Възрастова дискриминация
Възрастовата дискриминация е дискриминация, основана на разлика във възрастта. Други термини, които се използват са ейджизъм[1] или ажизъм[2].
Дефинира се като комплекс от предразсъдъци и негативни нагласи по отношение на възрастните, както липса на информация в обществото по отношение на стареенето въобще.[3] Възрастовата дискриминация може да засегне и млади хора, но обикновено възрастните са тези, които се оплакват от неблагоприятното си положение, особено на пазара на труда[източник? (Поискан преди 80 дни)].
Сред стереотипите, характерни за възрастовата дискриминация спрямо старите хора, са че повечето хора над 65 години са сенилни, живеят по болници и старчески домове, а възрастните работници не са така компетентни и адаптивни като младите.[2]
По-високата средна продължителност на живота и по-ниската раждаемост в днешните общества създават предпоставка възрастните хора да заемат по-голям дял от населението, а оттам и да добиват по-голямо политическо влияние и да се прилага позитивна дискриминация към тях. Такава тенденция днес се отчита и в маркетинга, където пазарният сегмент на възрастните хора придобива все по-голямо значение: в много по-голяма степен се изследват и задоволяват пазарните потребности именно на тази група потребители.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ейджизъм – що е то?, Илия Наумов, в-к „Сега“, 5 май 2007
- ↑ а б Социология, Антъни Гидънс, ИК Прозорец, 2003, ISBN 954-733-341-0
- ↑ Стратегия за управление на възрастта Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine., публикация по проект „Транснационална обмяна за активно стареене“ на ЕК
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||