Коста Рика
| Република Коста Рика República de Costa Rica | |
| Химн: Noble patria, tu hermosa bandera | |
.svg) Местоположение на Коста Рика | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 51 179,92 km²[1] (на 126-о място) |
| Води | 1,05% |
| Климат | тропичен |
| Столица | Сан Хосе |
| Най-голям град | Сан Хосе |
| Официален език | |
| Религия | 72,6% християнство —47,5% католици —22,5% протестанти —2,6% други християни 27,0% нерелигиозност 0,4% други религии |
| Демоним | костариканец |
| Население (2022) | 5 204 411 (на 124-то място) |
| Население (2018) | 4 999 441 |
| Гъстота на нас. | 98,6 души/km² (на 107-о място) |
| Градско нас. | 79,3% (на 46-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна президентска република |
| Президент | Родриго Роблес |
| Вицепрезиденти | Стефан Брунер Мери Муниве |
| Организации | ООН, ОАД и др. |
| Законодат. власт | Законодателно събрание |
| История | |
| Независимост | 15 септември 1821 г. 1 юли 1823 г. |
| Конституция | 7 ноември 1949 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 129,95 млрд. щ.д. (на 90-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 24 837 щ.д. (на 66-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 68,489 млрд. щ.д. (на 85-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 13 090 щ.д. (на 64-то място) |
| ИЧР (2021) | 0,809 (много висок) (на 58-о място) |
| Джини (2020) | 49,7 (висок) |
| Прод. на живота | 80,1 години (на 33-то място) |
| Детска смъртност | 8,8/1000 (на 41-во място) |
| Грамотност | 94,9% (на 67-о място) |
| Валута | Костарикански колон (CRC) |
| Други данни | |
| Часова зона | CST (UTC-6) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | CR |
| Интернет домейн | .cr |
| Телефонен код | +506 |
| ITU префикс | TEA-TEZ; TIA-TIZ |
| Официален сайт | www.presidencia.go.cr |
| Коста Рика в Общомедия | |
Коста Рика (на испански: Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (на испански: República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г.[2] Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.
Тя има население от около 5 милиона[3] с площ от 51 060 квадратни километра (19 714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район.[4]
Суверенната държава Коста Рика е единна президентска конституционна република. Известна е с дългогодишната си и стабилна демокрация, както и със своята високо образована работна сила, повечето от които говорят английски.[5] Страната изразходва приблизително 6,9% от бюджета си (2016 г.) за образование, в сравнение със средната стойност в световен мащаб от 4,4%. Нейната икономика, някога силно зависима от селското стопанство, е диверсифицирана и включва сектори като финанси, корпоративни услуги за чуждестранни компании, фармацевтични продукти и екотуризъм. Много чуждестранни компании за производство и услуги действат в зоните за свободна търговия в Коста Рика, където се възползват от инвестиционни и данъчни стимули.[6]
През 2017 г. Коста Рика е изправена пред криза на ликвидност на пазара поради нарастващия дълг и бюджетен дефицит. До август 2017 г. Министерството на финансите изпитва затруднения с изплащането на задълженията си. Други предизвикателства, пред които е изправена страната в опитите ѝ да подобри икономиката чрез увеличаване на чуждестранните инвестиции, включват лоша инфраструктура и необходимост от подобряване на ефективността на публичния сектор.
Коста Рика е рядко заселена от коренно население преди идването на испанското управление през XVI век. Тя остава периферна колония на империята до независимостта си като част от Първа мексиканска империя, последвана от членство в Съединените провинции на Централна Америка, от които официално обявява независимост през 1847 г. От тогава Коста Рика остава сред най-стабилните, проспериращи нации в Латинска Америка.
