Дамаск

Дамаск دمشق
— град —
Дамаск 33.513056, 36.291944
Страна	Сирия
Мухафаза	Дамаск
Площ	105 km²
Надм. височина	680 m
Население	2 503 000 души (2022) 23 838 души/km²
Агломерация	2 900 000 души
Кмет	Бишр Ал-Сабан
Първо споменаване	2500 г. пр.н.е.
Телефонен код	011
Официален сайт	www.damascus.gov.sy
Дамаск в Общомедия

Дамаск (на арабски: دمشق) е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск. Той е най-старата съществуваща столица в света.

Градът се намира на около 80 км от Средиземно море в Югозападна Сирия, близо до Голанските възвишения, окупирани от Израел. Той е 2-ри по население град в страната (след Халеб). Според официални данни има 1 414 913 жители към 22 септември 2004 г., докато в цялата столична област Дамаск живеят 1 754 000 души.

Етимология

Името Дамаск се споменава за първи път през 15 век пр.н.е. в географския списък на Тутмос III като T-m-ś-q. Въпреки това, етимологията на името все още не е определена точно и може да има еврейски корени. Косвено потвърждение на това е Dimašqa в акадския език, T-ms-ḳw в египетския, Dammaśq (на арамейски: דמשק) на древния арамейски език и Dammeśeq (на иврит: דמשק) на библейския иврит. Акадският вариант е намерен сред в надписите, датирани от 14 век пр.н.е. в Амарна. По-късно, на арамейски език, името се появява с корен, обозначаващ „жилище“. По такъв начин, Кумранското Darmeśeq (на арамейски: דרמשק), сирийската дума Darmsûq (на сирийски: ܕܪܡܣܘܩ), както и латинското, английското и други названия на града са заимствани от древногръцкото Δαμασκός, което произхожда от арамейската дума דרמשק – „изобилстващо с вода място“.

История

Дамаск, рисунка от 1837 г.

Дамаск в края на 19 век.

Дълбока древност

Според радиовъглеродното датиране на останки от Тал Рамад около Дамаск, около 6 300 г. пр.н.е. районът вече е бил заселен. Сведенията за съществуване на човешко присъствие в Барадския басейн датират от 9 000 г. пр.н.е., но голямо селище на територията на днешен Дамаск не е имало преди 2 000 г. пр.н.е.

Датата на основаване на Дамаск не може да се посочи с точност. Средновековният арабски историк Ибн Асакир (12 век) споменава, че първата стена, издигната след всемирния потоп, е Дамаската стена, и отнася възникването на града към 4-то хилядолетие преди новата ера.

Първите исторически сведения за Дамаск са от 15 век пр.н.е., когато градът е под властта на египетските фараони.

Между 1720 и 1570 пр.н.е. градът е в състава на провинция на царството на хиксосите. Дамаск се споменава като Димаску в древноегипетските Амарнски архив от около 1350 г. пр.н.е. Около 1260 година в Сирия се води битка между египтяните на юг и хетите на север, приключила със споразумение между Рамзес II и Хатушили III, според което хетите предават Дамаск на Египет. Около 1200 пр.н.е. в региона пристигат т.нар. морски народи, което поставя началото на Бронзовата епоха. Въпреки че Дамаск остава в периферията на промените, протичащи в начина на водене на война, градът се развива и става важен икономически център по време на прехода към Желязната епоха.

Дамаск се споменава в Библията (Битие) (14:15) - съществувал е по времето на цар Хедорлаомер.

Дамаск влиза последователно в състава на Асирия, Нововавилонското царство, Израилското царство, Персия и империята на Александър Македонски и последвалото след неговата смърт елинистично царство на Селевкидите.

Антична история

През 85 г. пр.н.е. Дамаск е завладян от набатеите, а през 64 г. пр.н.е. римският пълководец Гней Помпей го присъединява към Римската империя. В града се е намирала щаб-квартирата на римските легиони, воюващи по това време с персите. Известен жител на Дамаск от този период е гръцкия историк и философ-перипатетик Николай Дамаскин (на гръцки: Νικολαος Δαμασκινος).

