

[редактиране | редактиране на кода]

За последните години на Ибн Батута след записването на пътешествията му през 1355 г. не е известно много. Назначен е на поста съдия в Мароко и умира през 1368 или 1369 г.[32][33]

Историческо значение

[редактиране | редактиране на кода]

Ибн Батута изминава общо 120 700 километра. Всички посетени страни Ибн Батута описва максимално подробно. За първи път съчинението за пътешествията му е частично преведено в Европа на латински език през 1818 г. под името „De Mohammede Ebn-Batuto Arabe Tingitano ejusque itineribus“, после през 1829 г. на английски език под заглавието „The Travels of Ibn Batuta, translated from the abridged Arabic MS. Copies by Lec“.

Няма никакви сведения за това дали Ибн Батута е водил някакви записки по време на 29-годишните си пътувания. Когато по-късно диктува впечатленията си, той би трябвало да се е основавал на паметта си и на вече публикувани ръкописи на предшественици. Някои епизоди от пътешествията на Ибн Батута са явни заемки.[34][35][36] Западните ориенталисти поставят под съмнение факта, че Ибн Батута действително е посетил всички тези места, които описва, и смятат, че част от описанията са дочути, а не видени лично от него. По такъв начин, остава нерешен въпросът дали действително Ибн Батута е бил в Китай.[37] Независимо от това, въпреки известните неточности, записките на Ибн Батута дават добра представа за голяма част от цивилизациите през 14 век.

През 1929 г., точно един век след публикуването на превода на английски език, историкът-ориенталист Хамилтън Гиб публикува превод на избрани части от арабския текст на Дефремери и Сангинети.[38] През 1922 г. Гиб предлага на „Hakluyt Society“ да подготви обяснителни бележки за превода на цялата „Рихла“ на английски език.[39] Намерението му е да раздели преведения текст на четири тома, като всеки том съответства на един от томовете, публикувани от Дефремери и Сангинети.

Посетени места

[редактиране | редактиране на кода]

По време на живота си Ибн Батута изминава над 120 000 km, значително постижение дори с днешните технически нововъведения. Тук е поместен списък на посетените от него места:

Мароко, Алжир и Тунис

Либия

Мамелюкско султанство

Арабия

Испания

Византийска империя и Източна Европа


Централна Азия

Индия, Пакистан и Бангладеш

Китай

  • Зайтон или Цюанджоу – наречен „градът на магаретата“
  • Ханджоу – Наречен „Мединат Алханса“ (مدينة الخنساء). Ибн Батута споменава и че Ханджоу е най-големият град по това време в света и му отнема 3 дни, за да го обходи.
  • Пекин – Ибн Батута пише, че градът е много подреден

Други места в Азия

Сомалия

Бряг Суахили

Малийска империя

Мавритания

  • Галерия на някои от посетените места
  • Планината Джурджура
    Планината Джурджура
  • Кайро
    Кайро
  • Мека
    Мека
  • Болгар
    Болгар
  • Самарканд
    Самарканд
  • Делхи
    Делхи
  • Ханджоу
    Ханджоу
  • Момбаса
    Момбаса

