Световно първенство по волейбол
Световното първенство по волейбол е волейболно състезание за мъже и жени. То е най-старото от всички международни събития, организирани от FIVB и не трябва да се бърка със Световната купа.през на казателното
История
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Историята на Световното първенство е свързана с началото на волейбола като професионален спорт от високо ниво. Една от първите конкретни мерки взети от FIVB след нейното основаване в 1947 година е създаването на международно състезание, включващо отбори от повече от един континент. Първото първенство се провежда през 1949 в Прага, Чехословакия. Първият мач се състои на 10 септември 1949 година в Зимния стадион в Прага. В него играят националните отбори на България и Италия. Българите побеждават с резултат 3:1. В този момент турнирът е само за мъже и е ограничен в Европа.
Три години по-късно се провежда и първото световно първенство за жени. Първенствата се синхронизират и са включени и нации от Азия, като започва провеждането им в 4-годишен цикъл. В следващото издание участват отбори и от Южна, Централна и Северна Америка.
След включването на волейбола в Олимпийските игри през 1964 световното първенство се провежда с две години по-рано през (1962), за да бъде алтернатива на Летните олимпийски игри. През 1970 година отборите от Африка също стават част от първенството и основната цел за участие на отбори от всичките пет континента е достигната.
Броят отбори, участващи в първенството, се променя през годините. Следвайки увеличаването на популярността на волейбола, те нарастват на 20 в 1970-те и част от 1980-те, след което са съкратени на 16 през 1990-те, и накрая се установяват на 24 след 2002. В наши дни Световното първенство е най-обширното от всички събития, организирани от FIVB, и доказано второто по-важност, отстъпвайки по престиж само на Олимпийските игри.
До 1974 нациите домакини организират заедно мъжкото и женското първенство с изключение на 1966/1967, което се провежда в различни години. След 1978, тази практика се използва само частично, например през 1998 и 2006 година в Япония.
Победители (мъже)
[редактиране | редактиране на кода]Исторически погледнато Световното първенство показва, че във волейбола доминират европейските нации.
Първите две първенства са спечелени от СССР. През 1956 Чехословакия успява да вземе златото. Следват отново две последователни титли на СССР, следвани от титла на Чехословакия през 1966 година.
През 1970 България отстъпва на ГДР в драматичен мач пред собствена публика. Германците взимат своята единствена титла, а България записва най-доброто си постижение във волейбола. През 1974 СССР заплашва да продължи с лидерството си, но отстъпва от Полша на финала. Въпреки това те потвърждават своето лидерство, като печелят отново две поредни титли, водени от треньора Вячеслав Платонов и с водещи играчи Вячеслав Зайцев и Александър Савин и осем години нямат загубен официален турнир.[1]
1986 е първата година на сблъсък между САЩ, изгряващата голяма сила на десетилетието, и традиционния лидер СССР след олимпийските бойкоти от 1980 и 1984. След две години американският отбор, воден от Карч Кирали (Karch Kiraly) и Стив Тимънс (Steve Timmons), печели и олимпийското злато в Сеул. Италия абсолютно доминира през 1990-те, спечелвайки всички издания през десетилетието (1990, 1994, 1998), водена от играчи, като Лоренцо Бернарди (Lorenzo Bernardi) и Андреа Джани (Andrea Giani). През 2000-те Бразилия става водещата сила в спорта, печелейки двете издания (2002 и 2006).
До 2010 от 17 издания на мъжкото световно първенство 13 са спечелени от европейски отбори, 4 от американски (едно от САЩ и три от Бразилия).
Победителки (жени)
[редактиране | редактиране на кода]Ако титлите на жените са Световното първенство са равномерно разпределени между Европа и Азия, ситуацията е напълно различна, когато се вземат под внимание отделните нации. С изключение на италианската самотна и донякъде неочаквана победа в 2002, всички титли се разпределят между СССР (Русия), Япония, Китай и Куба.
