Направо към съдържанието

Кокос (остров)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кокос.

Национален парк „Кокос“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраCocos Island National Park
РегионЦентрална Америка
Местоположение Коста Рика
ТипПриродно наследство
Критерииix, x
Вписване1997  (21-ва сесия)
Разширение2002
Площ23,52 km²
5.5281° с. ш. -87.0611° и. д.
Местоположение в Северна Америка
Национален парк „Кокос“ в Общомедия

Кокос (на испански: Isla del Coco) е костарикански остров, разположен на 550 км (330 мили) от тихоокеанското крайбрежие на Коста Рика в Тихия океан.

Съставлява 11-ата околия[1] (една от 13-те околии) на кантон Пунтаренас в провинция Пунтаренас[2] Островът няма нищо общо с намиращите се южно от о. Суматра Кокосови острови.

Кокос е един от националните паркове на Коста Рика. Туристи могат да стъпят на брега само след позволението на охраната на острова, но не им се разрешава лагеруване и спане на него. Координатите на острова са: 5°31′08″ с. ш. 87°04′18″ з. д. / 5.518889° с. ш. 87.071667° з. д.. Територията му е 23,85 км² (16 мили²), около 8 на 3 км (5 на 1,8 мили) дължина на ширина, в някаква степен с правоъгълна форма. Станция Вафер (Estación Wafer) е разположена на залива Вафер (Bahía Wafer) на северния бряг. Най-високата част Серо Иглесиас (Cerro Iglesias) висока 671 м се издига в югозападната част на острова. Периметърът му е около 21 км (12½ мили). Остров Кокос и околните му скали са единствените изплували острови на Кокосовото плато, една от малките тектонски плочи. Заобиколен от океански дълбини със силни турболентни вълни той е предпочитано място за посещения от леководолазни гмуркачи заради популациите от акула чук, морски звезди и делфини.

Ортографическа проекция на разположението на остров Кокос
Карта на остров Кокос
Водопад на остров Кокос
Залив Чатман, о. Кокос

Дж. Лайнс (вестник Диарио де Коста Рика, 12 май 1940) цитира Фернандес де Овиедо, който твърди че откривател на острова е Йохан Кабечас. Други източници твърдят, че Хоан Кабезас де Градо не е португалски мореплавател, а астурски. Д. Ливр, Una isla desierta en el Pacífico; la isla del Coco в Los viajes de Cockburn y Lievre por Costa Rica (1962: 134) казва, че първият документ, в които се споменава името на остров Кокос, е карта, рисувана върху пергамент, поръчана от Енрике II и отпечатана през 1542 г. през управлението на Франсиско I. В планисферата си Никола Деслие (1556, Dieppe) поставя остров Кокос (Ysle de Coques) около един и половина градуса северно от екватора.

Книгата „Пустинният остров“ (Desert Island) (Робинзон Крузо Ентърпрайсис, Северен Ванкувър, 1996) изказва изпълнената с детайли теория, че Даниел Дефо използва остров Кокос като прецизен модел за описанието на безлюдния остров на корабокрушенеца Робинзон Крузо. Все пак Дефо локализира острова на Робинзон не в Тихия океан, а по-скоро около бреговете на Венецуела в Атлантическия океан.

Островът официално е част от Коста Рика от провъзгласяването на Конституцията на Коста Рика на 7 ноември 1949 г. На 12 май 1970 г. е присъединен административно към централния кантон на провинция Пунтаренас, посредством Указ става 12-ата околия на Централния контон. Островът е обявен за национален парк с указ от 1978.[3]

Романът на Майкъл КрайтънДжурасик парк“ се съсредоточава върху измисления остров Нублар (Isla Nublar), който е в близост до западните брегове на Коста Рика. Може би о. Кокос е вдъхновението за него. Този аргумент се поддържа и от играта на Дриймуъркс ИнтерактивДжурасик парк: Нарушителя“ (1998), която използва топографията на о. Кокос като заместник на измисления остров, на който се развива действието.

През 1998 г. е основан Национален парк „Остров Кокос“. Това става с постановление на ЮНЕСКО. През 1982 г. Коста Рика обявява острова за охраняема зона от международно значение. През 1991 г. с постановление на ЮНЕСКО охраняемата зона е разширена като освен острова в нея се включва и морската зона на разстояние от 15 морски мили. С този акт на националния парк е приписан статут на пълна неприкосновеност. Забранява се риболова в контролираната зона и експлоатацията на ресурсите на острова независимо с каква цел. През 1995 г. на острова и окръжаващата го морска територия бива присвоен статут на охраняема територия на ЮНЕСКО.[4] За състоянието на екосистемата на острова има група от девет наблюдатели. Те обитават две сгради, разположени в близост до заливите Чатъм и Уофър.

На 5 февруари 2006 г. по време на изборите в Коста Рика, за пръв път гласуват постоянните 33 обитатели на острова. Жителите на острова са костарикански стражари, които са се установили в 2 лагера, включително в залива Инглиш.