Страната постоянно се представя благоприятно в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), бидейки на 69-о място в света през 2015 г., сред най-високите в Латинска Америка.[7] Програмата за развитие на Организацията на обединените нации също така посочва, че Коста Рика постига много по-висок индекс на човешко развитие от други страни с еднакви равнища на доходи, по-добър от средния за региона.[8]
Коста Рика също има прогресивни екологични политики. Това е единствената страна, която отговаря на всичките пет критерии на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, определени за измерване на екологичната устойчивост.[9] Класирана е на 42-рото място в света и на трето място в Америка, в Индекса за екологична ефективност за 2016 г.[10] Два пъти е класирана като най-добре представящата се страна в индекса на щастие на Нова икономическа фондация, който измерва устойчивостта на околната среда и е идентифицирана от като най-зелената страна в света през 2009 г.[11][12][13] Коста Рика планира да стане въглеродно неутрална страна до 2021 г. До 2016 г. 98,1% от електроенергията е генерирана от зелени източници, по-специално хидро, слънчева, геотермална и биомаса.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Предколумбова история
[редактиране | редактиране на кода]Историците класифицират коренното население на Коста Рика като част от Междинната зона, където местните култури на Мезоамерика и Андите се припокриват. Колумбийската Коста Рика също е описана като част от Истмо-Колумбия.
Каменните оръдия на труда, най-старото доказателство за човешката дейност в Коста Рика, са свързани с пристигането на различни групи ловци-събирачи около 10 000 до 7 000 години пр.н.е. в долината Туриалба. Наличието на културата Кловис и стрели от Южна Америка отваря възможността в тази област да съществуват едновременно две различни култури.
Селското стопанство става забележимо в популациите, които живеят в Коста Рика преди около 5000 години. Те отглеждат главно клубени и корени. Около първото и второто хилядолетие пр.н.е. вече има селища. Те са малки и разпръснати, въпреки че времето за преход от лов и събиране към селското стопанство като основен поминък на територията все още не е известно.
Най-ранната употреба на керамика се появява около 2000 до 3000 г. пр.н.е. Открити са парчета от саксии, цилиндрични вази, плочи, кратуни и други форми на украсени вази, някои с форми на животни.
Влиянието на коренното население върху съвременната костариканска култура е сравнително малко в сравнение с други нации, тъй като в страната липсва силна родна цивилизация. По-голямата част от местното население е погълнато от испаноезичното колониално общество чрез брак, с изключение на някои малки останки, най-значимите от които са племената Брибри и Борука, които все още обитават планините на Кордилера де Таламанка, в югоизточната част на Коста Рика, близо до границата с Панама.
Испанска колонизация
[редактиране | редактиране на кода]Името Ла Коста Рика, което означава „богатото крайбрежие“ на испански език, е представено според някои източници първо от Христофор Колумб, който плава до източните брегове на Коста Рика по време на последното си пътуване през 1502 г. и съобщава за огромни количества златни бижута, носени от местните жители. Името може да идва от конкистадора Гил Гонсалес де Авила, който акостира на западния бряг през 1522 г., среща местните жители и присвоява част от златото им.
През по-голямата част от колониалния период Коста Рика е най-южната провинция на Генералното капитанство на Гватемала, номинална част от Нова Испания. На практика Генералното капитанство е автономна единица в рамките на Испанската империя. Коста Рика се превръща в беден, изолиран и рядко населен район в рамките на Испанската империя[14] и е описана като „най-бедната и най-нещастната испанска колония в цяла Америка“ от испанския губернатор през 1719 г.[15]
Друг важен фактор за бедността в Коста Рика е липсата на значително коренно население, достъпно за принудителен труд, което означава, че повечето от костариканските заселници трябва да работят на собствената си земя, предотвратявайки създаването на големи хасиенди и плантации. Поради всички тези причини Коста Рика като цяло е недооценена и пренебрегвана от испанската корона и оставена да се развива самостоятелно. Смята се, че обстоятелствата през този период довеждат до много от особеностите, с които Коста Рика става известна, като едновременно с това поставя началото на развитието на Коста Рика като по-егалитарно общество от останалите съседи. Тя се превръща в „селска демокрация“ без потиснати метиси или местни жители. Не след дълго испанските заселници се обръщат към хълмовете, където откриват богата вулканична почва и по-мек климат от низините.[16]
Независимост
[редактиране | редактиране на кода]Като останалата част от Централна Америка, Коста Рика никога не се сражава за независимостта си от Испания. На 15 септември 1821, след финалното поражение на Испания в Мексиканската Война за Независимост (1810 – 21), правителството в Гватемала обявява независимостта на цяла Централна Америка. Датата все още се празнува като ден на независимостта в Коста Рика, въпреки че според Испанската Конституция от 1812, която е въведена отново през 1820, Никарагуа и Коста Рика се превръщат в автономна провинция със столица Леон.