Първите християни се появяват в Дамаск още през 1 век, след посещението на апостол Павел. Около 125 г. император Адриан го издига до метрополия на Коилесирия. Градът се превръща във важен център през II век, а през 222 г. е издигнат в колония от император Септимий Север. По време на Pax Romana, Дамаск и римската провинция Сирия просперират. Градът е спирка по пътя на керваните и в него се кръстосват търговските пътища от южна Арабия, Палмира, Петра и Пътя на коприната.

През 395 г. градът е присъединен към Византия.

Арабски халифат

От 661 до 762 г. Дамаск е столица на Омаядския халифат, простирал се от Инд до Пиренеите. После е под властта на египетски династии, а от 1076 г. е в държавата на селджукските турци. Кръстоносците правят неуспешни опити да го завладеят.

През 1154 г. е завладян от армията на селджукския пълководец Нур ад-Дин Зенги. След смъртта му през 1174 г. Дамаск преминава под властта на Аюбидите.

Кръстоносни походи

Кръстоносците на 3 пъти (1125, 1129 и 1148 г., последно по време на Втория кръстоносен поход) безрезултатно се опитват да завладеят Дамаск. През 1260 г. властта в Дамаск е завзета от египетските мамелюци. Периодът на тяхното управление е ознаменуван от разцвет на изкуството и занаятите. В Европа се изнася дамаско стъкло и прочутата дамаска стомана, на която са наречени сабите-дамаскини. На града е наречена също тъканта дамаска.

Османска епоха

През 1300 г. е разграбен от монголи, устроили такова клане, че, по думите на арабския историк Ал-Макризи, „по улиците като река текла кръв“. Век по-късно Тамерлан го разрушава до основи. Най-добрите оръжейници и занаятчии са отведени в робство в Самарканд. Когато през 1516 г. Дамаск е завзет от войските на султан Селим I, градът все още лежи наполовина в развалини. В Османската империя става провинциален център, известен само като транзитен пункт за поклонниците, отправили се на хадж в Мека.

През 1833 г. Мехмед Али, завладявайки Сирия, подчинява временно и Дамаск, но европейските съюзници на султана връщат града, заедно със Сирия, на Турция (1840 г.). От 9 до 16 юли 1860 г. Дамаск е свидетел на клането на християни от страна на друзите.

Европейско управление

От 1920 до 1943 г. Дамаск е административен център на подмандатната територия Сирия, подчинена на Франция, а след провъзгласяването на независимостта на страната през 1943 г. става нейна столица.

География

Административна карта на Дамаск

Изглед на центъра на Дамаск с река Барада, в рядък момент, когато е пълноводна

Градът е разположен на разстояние от около 80 km от Средиземно море, на изток от Антиливанския хребет, в оазиса Гута върху плато, издигащо се на 680 m над морското равнище. Общата площ на Област Дамаск е 105 km², от които 77 km² са райони на застрояване, а останалата част е заета от планината Касюн.

Районът на стария град с останки от фортификационни съоръжения се намира на южния бряг на река Барада, която на практика е пресъхнала (средната дълбочина е около 3 cm). От югоизток, север и североизток Дамаск е заобиколен от районите Ал-Мидан, Саруджа и Имара. Тяхната история започва от периода на Средновековието, когато край водещите към града пътища, в непосредствена близост до гробовете на религиозни водачи, възникват селища. През 19 век започва активното заселване и на склоновете на Касюн (макар че там и преди това живеят хора – предградието Ал-Салихия например се оформя близо до светилището на шейх Ибн Араби). Първоначално споменатите селища, разположени на разстояние от 2 до 3 km на север от стария град са строени от кюрдски военни формирования и мюсюлмански бежанци от европейските региони на Османската империя.