Ибн Батута в изкуството

[редактиране | редактиране на кода]
  • Интериорът на Ибн Батута Мол в Дубай, Обединените арабски емирства, открит през 2005 г., е вдъхновен от пътуванията на Ибн Батута, и темите се виждат в цялата сграда.
  • През 2007 г. BBC излъчва телевизионния документален филм Travels with a Tangerine на Тим Макинтош-Смит, който проследява пътуването на Ибн Батута от Танжер до Китай.
  • Ролята на пътешественика е изигран от Ришар ван Уейдън във филма Ninja Assassin (2009 г.) [40]
  • Ibn Batuta pehen ke joota е популярно хинди стихотворение за деца от 1970 г., написано от поета Сарвешвар Даял Саксена. [41]
  • Ibn-E-Batuta е песен от 2010 г. от боливудския филм Ishqiya.
  • Layar Battuta е песен от 2002 г. от албума Aura на певеца Нораниза Идрис, описваща пътуването на Ибн Батута в Югоизточна Азия.
  • IMAX филмът от 2009 г. Пътешествие до Мека е базиран на пътешествията му.[42]
  • Пътешствията на Ибн Батута са включени като част от основния сюжет в настройките на съвременната видеоигра Unearthed: Trail of Ibn Battuta, разработена в Саудитска Арабия от Semaphore.
  • Център Ибн Батута е изследователска институция в Маракеш (Мароко), която тества роувъри, спускаеми апарати и инструменти за изследване на Марс и Луната.[43]
  • Ибн Батута е вдъхновил много мюсюлмански пътешественици и мюсюлмански автори на пътеписи.[44][45]
  • Ibn Battuta: The Animated Series e малайзийски 3D анимационен филм от 2010-те, основан на биографията на пътешественика. Излъчен е по малайзийската TV2.
  • В арабската култура, хора, които пътуват често, са наричани Ибн Батута.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Medieval Sourcebook: Ibn Battuta: Travels in Asia and Africa 1325 – 1354 // Fordham University. Архивиран от оригинала на 2011-05-13. Посетен на 2011-04-02. from Ibn Battuta, Travels in Asia and Africa 1325 – 1354, tr. and ed. H. A. R. Gibb (London: Broadway House, 1929) p. 43
  2. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.
  3. ↑ Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1
  4. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.
  5. ↑ Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1
  6. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.
  7. ↑ Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1
  8. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.
  9. ↑ Defrémery, C. & Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1853) 21 Vol. 1
  10. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.
  11. ↑ Sanjay Subrahmanyam, The Career and Legend of Vasco Da Gama, (Cambridge University Press: 1998), pp. 120 – 121.
  12. ↑ J. D. Fage, Roland Oliver, Roland Anthony Oliver, The Cambridge History of Africa, (Cambridge University Press: 1977), p. 190.
  13. ↑ George Wynn Brereton Huntingford, Agatharchides, The Periplus of the Erythraean Sea: With Some Extracts from Agatharkhidēs „On the Erythraean Sea“, (Hakluyt Society: 1980), p. 83.
  14. ↑ Helen Chapin Metz. Somalia: A Country Study. US, Federal Research Division, Library of Congress, 1992. ISBN 0-8444-0775-5.
  15. ↑ P. L. Shinnie, The African Iron Age, (Clarendon Press: 1971), p.135
  16. ↑ David D. Laitin, Said S. Samatar, Somalia: Nation in Search of a State, (Westview Press: 1987), p. 15.
  17. ↑ Chapurukha Makokha Kusimba, The Rise and Fall of Swahili States, (AltaMira Press: 1999), p.58
  18. ↑ Chittick, H. Neville (1977), „The East Coast, Madagascar and the Indian Ocean“, in Oliver, Roland, Cambridge History of Africa Vol. 3. From c. 1050 to c. 1600, Cambridge: Cambridge University Press, pp. 183 – 231, ISBN 0-521-20981-1
  19. ↑ Defrémery, C.; Sanguinetti, B.R. trans. and eds. (1854), Voyages d'Ibn Batoutah (Volume 2) (in French and Arabic), Paris: Société Asiatic. 192 Vol. 2
  20. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. First published in 1986, ISBN 0-520-05771-6.
  21. ↑ Gibb, H.A.R. trans. and ed. (1962), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 2), London: Hakluyt Society.
  22. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.
  23. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4.
  24. ↑ Gibb, H.A.R. & Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4. С. 777
  25. ↑ Gibb, H.A.R. & Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4. pp.773 – 782
  26. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 213 – 217
  27. ↑ Gibb, H.A.R. & Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4. pp. 814 – 815 Vol. 4
  28. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 282
  29. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 283 – 284
  30. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 286 – 287
  31. ↑ Цивилизации долины Нигера: Легенды и золото. Ч.2 Мали Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine..
  32. ↑ Gibb, H.A.R. & Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4. С. ix Vol. 1
  33. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. С. 318
  34. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 313 – 314
  35. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 63 – 64
  36. ↑ Elad, Amikam (1987), „The description of the travels of Ibn Baṭūṭṭa in Palestine: is it original?“, Journal of the Royal Asiatic Society, 119: 256 – 272, The description of the travels of Ibn Baṭṭūṭa in Palestine: is it original?
  37. ↑ Dunn, Ross E. (2005), The Adventures of Ibn Battuta, University of California Press, ISBN 0-520-24385-4. pp. 253 and 262 Note 20
  38. ↑ Gibb, H.A.R. trans. and ed. (1929), Ibn Battuta Travels in Asia and Africa (selections), London: Routledge. Преиздавано неколкократно. Откъси са достъпни на английски език на сайта на Fordham University.
  39. ↑ Gibb, H.A.R.; Beckingham, C.F. trans. and eds. (1994), The Travels of Ibn Baṭṭūṭa, A.D. 1325 – 1354 (Volume 4), London: Hakluyt Society, ISBN 978-0-904180-37-4
  40. ↑ IMDB (2009). „Full cast and crew for Ninja Assassin (2009)“. Internet Movie Database. Посетен на 9 май 2010.
  41. ↑ Jyothi Prabhakar. Why credit for Ibn-e-Batuta asks Gulzar // The Times of India, 4 февруари 2010. Посетен на 14 март 2010.
  42. ↑ Journey to Mecca OMNIMAX Movie at the St. Louis Science Center // St. Louis Science Center. Посетен на 31 октомври 2010.[неработеща препратка]
  43. ↑ Ibn Battuta Centre // ibnbattutacentre.org. Посетен на 13 юни 2015.
  44. ↑ Muslim Backpacker Архив на оригинала от 2021-08-15 в Wayback Machine., The Muslim Backpacker
  45. ↑ The Wandering Musulman // tharikhussain.uk. Архивиран от оригинала на 2016-02-06. Посетен на 13 юни 2015.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ибн_Батута&oldid=12438507“.