Направо към съдържанието

Андроник III Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Андроник III)
Андроник III Палеолог
византийски император
Роден
Починал
15 юни 1341 г. (44 г.)
Управление
Период24 май 132515 юни 1341
ПредшественикАндроник II Палеолог
Герб
Семейство
РодПалеолози
БащаМихаил IX Палеолог
МайкаРита Арменска
Братя/сестриТеодора Палеологина
Анна Палеологина
Мануил Палеолог
СъпругаАделхайд фон Брауншвайг (1318 – 1324)
Анна Савойска (1326)
ДецаЙоан V Палеолог
Михаил Палеолог
Ирина Палеологина
Ирина Палеологина
Мария Палеологина
Андроник III Палеолог в Общомедия

Андроник III Палеолог (на гръцки: Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (13251341).

Произход и възкачване на престола

[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Михаил IX Палеолог и Рита Арменска. Внук е на Андроник II Палеолог, с когото води изтощителна борба за престола.

Андроник III по погрешка убива брат си Мануил Палеолог (1320 г.), което става една от причините за оттеглянето и смъртта на баща му Михаил IX. Това води до засилващата се неприязън към него от страна на дядо му император Андроник II. Лекомислен и амбициозен, Андроник III повежда своите привърженици от младото поколение на аристокрацията в гражданска война за свалянето на дядо му от престола. След седем години на разорителни вътрешни конфликти, през 1328 г. Андроник III влиза триумфално в Константинопол и заставя дядо си да абдикира окончателно.

Управлението на Андроник III е белязано от поражения срещу турците в Мала Азия и безрезултатни войни със съседите на Балканския полуостров.

След като през 1326 година Византия губи от османците Бурса, през лятото на 1328 година Андроник III прави опит да прекрати обсадата на Никея. След поредица сблъсъци в местността Пелеканон императорът е принуден да се оттегли, като по време на сраженията самият той е ранен, а на 1 март 1331 г. градът е превзет от султан Орхан I.

През лятото на 1333 г. Андроник III потегля по море със своя войска към обсадената Никомидия. Там той сключва мир с Орхан I, като му заплаща откуп от 12 хиляди перпери в замяна на крепостите между Никомидия и Константинопол. Мирът не продължава дълго и през 1337 г. Орхан I превзема Никомидия, като по този начин налага властта си над цялата област Витиния.[1]

Войни на Балканите

[редактиране | редактиране на кода]

В 1331 г. Андроник III сключва таен съюз с българския цар Михаил III Шишман, насочен срещу предишния му съюзник – сръбският крал. Византийците постигат временно разширение в Македония, но след като царят е победен от сърбите и загива в битката при Велбъжд, Андроник III сключва примирие със Сърбия и се обръща срещу българите. Възползвайки се от политическите неуредици в България, Андроник III превзема крепостите на границата. В отговор на това, новият цар Иван Александър обсажда успешно крепостта Русокастро (Битка при Русокастро, 18 юли 1332). Андроник III не попада в плен само заради великодушието на Иван Александър, който му предлага мир (Григора 10.1). Българският цар си възвръща земите между р. Тунджа и Черно море, получава Пловдив (1344 г.), осем крепости в Родопите и по време на военния поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали), но скоро византийците я превземат обратно. Междувременно сърбите предприемат навлизане в Македония като завладяват Охрид, Солун и други крепости. През 1334 г. сърбите са победени от византийците, сключват мир и връщат някои от придобивките си. Татарите опустошават Тракия и пленяват 500 хил. византийски поданици.

Императорът полага усилия да подобри византийския флот и успява да възстанови властта си над островите Лесбос, Хиос, Фокея и някои пристанища по егейското крайбрежие на Мала Азия. През 1333 г. византийците водят война за контрола в Тесалия, а в 1337 г. Андроник III превзема Епир, но се връща болен в столицата и скоро умира.

Андроник III Палеолог се жени два пъти. Първата му съпруга е германската принцеса Аделхайд фон Брауншвайг (ум. 1324), приела православието и името Ирина. От нея Андроник III има един син, починал на 2 години. След смъртта на Ирина, Андроник III се жени за савойската принцеса Джована, която приема името Анна. Тя ражда на Андроник четири деца:

Анна Савойска управлява империята като регент на малолетния си син Йоан V Палеолог от смъртта на Андроник III до 1347 г.

  1. Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 38 – 39.
Андроник II Палеолог
съвместно с
Михаил IX Палеолог (до 1320)
Византийски император (1328 – 1341) Йоан V Палеолог