В края на 19 век, на запад от стария град, на бреговете на Барада, започва да се формира съвременният административен и търговски център, чието сърце е известно като Ал-Марджа („ливада“). Това наименование скоро започва да се свързва с главния площад на Дамаск, където е разположено зданието на кметството. Малко по-далеч на юг са разположени градският съд, пощата и железопътната гара. На свой ред жилищните квартали от европейски тип се строят край пътищата, водещи от Ал-Марджа към Ал-Салихия; деловият и административен център на новия град с времето постепенно се измества в тази посока.

В началото на 20 век нови райони се застрояват както на север от Барада, така и на юг, заемайки от територията на оазиса Гута. От 1955 г. квартал Ал-Ярмук става място за живеене на много палестински бежанци. Топографите и проектантите се стремят де избегнат влиянието на града от оазиса, така че към края на столетието градът се разширява предимно на север и на запад (Меза). В последните години строителство се води и в долината на Барада на северозапад (Думар) и по склоновете на планините на североизток (Берза). Бедните квартали, чиито здания често се строят без официална документация, се оформят основно на юг от основните части на града.

Оазисът Гута, снабдяващ се с вода от река Барада, по-рано е заобикалял Дамаск. На запад, по поречието на реката, се намира изворът Фиджех, осигуряващ града с питейна вода. Поради активното разширяване на града и построените нови жилищни и промишлени здания, оазисът намалява по размери; понастоящем водата на практика е почти изчезнала. Той е подложен и на замърсяване поради натовареното движение в града и усиленото изхвърляне на всякакви отпадъци, в това число отпадни води.

Климат

Сняг в Дамаск

Климатът на Дамаск е субтропически и полупустинен. Лятото е доста горещо и практически без валежи, но е смекчено от височината на града, която е около 700 m над морското равнище. Валежите в Дамаск са рядкост. За година падат 130 mm валежи, основно през зимата. Зимата в Дамаск е по-прохладна, отколкото на повечето земи по бреговете на Средиземно море, през нощите често има слани, понякога пада сняг. Средната температура през януари е около +6 °C. Лятото в Дамаск е типично за градовете със средиземноморски климат: горещо и сухо, валежи на практика липсват. Най-топлият месец е юли, чиято средна температура е +27,3 °C. Колебанията в денонощните температури са доста големи: дори и в най-горещите дни през нощите е прохладно.

Климатични данни за Дамаск, Сирия
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	24,0	29,0	34,4	38,4	41,0	44,8	46,0	44,6	42,0	37,8	31,0	25,1	46,0
Средни максимални температури (°C)	12,6	14,5	19,0	24,7	30,1	34,6	37,0	36,8	33,9	28,1	20,1	14,3	25,5
Средни температури (°C)	6,1	7,7	11,4	16,2	20,8	25,0	27,3	27,0	24,0	19,0	12,1	7,5	17,0
Средни минимални температури (°C)	0,7	1,9	4,3	7,9	11,4	15,0	17,9	17,7	14,4	10,3	4,8	1,7	9,0
Абсолютни минимални температури (°C)	−12,2	−12	−8	−7,5	0,6	4,5	9,0	8,6	2,1	−3	−8	−10,2	−12,2
Средни месечни валежи (mm)	25	26	20	7	4	1	0	0	0,3	6	21	21	130
Източник: „Погода и Климат“

Население

Благодарение на високата раждаемост и постоянния приток на хора от селските райони, през втората половина на 20 век населението на Дамаск се увеличава съществено. Към 1943 г. в града живеят 286 хил. души, а към 1960 г. те надвишават 500 хил. души. До 1980 г. населението на Дамаск надхвърля 1 млн. жители, а през 2006 г. в областта живеят вече 1,6 млн. души. Според оценки в метрополисния регион Дамаск живеят над 2,5 млн. души към 1 януари 2006 г.

По официални данни град Дамаск има 1 414 913 жители към 31 декември 2011 г., докато в цялата столична област Дамаск живеят 1 754 000 души.

