Направо към съдържанието

Мария Палеологина (дъщеря на Андроник III Палеолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Палеологина
византийска принцеса, дъщеря на Андроник III Палеолог
Родена
Починала
Семейство
БащаАндроник III Палеолог
МайкаАнна Савойска
Братя/сестриЙоан V Палеолог
Михаил Палеолог
Ирина Палеологина
Ирина Палеологина
СъпругФранческо Гатилузио
ДецаФранческо II Гатилузио

Мария Палеологина (на гръцки: Μαρία Παλαιολογίνα, починала на 6 август 1383 г.[1] или на 6 август 1384 г.[2]) е византийска принцеса – дъщеря на император Андроник III Палеолог, която през 1355 г. била омъжена за Франческо Гатилузио, лорд на Лесбос.[2]

Родена е в семейството на император Андроник III Палеолог и втората му съпруга Анна Савойска. Била по-малка сестра на император Йоан V Палеолог, който я омъжил през 1355 г. за Франческо Гатилузио, спазвайки обещанието си, дадено в замяна на помощта, която Гатилузио му оказал, за да си върне властта в Константинопол през ноември 1154 г.[3] Освен това императорът предал на Фрачанческо и сестра си управлението на остров Лесбос, който бил отделен като зестра на Мария. След като сватбата била отпразнувана в Константинопол, Мария и съпругът ѝ заминали за Митилини и на 17 юли 1355 г. пристигат на острова, където започнали да управляват като господари (игемони) на острова.[4] Там Мария родила на Франческо трима сина:

  • Андроник
  • Доменик
  • Якопо (Франческо II Гатилузио).[5]

Изглежда, че след омъжването си за Франческо Мария Палеологина запазила православната си вяра и дори успяла да убеди съпруга си да кръстят първородния си син на покойния ѝ баща Андроник III. С името на Мария Палеологина е свързано и популяризирането на култа към свети архангел Михаил на остров Лесбос през втората половина на XIV век, като се смята, че изграждането на няколко църкви, посветени на архангел Михаил – семеен патрон на Палеолозите, – през този период е станало по времето, в което Мария управлява острова заедно със съпруга си.[6]

Мария Палеологина умира по време на голямото земетресение, опустошило острова на 6 август 1383[7] или 1384 г.[2], по време на което умират още съпругът ѝ Франческо и двамата им сина Андроник и Доменико.[8] Въпреки че местната Кратка хроника на Леспбос описва подробно драматичните събития от онзи ден, в нея не се споменава нищо за съдбата на Мария по време на земетресението, а някои автори дори смятат, че Мария е починала по-рано – към 1376/77 г.[9], бъркайки по неизвестни причини датата на смъртта ѝ с тази на друга Мария Палеологина, която била сестра на император Андроник IV Палеолог и починала през същата година[10]. Въпреки това през 1403 г. испанският посланник в Самарканд Руй Гонзалес де Клавихо[a] посещава острова и съобщава, че при земетресението починала и майката на господаря на острова, който през 1403 г. се управлява от третия син на Мария – Франческо II Гатилузио. Смята се, че за смъртта ѝ свидетелства още и фактът, че след смъртта на Франческо I, попечителството върху малолетния Франческо II било възложено на брата на покойния лорд на острова, а не на майката на момчето, както би се очаквало, ако тя е била жива по това време.[12]

Предполага се, че Мария е била положена заедно със съпруга си в големия римски мраморен саркофаг, който е изложен на юг от разкритите основи на църквата „Свети Йоан Предтеча“ в кастела на Митилини, която Франческо I построил приживе като семеен мавзолей.[13]

  1. Определението испански посланник у Konstantinidi 2016, с. 108 е анахронизъм , тъй като Испания все още не съществува като държава; по-точно Руй Гонзалес де Клавихо е бил член на посолство, изпратено от кастилския крал Енрике III при Тимур[11]
  1. Konstantinidi 2016, с. 105.
  2. а б в PLP 2001, 16888 Μαρία.
  3. Wright 2014, с. 29, 39-40; Konstantinidi 2016, с. 108-109.
  4. Wright 2014, с. 39-40; Konstantinidi 2016, с. 108-109.
  5. Wright 2014, с. 46; PLP 2001, 16888 Μαρία.
  6. Konstantinidi 2016, с. 109.
  7. Konstantinidi 2016, с. 105, 108.
  8. Wright 2014, с. 46.
  9. Wright 2014, с. 46; Konstantinidi 2016, с. 108.
  10. Konstantinidi 2016, с. 108; PLP 2001, 16883 Μαρία.
  11. Николић 2012, с. 369.
  12. Konstantinidi 2016, с. 108.
  13. Konstantinidi 2016, с. 107 – 108.

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]