Карин

Карин
	Карин
49-и император на Римската империя
	Скулптурен портрет на Карин
Управление	282 – 284 г. (като цезар на запада с Кар); 284 – 285 г. (в съперничество с Диоклециан)
Наследил	Кар / Нумериан
Наследник	Диоклециан
Лични данни
Роден	250 г.
Починал	юли 285 г. (35 г.)
Пълно име	Цезар Марк Аврелий Карин Август
Семейство
Баща	Кар
Брак	Магния Урбика
Потомци	(?) Нигриниан
	Карин в Общомедия

Марк Аврелий Карин (Marcus Aurelius Carinus) е римски император от 282 до 285 година. Той е по-големият син на император Кар (282 – 283 г.) и е брат на Нумериан (283 – 284 г.).

Веднага след като баща му Кар става император през 282 г., Карин получава от него ранг цезар, а след това и август, през юли 283 година. Докато Кар и Нумериан се отправят към източната граница на поход срещу сасанидските перси, Карин е изпратен да управлява западните провинции. В началото той се справя добре с тази задача – в Рим преустройва курията на Сената и устройва зрелища за народа, администрира разумно провинциите на империята, потушава размириците, надигащи се в Галия и Британия, побеждава квадите по Рейн и празнува триумф.

Смъртта на Кар в Месопотамия през 283 г., оставя императорската власт в ръцете на двамата му синове. По това време Карин се завръща в Рим и открито проявява склонността си към лекомислен и развратен живот, занемарява управлението, започва да се отнася високомерно със сенаторите и демонстрира деспотична власт.

Доколко морализаторската пропаганда на неговите опоненти се покрива с реалността е неясно, но Карин, който управлява в критичен за империята период, едва ли е бил образец за отговорен и нравствен управник. Несъвсем достоверната „История на императорите“ приписва на Карин всички пороци и недостатъци, типични за един римски тиранин – слабост към разкоша и удоволствията, разпуснато поведение, своеволна жестокост. В нея се споменава и че през краткото си управление той се жени и развежда девет пъти. Обграден с евнуси и съмнителни лица, на които поверява важни отговорности, императорът пилее време и пари в празненства, събирайки в двореца тълпа от певци, комедианти, проститутки.

Когато в края на 284 г. завръщащият се от изток негов брат и съуправител Нумериан умира, в империята отново започват граждански войни. През 284/5 г. Карин разгромява в Далмация узурпатора Юлиан от Панония, но тогава в Галия започва голямото селско въстание на багаудите.

Междувременно се появява нов претендент за трона – командирът на императорската охрана Диоклециан е издигнат на мястото на починалия Нумериан (в края на 284 г.) от източните легиони, отказващи да приемат властта на Карин. През септември 285 г. в битката при река Морава, Илирик, Карин едва не излиза победител, когато се разнася новината, че той е убит от един офицер, чиято годеница била изнасилена от императора. Около този случай липсва достатъчно яснота в записите – Диоклециан може би побеждава след като преторианците дезертират и убиват Карин в деня на сражението. Всички армии минават на страната на Диоклециан, с което епохата на войнишките императори приключва.

Древните биографи представят Карин в крайно неблагоприятна светлина и почти го нареждат сред най-позорните императори, сравнявайки го по поквареност, вероятно пресилено, с Елагабал и Калигула. След смъртта му е осъден на damnatio memoriae от Сената. В действителност Диоклециан възприема и доразвива някои от методите на Карин за централизиране и укрепяне на имперската власт.

Външни препратки

Литература

H.W. Bird, „Diocletian and the deaths of Carus, Carinus and Numerian“, Latomus 35 (1976)
P. Meloni, Il Regno di Cari Numeriano e Carino (Cagliari, 1948)

Римски императори
Кар (282 – 283)	Карин (283 – 285) съвместно с Нумериан (283 – 284) узурпатори: Юлиан от Панония (284 – 285)	Диоклециан (284 – 305)
Римска империя