Етническото мнозинство в града са арабите. Въпреки липсата на конкретни данни се счита, че кюрдите са втората най-голяма етническа група в сирийската столица, като част от тях не са сирийски кюрди, а са имигранти от Турция и Ирак, и съответно не са сирийски граждани. Арменците и турците са другите значими малцинства. В Дамаск живеят неизяснен брой палестински бежанци и нелегални работници от други арабски държави.

Жени от разни социални прослойки в Дамаск, 1873 г.

Година Жители 1900 140 500 1921 169 400 1935 193 900 1943 286 300 1959 475 400 1960 530 000 1964 563 000

Година Жители 1966 789 800 1970 836 668 1981 1 112 214 1994 1. 394 322 1998 1 431 821 2003 1 553 201 2006 1 580 909

Населението на Дамаск е изключително разнообразно по отношение на вероизповеданието му. Около 75% от населението на столицата изповядва сунитски ислям. Други 6% са последователи на алавитския ислям и още около 4% са друзи, шиити, исмаилити и йезиди. Малко над 15% са християни, които принадлежат към различни деноминации.

Към Мелкитската византийска църква спада най-голям дял от християнското население на Дамаск. Арменската апостолическа църква е втората голяма християнска общност в столичния град, следвана от Сирийската източнокатолическа и Гръцката католическа църква. Там живеят и мнозинството от маронитите в Сирия. В града са представени Асирийската източна, Халдейската, Сирийската православна и Римокатолическата църква, но броят на последователите им е сравнително малък.

Основният език в Сирия е арабският, но в ежедневието се използва местния му диалект – сирийски арабски. Сирия има едно от най-грамотните населения в целия арабски свят, а мнозинството от добре образованите сирийци владее поне 1 чужд език, най-често английски или френски. Кюрдите, арменците и турците говорят съответно кюрдски, арменски и турски езици.

Административно деление

Дамаск се дели на множество райони. Сред тях са:

• Абасиин
• Абу Румани
• Амара
• Бахса
• Барамка
• Барзе
• Думар
• Джобар
• Кафар Сусе
• Малки
• Мазраа
• Мезе
• Мидан
• Мухажрин
• Канауат
• Рукн Эддин
• Ал-Салихия
• Саруджа
• Шаалан
• Шагур
• Тиджара
• Баб Тума
• Хиджаз

Транспорт

Дамаск през нощта

Основното летище е международното летище на Дамаск (разположено на около 20-ина километра от центъра на града) свързващо Сирия с много азиатски, европейски, африкански и, в последно време, южноамерикански градове.

Улиците на Дамаск често са тесни, предимно в старите райони на града. В обществения транспорт в Дамаск голямо приложение имат микробусите. Има около сто линии, които действат на територията на града, като някои от тях са от центъра на града до близките предградия.

Образование

Дамаск е основен център на образованието в Сирия. Университетът на Дамаск е най-старият и голям университет в страната. След приемането на законодателство, разрешаващо частните учебни заведения, са създадени няколко нови университета в града и в близките райони, в това число:

• Сирийски виртуален университет
• Международен университет за наука и техника
• Висш институт по делова администрация
• Висш институт за приложна наука и техника
• Университета „Каламун“
• Арабски международен университет
• Национален институт по управление

Култура

Музеи

Националният музей в Дамаск

• Национален музей в Дамаск
• Дворец „Азем“
• Военен музей
• Музей на арабската калиграфия

Забележителности

Вратата „Тома“ (Баб Тума)

Руините на храма на Юпитер в Стария град

Стари къщи в Дамаск

Курортът Забадани близо до Дамаск

Стени и врати

Приблизителната площ на Стария град в Дамаск, обкръжен от земен вал от северната, източната и отчасти южната страна, достига 128 ха.