След обявяването на независимост, властите са натоварени със задачата да вземат решение за бъдещото развитие на страната. Формират се две групи; Империалистите, подкрепяни от градовете Картаго и Хередиа, се обявяват за идеята за присъдиняване към Мексиканската Империя и Републиканците, представлявани от градовете Сан Хосе и Алахуела, които се обявяват за независимост. Заради липсата на споразумение между двете страни, в страната избухва първата гражданска война. След като Републиканците печелят решаващата битка на Връх Очомого столицата е преместена от Картаго в Сан Хосе.
През 1838, дълго след като Федерална република Централна Америка на практика престава да функционира, Коста Рика се оттегля формално и обявява своята суверенност.
XIX век
[редактиране | редактиране на кода]
XX и XXI век
[редактиране | редактиране на кода]Източните брегове на Коста Рика са открити от Христофор Колумб през 1502 г., докато западните стават достояние за испанските завоеватели едва през 1562 г.
- 1821 – по време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка се освобождава от колониална зависимост
- 1823 – влиза във Федерацията на централноамериканските републики
- 1838 – Коста Рика става независима държава. Чрез основаването на United Fruit Company американските монополи контролират и използват икономиката на Коста Рика
- 1941 – Коста Рика се включва във II световна война на страната на антихитлеристката коалиция
- 1948 – в страната се води гражданска война
- 1949 – приета е конституцията
- 1983 – Коста Рика обявява неутралитет към въоръжения конфликт в Централна Америка
- 1986 – за президент е избран Оскар Ариас Санчес, който получава Нобелова награда за мир през 1987 г. за изготвянето и утвърждаването на плана за мир в Централна Америка
- 1991 – президент става Р. А. Калдерон Фурниер
- 2002 – президент става А. Пачеко де ла Есприеля
- 2006 – президент отново става Оскар Ариас Санчес
- 2010 – за президент е избрана (за пръв път в историята на страната) жена – Лаура Чинчиля
Коста Рика е членка на ОАД (от 1948 г.) и на ООН (1945).
География
[редактиране | редактиране на кода]Коста Рика е разположена в Централна Америка, на 10° северно от екватора и на 84° западно от Гринуич. Граничи с Карибско море на изток, с Тихия океан на запад, като общата дължина на бреговата линия на страната е 1290 km – 212 km с Карибско море и 1016 km с Тихия океан. Коста Рика граничи също с Никарагуа на север (309 km дължина на границата) и с Панама на юг и югоизток (330 km). Площта на страната е около 51 000 km² плюс 589 000 km² териториални води. 23% от площта на страната е защитена.
Най-високата точка на страната е връх Серо Чирипо, висок 3820 m, който е пети по височина в Централна Америка. Най-високият вулкан в Коста Рика е вулканът Ирасу (3431 m), а най-голямото езеро е езерото Аренал.
Няколко острова също принадлежат на Коста Рика – остров Кокос, разположен на 480 km от брега на страната, с площ 24 km², остров Калеро с площ 151 km² и др.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Коста Рика е република. Глава на държавата и правителството е президент, избиран за 4 години. Законодателната власт принадлежи на Законодателната асамблея от 57 депутати, избирани за 4 години.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]
 |
Коста Рика е разделена на 7 провинции, които са допълнително разделени на общо 81 кантона. Провинциите са: |
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на страната е 4 195 914 души (2008)[17]. Мнозинството от населението са бели – 77%, следват метиси – 17%, чернокожи – 3%, китайци – 1%, индианци – 1% и 1% други.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Страната е считана за икономически стабилна с умерени нива на инфлация, оценена на около 2.6% през 2017 и сравнително високи темпове на рестеж на БВП, който нараства от $41.3 милиарда през 2010 до $52.6 милиарда през 2015. Прогнозирания БВП за 2017 е $61.5 милиарда, докато покупателната способност на населението е $12 382. Растящите дългове и бюджетен дефицит са основните проблеми пред икономиката на страната.
Това е и основната причина големите агенции за кредитен рейтинг да намалят оценката си за нивата на риск за Коста Рика.
