Русокастро
| Русокастро | |
 Кметството на село Русокастро | |
  Русокастро  Русокастро | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1106 души[1] (15 март 2024 г.) 23,3 души/km² |
| Землище | 47,435 km² |
| Надм. височина | 20 m |
| Пощ. код | 8105 |
| Тел. код | 05918 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 63478 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Камено Жельо Вардунски (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Николина Желязкова |
| Адрес кметство | |
| село Русокастро | |
| Русокастро в Общомедия | |
Русокàстро е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Русокастро се намира на около 23 km запад-югозападно от областния център Бургас, около 15 km юг-югозападно от общинския център град Камено и около 13 km северно от град Средец.[2] Разположено е в Бургаската низина, източно край Русокастренска река[3]. Надморската височина в центъра на селото е около 22 m, в източния му край нараства до около 35 – 40 m, а в западния към реката намалява до около 15 – 20 m. Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние, почвите в землището са преобладаващо смолници и наносни[3].
През Русокастро минава в направление север – юг третокласният републикански път III-539, водещ на юг през село Дюлево към град Средец, а на север – към град Айтос. Общински път на югоизток свързва Русокастро през селата Ливада и Тръстиково със село Константиново и второкласния републикански път II-79 (Елхово – Средец – Бургас).
Землището на село Русокастро граничи със землищата на: село Трояново на север; село Равнец на североизток; село Ливада на югоизток; село Дюлево на юг; село Суходол на югозапад; село Сърнево на запад; село Желязово на запад.
В землището на село Русокастро, в поречието на Русокастренска река, се намират (към 31 май 2020 г.) микроязовирите „Георгиево кладенче“ и „Татарски дол“.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В околността на Русокастро са разкрити селищна могила от късния халколит и ранната бронзова епоха и тракийско светилище; Русокастро е свързано с добиване на желязна руда от траките. През 4 век пр.н.е. съществува антично селище. Северозападно от селото, в местността Русин камък, има останки от късноантична и средновековна крепост. През 9 век средновековната крепост е спомената с името Русокастрон. Запазени са останки от крепостните стени и кулите, южно от крепостта е валът Еркесия. В района на Русокастро са намерени: монета от електрум (сплав от злато и сребро), сечена през 4 век пр.н.е. от Кизик (древногръцка колония на град Милет в Мала Азия); антична теракота и римска статуетка ездач на кон, надпис от 6 век. В селото е открито сребърно съкровище от 12 – 13 век (гривни и огърлици). Според сведения от арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси през 11 – 12 век Русокастро е търговски град. В Битката при Русокастро 1332 г. цар Иван Александър нанася поражение на византийските войски. Сведения за селото под имената Ируси кастри (нахия) и Руси Касри (каза) има в османотурски регистри от 1488, 1676 и 1731 г.[3]
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.[3]
В селото е открито училище през 1872 г.[3] (по други данни – през 1865 г.[5]).
В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Русокастро и няколко съседни села като рупци, предполагайки въз основа на неясни местни легенди, че те са потомци на бежанци от насилствената ислямизация в Родопите през XVII век.[6]
През 1910 г. е основано читалище „Съзнание"[3] (по други данни читалището е основано през 1903 г.[7]).
През 1945 г. в Русокастро е основано Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)[8], което през следващите години претърпява изменения в организацията и наименованието, а през 1995 г. под наименованието Земеделска производителна кооперация „Напредък“ след ликвидация е закрито.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Русокастро наброява 1799 души при преброяването към 1934 г. и 2214 към 1965 г., намалява до 1362 към 1992 г. и е 1143 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[10]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 1183 |
| Българи | 1032 |
| Турци | 75 |
| Цигани | 41 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 33 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Русокастро към 2022 г. е център на кметство Русокастро.[12][13]
В село Русокастро към 2022 г. има:
- действащо читалище „Съзнание – 2009 г.“;[14][15]
- действащо общинско основно училище „Иван Вазов“;[16]
- целодневна детска градина „Детелина“;[17]
- православна църква „Рождество на Пресвета Богородица“ (1902 г.);[18][3]
- пощенска станция.[19]
На около километър от Русокастро край пътя северозападно от селото се намира „Социален дом – Русокастро“ („Дом за възрастни с умствена изостаналост“).[20]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В парка до кметството е изграден мраморен паметник, посветен на четиримата жители на селото, загинали в Отечествената война 1944 – 1945 г. край река Драва, Унгария. В кметството след централния вход от двете страни на стените в преддверието са монтирани две мраморни плочи, посветени на загиналите в Балканската и Първата световна война 36 жители на селото.[21]
През 2006 г. в скалистата местност Русин камък започват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]От 2007 г. е възстановено честването на Гергьовден на местността Русин камък във възстановения храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Храмът е познат сред местните хора като „манастира“.[22]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Русокастро е наречена улица в квартал „Карпузица“ в София (Карта). Скала Русокастро край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на село Русокастро[23].
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Църква „Рождество на Света Богородица“ -
Читалище „Съзнание“ -
Паметник на загиналите във войната 1944 – 1945 г. жители на с. Русокастро
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ В периода 1950 – 1993 г. град Средец носи името Грудово.
- ↑ а б в г д е ж Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 3817, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Списък на язовири в Черноморски басейнов район (актуален към 31.05.2020 г.). Землище на село Русокастро, община Камено. ЕКАТТЕ 63478
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 251К „Народно основно училище "Цар Иван Александър – с. Русокастро, Бургаско (1865 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 587.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 653К „Народно читалище „Съзнание“ – с. Русокастро, Бургаско (1927 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 435 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Русокастро, Бургаско (1945 – 1958)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 829 „Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Русокастро, Бургаско (1959 – 1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Справка за населението на с. Русокастро, общ. Камено, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-08-06. Посетен на 2022-08-06.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Русокастро[неработеща препратка]
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Русокастро
- ↑ Детайлна информация за читалище „Съзнание – 2009 г.“, село Русокастро, община Камено, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Съзнание – 2009 г.“, село Русокастро, община Камено, област Бургас
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Иван Вазов“, село Русокастро, община Камено, област Бургас[неработеща препратка]
- ↑ Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина „Детелина“, село Русокастро. Видяно на 12 август 2022 г.
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, Русокастро
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8105 Русокастро // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-08-06.
- ↑ Община Камено. Здравеопазване и социална политика. Социални услуги. Дом за възрастни с умствена изостаналост. Видяно на 12 август 2022 г.
- ↑ Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; с. Русокастро
- ↑ Sabori.bg. Събор на село Русокастро и Честване „Битката при Русокастро“, 06.05.2022 г.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Rusokastro Rock
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Българските крепости – Русокастро Архив на оригинала от 2008-02-11 в Wayback Machine.
- „Село Русокастро – крепост Русокастро“ (Български крепости. Обекти в България. Югоизточна България; област Бургас; община Камено)
- Средновековната българска крепост Русокастро
- Културен календар: 100 години читалище „Светлина“ – с. Русокастро. Читалища. www.chitalishta.com
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055
- Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта
| ||||||||