В Дамаск има съхранени 7 градски порти в стените на Стария град, най-старите от които са от римския период (по часовниковата стрелка, започвайки от север от цитаделата):

• Баб-ел-Сагир („Малката врата“), място на две исторически погребения – тук са погребани две от съпругите на пророка Мохамед.
• Баб-ел-Фарадис („Райската врата“)
• Баб-ел-Салам („Вратата на мира)“
• Баб Тума (Вратата „Тома“) – името идва от апостол Тома и води в християнския квартал на Стария град
• Баб Шарки („Източната врата“)
• Баб Кисан – построена през римската епоха, посветена на бог Сатурн. През нея, според преданието, от Дамаск избягва апостол Павел
• Баб-ел-Джабия

Освен тези 7 врати има и други, извън пределите на Стария град:

• Баб ел-Фарадж
• Баб Мусала
• Баб Срейджа

Църкви

• Църква на Дамаск
• Църква „Дева Мария“
• Домът на свети Ананий
• Параклис „Свети Павел“
• Римокатолическа катедрална църква на алеята „Зайтун“.
• Църква „Свети Йоан“
• Лавра „Свети Павел“
• Светилище на Свети Георги

Джамии

• Джамия „Саид Зейнаб“
• Джамия „Саид Ракая“
• Гробище Баб-Сагир
• Джамия на Омаядите – най-голямата джамия в Сирия

Медресета

• Медресе „Ал-Адилия“
• Библиотека „Аз-Захирия“
• Медресе „Нур ед-Дин“

Ханове

• Хан „Джакмак“
• Хан „Асад Паша“
• Хан „Сюлейман Паша“

Други забележителности

• Дворец Азем
• Байт-ал-Акад (Датски институт в Дамаск)
• Мактаб Анбар
• Бейт ал-Мамлюка (хотел)

Близки забележителности

• Мадая: малък планински град и известен курорт.
• Блудан: град, намиращ се на 51 km на северозапад от Дамаск. Неговата умерена температура и ниска влажност на въздуха през лятото привлича много посетители от Дамаск, Сирия, Ливан и страните от Персийския залив.
• Забадани: град в близост до границата с Ливан. Неговото меко време, съчетано с панорамни изгледи, превръща града в популярен курорт за туристи и посетители от други сирийски градове.
• Маалула
• Саидная: град, разположен в планината на 1500 m надморска височина. Той е един от бившите епископални градове на древната Антиохийската патриаршия.

Градини и паркове

Паркът „Тишрийн“ е един от най-големите и популярни паркове в Дамаск. Тук се провежда ежегодно изложение на цветята. Също така в града се намират и други паркове: Алджахиз, Ал-Сибки, Ал-тиджяра и Алуахда. Оазисът Гута също е популярна дестинация за уикенд-почивка.

Спорт

Стадион „Ал-Абасиин“

Популярните видове спорт в Дамаск са футбол, баскетбол, плуване и тенис на маса. Много спортни клубове са базирани в Дамаск, най-известните от които са Ал-Джаиш, Ал-Уахда и Ал-Мадж. Други спортни клубове в града са: СК „Барада“, СК „Казиун“, СК „Нидал“, СК „Ал Мухафаз“, СК „Ал Файха“, СК „Ал Таура“, СК „Думар“ и СК „Ал Арин“. Петите и седмите се провеждат в Дамаск – съответно през 1976 г. и 1992 г.

Кафенета, в които се сервира арабско кафе, чай и се предлагат наргилета, често в допълнение към тях предлагат игри на карти, табла и шах.

В града работят много центрове за отдих, включително спортни клубове, басейни и голф игрища. Сирийската Асоциация за арабски коне в Дамаск предлага широка гама от дейности и услуги за конни животновъди и ездачи.

