Шпионаж

Шпионаж (espionage, от френски: espionner – съгледвач, съглеждам), също шпиониране или шпионство, е добиване на поверителна или класифицирана информация за държава, организация и пр. по таен, конспиративен начин, без знанието и разрешението на обекта или притежателя на информацията.

Камера на Щази за скриване в облеклото с обектив като копче

Описание

Подобни са и юридическите дефиниции, според които шпионството е престъпление, което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи класифицирана информация (държавна тайна), особено на военни сведения^[1], с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация^[2] или на враждебно настроени лица^[1].

За разлика от други разузнавателни дейности шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие. Практикуването на шпионаж е нежелано и почти винаги е незаконно и наказуемо от закона.

Сред най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е внедряването във „вражеските“ редици. Това е дейността на шпионин (на немски: Spion). Шпионите например могат да дават информация за големината и силата на вражеските войски, да откриват дисиденти сред вражеските войски и да ги убеждавт да дезертират.^[3] Във времена на криза шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини.

Контраразузнаването е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж и разузнаване.

Всички суверенни държави имат строги закони срещу шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това изгодата от шпионажа често е толкова голяма, че повечето правителства и големи корпорации го използват.

Видове шпионаж

Съществуват следните видове шпионаж^[4]:

икономически шпионаж;
военен шпионаж;
политически шпионаж;
научно-технически шпионаж;
шпионаж за чужда държава;
корпоративен шпионаж.

Измяна (предателство)

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.^[5]

Шпионски скандали

През есента на 2019 г. Специализираната прокуратура след сигнал, получен в Държавна агенция „Национална сигурност“, образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), срещу първия секретар в Посолството на Русия в София, който е обвинен в събиране на чужда класифицирана информация с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат според обвинението е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, НАТО и Европейския съюз.

Съобразно чл. 31 т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно дипломатическия имунитет на дееца. Дипломатът е обявен за персона нон грата и е отзован в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи. Президентът на Русия Владимир Путин награждава руския дипломат (офицер от ГРУ) с орден.^[6]

Източници

↑ ^а ^б Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков. Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание. София, „Наука и изкуство“, 2007. ISBN 954-02-0263-9.
↑ Георги Георгиев, Любен Велинов. Юридически речник. София, Университетско издатество „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2536-9. с. 164.
↑ Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156
↑ Балев, Трифон. „Шпионаж“. София, ИК „Труд“, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
↑ Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“
↑ Агов, Асен. Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR // 06.12.2019.

[:0-1] а ^б Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков. Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание. София, „Наука и изкуство“, 2007. ISBN 954-02-0263-9.

[2] Георги Георгиев, Любен Велинов. Юридически речник. София, Университетско издатество „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2536-9. с. 164.

[3] Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156

[4] Балев, Трифон. „Шпионаж“. София, ИК „Труд“, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.

[5] Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“

[6] Агов, Асен. Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR // 06.12.2019.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]