Много чуждестранни компании (производство и услуги) оперират в Свободните Търговски Зони на Коста Рика, където могат да се възползват от инвестиционни и данъчни стимули. Над половината от този тип инвестиции идват от САЩ. Според правителството, зоните са подпомогнали за над 82 хиляди директни работни места и 43 хиляди индиректни през 2015.
5.5% от БВП се генерира от агрикултурния сектор, 18.6% от промишления и 75.9% от този на услугите. Агрикултурния сектор осигурява работни места за 12.9% от работната сила на страната, промишлеността 18.57%, а услугите 69.02%. Процента на безработица е сравнително висок за региона (8.2% през 2016 според МФВ). Въпреки че около 20.5% от населението живее под прага на бедността, Коста Рика е сред първите по стандарт на живот в Централна Америка.
Главни експортни култури са кафе, банани, абака (манила), какао, захарна тръстика, цветя, ориз и други. Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце и кози. Промишлеността е представена предимно от малки предприятия, 70% от които са специализирани в производството на хранителни стоки, текстил, обувки.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Жп линии – 950 km; шосета – 26 хил. km, от които 8 хил. km асфалтирани. През страната преминава Панамериканското шосе. Основни морски пристанища – Пуерто Лимон (Карибско море) и Пунтаренас (Тихи океан).
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Actualización en el Cálculo de las Áreas Continental e Insular de Costa Rica // Посетен на 2 септември 2024 г.
- ↑ ((es)) Премахване на армията
- ↑ "World Population Prospects: The 2017 Revision". ESA.UN.org (custom data acquired via website). United Nations Department of Economic and Social Affairs, Population Division. Посетен на 10 септември 2017.
- ↑ Capital Facts for San José, Costa Rica // 18 октомври 2017. Архивиран от оригинала на 2020-04-13. Посетен на 2019-01-18.
- ↑ Amazon invests in Costa Rica as tiny nation carves out profitable niche in world economy // 11 март 2017.
- ↑ The Investment Promotion Agency of Costa Rica // www.cinde.org.
- ↑ UNDP Human Development Report 2015. Costa Rica – Country Profile: Human Development Indicators // UNDP. Посетен на 5 април 2016.
- ↑ UNDP Human Development Report 2010. Table 1: Human development index 2010 and its components. с. 5, 49, 144. Посетен на 6 ноември 2010.
- ↑ UNDP Human Development Report 2015. Table 1: Human Development Index and its components. // UNDP. Посетен на 5 април 2016. pp. 4, 42 (see Table 2.4 and Box 2.10) and 128.
- ↑ Yale Center for Environmental Law & Policy / Center for International Earth Science Information Network at Columbia University. 2016 EPI Country Rankings // Архивиран от оригинала на 2016-02-02. Посетен на 5 април 2016.
- ↑ Irene Rodríguez. Costa Rica es nuevamente el país más feliz del mundo, según índice 'Happy Planet' // La Nación. 14 юни 2012. Посетен на 14 юни 2012. (на испански)
- ↑ Fiona Harvey. UK citizens better off than EU counterparts, says happiness index // The Guardian. 14 юни 2012. Посетен на 14 юни 2012.
- ↑ Ashley Seager. Costa Rica is the world's happiest and greenest country in the world // London, The Guardian, 4 юли 2008. Посетен на 4 юли 2009.
- ↑ Claudia Quirós. La Era de la Encomienda. Historia de Costa Rica. Editorial de la Universidad de Costa Rica. 1990.
- ↑ Shafer, D. Michael. Winners and losers: how sectors shape the developmental prospects of states. Ithaca, N.Y., Cornell University Press, 1994. ISBN 0-8014-8188-0.
- ↑ Costa Rica – Cartago // Costarica.com, 22 май 2009. Архивиран от оригинала на 2008-02-22. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2020-05-13. Посетен на 2008-11-04.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Изгледи от Коста Рика Архив на оригинала от 2006-05-23 в Wayback Machine.
- CambioDelDolar.com – актуална информация за обменния курс на костариканския колон към щатския долар (испански, английски)
- Costa Rica Resort Review
- Costa Rica Travel Guide
- Коста Рика: фото и доклад за пътуването Архив на оригинала от 2007-08-23 в Wayback Machine.
| |||||||
|