Фотогалерия

• 
  В двореца Азем
• 
  Омаядска джамия (Дамаск)
• 
  Джамия „Зейнаб“
• 
  Железопътна гара Хиджаз
• 
  Стара жилищна сграда
• 
  Изглед от центъра на града

Известни личности

Родени в Дамаск

• Абд ал-Рахман I (731 – 788), емир на Кордова
• Мари Аджами (1888 – 1965), писателка
• Аполодор от Дамаск (50 – 120), архитект
• Башар Асад (р. 1965), политик
• Махер Асад (р. 1967), генерал
• Мишел Афлак (1910 – 1989), политик
• Халед Багдаш (1912 – 1995), политик
• Риад Бейрути (р. 1944), художник
• Йоан Дамаскин (675 – 749), богослов
• Бахар Куатли (р. 1958), шахматист
• Али Мамлюк (р. 1946), политик
• Уалид Муалем (1941 – 2020), политик
• Николай Дамаски (64 пр. Хр. – 4 сл. Хр.), философ
• Гай Юлий Приск (?-249), политик
• Дауд Раджиха (1947 – 2012), генерал
• Ясер Сейраван (р. 1960), шахматист
• Басел Хартабил (1981 – 2015), общественик
• Аладин Харфан (р. 1963), бизнесмен
• Рафик Шами (р. 1946), писател
• Демир Янев (р. 1972), български режисьор

Починали в Дамаск

• Абд ал-Малик ибн Маруан (646 – 705), халиф
• Ибн Араби (1165 – 1240), андалуски философ
• Хафез Асад (1930 – 2000), политик
• Черкез Ахмед (?-1915), разбойник
• Халед Багдаш (1912 – 1995), политик
• Доминго Бадия и Леблич (1767 – 1818), испански пътешественик
• Байбарс (1221 – 1277), султан
• Абу Дауд (1937 – 2010), терорист
• Нур ад-Дин Зенги (1118 – 1174), емир
• Тарик ибн Зияд (670 – 719), военачалник
• Абд ел-Кадер (1808 – 1883), емир на Алжир
• Ал-Камил (1177 – 1238), султан
• Ели Коен (1924 – 1965), израелски разузнавач
• Маруан I (623 – 685), халиф
• Муавия I (602 – 680), халиф
• Муавия II (661 – 684), халиф
• Усама ибн Мункид (1095 – 1188), историк и дипломат
• Мехмед Назиф паша (1832 – 1889), администратор
• Ахмед Назър паша (1815 – 1861), администратор
• Георги Найденов (1931 – 1970), български футболист
• Билял ибн Рабах (580 – 640), религиозен деец
• Дауд Раджиха (1947 – 2012), генерал
• Од дьо Сен Аман (1110 – 1179), френски кръстоносец
• Фараби (870 – 950), ирански философ
• Кючюк Омер Февзи паша (1818 – 1878), администратор
• Басел Хартабил (1981 – 2015), общественик
• Язид I (647 – 683), халиф

Източници

Библиография

• Burns, Ross. Damascus: A History. Routledge, 2005. ISBN 9780415271059..
• Aharoni, Yohanan, Avi-Yonah, Michael. The MacMillan Bible Atlas. Carta Ltd., 1977. ISBN 0-7318-1071-6..

Външни препратки

• Карта на градския център Архив на оригинала от 2006-02-08 в Wayback Machine.
• Interactive Карта на Дамаск Архив на оригинала от 2008-08-20 в Wayback Machine.
• Damascus Syria News Архив на оригинала от 2007-10-21 в Wayback Machine.
• Damascus online
• Philip K. Hitt, The Imperial Capital, 1973, Saudi Aramco World Архив на оригинала от 2012-08-18 в Wayback Machine.
• Damascus on Virtourist.com
• Interactive 360º virtual tour of Damascus Архив на оригинала от 2013-09-28 в Wayback Machine.
• ICOMOS Heritage at Risk 2001/2002: Damascus, A Major Eastern Mediterranean Site at RiskАрхив на оригинала от 2013-09-28 в Wayback Machine.
• Syria, Historic Damascus: The Destruction of the Old City Архив на оригинала от 2014-03-01 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дамаск“ и страницата Damascus в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.