Съветските волейболистки правят впечатляващо начало, спечелвайки първите три издания на турнира: 1952, 1956, 1960. Те са на половината път да ги направят четири поредни, защото следващото първенство се провежда в Москва. Япония въпреки всичко става шампион през 1962 и прекъсва победната серия, повтаряйки успеха си и през 1967.
Отборите си разменят по още една титла през 1970 и 1974, след което се случва нещо извънредно: светът наблюдава удивено как младият кубински отбор изпреварва и двата дългогодишни съперници и осигурява първата важна волейболна титла извън Европа или Азия.
В началото на 1980-те се появява нова азиатска сила: водени от суперзвездата Lang Ping, Китай оставят отпечатък в историята на световните първенства побеждавайки в две последователни издания – (1982 и 1986). Те участват и на финала през 1990, но са победени от СССР в последното им участие в състезание.
Кубинската титла от 1978 накрая покълва в агресивен стил на играта, който действително доминира през 1990-те. Водени от мощните състезателки Торес, Луис и Бел, карибките спечелват изданията през 1994 и 1998 на световния шампионат, биещи както новаци, така и съперници с традиции, като Русия и Китай.
Въпреки че е определен като фаворит през 2002, Китай губи на полуфиналите от възходящия отбор на Италия, който в края на краищата печели и финала срещу САЩ.
През 2006 година отборът на Русия успява да достигне до златните медали за първи път след ерата на СССР. Рускините вземат финала с мощно нападение и отлична блокада.
През 2010 година рускините затвърждават достижението от предишното световно първенство.
Начин на провеждане
[редактиране | редактиране на кода]Начинът на провеждане на Световните първенства по волейбол се е променял според броя на отборите участници във всяко издание. Обикновено се прилагат следните правила:
- Участват двадесет и четири отбора във всяко събитие.
- Процедурите на квалификацията за Световното първенство са дълго и напрегнато състезание в продължение над две години.
- Нациите домакини и актуалните шампиони са предварително класирани.
- Броя на отборите от отделните конфедерации се определя от FIVB: Европа обикновено има най-много, a Африка или Южна Америка най-малко.
- За да участва в събитието, отборът трябва да премине няколко квалификационни турнири, зависещи от неговата позиция в Световната ранглиста на FIVB. Ниско класираните отбори могат да имат три турнира, за да бъдат допуснати; високо класирани отбори – обикновено само един.
- Състезанието се провежда най-малко в две фази: предварителни групи и финален кръг. Според броя на участващите отбори могат да се организират и допълнителни кръгове.
- В предварителните групи отборите са организирани в групи. Всеки отбор играе по един мач срещу всички останали от групата.
- След като бъдат изиграни всички мачове от предварителните групи, първите n отбора от всяка група се класират за следващия кръг, а загубилите напускат състезанието. Стойността n зависи от броя на участващите отбори и от формата, който ще се прилага за финалите.
- FIVB е опитвала различни формати за финалния кръг. От няколко години (2004), изглежда има консенсус, че поне полуфиналът и финалът трябва да са играни според олимпийския формат.
- Четвъртфиналите могат да се състоят от групи отбори, играещи един срещу друг, или от директна конфронтация; в последния случай може да се използват допълнителни кръгове, за да се намали броят на оставащите отбори на осем.
- Турнирът има много ограничения: само дванадесет играча са допустими и замяна е разрешена само в случаите на травми.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Мъже
[редактиране | редактиране на кода]Жени
[редактиране | редактиране на кода]Година | Домакин | Финал | Мач за трето място | Отбори | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Шампиони | Резултат | Финалисти | Трето място | Резултат | Четвърто място | ||||||
1952 детайли |
СССР |
СССР |
Групова фаза | Полша |
Чехословакия |
Групова фаза | България |
8 | |||
1956 детайли |
Франция |
СССР |
Групова фаза | Румъния |
Полша |
Групова фаза | Чехословакия |
17 | |||
1960 детайли |
Бразилия |
СССР |
Групова фаза | Япония |
Чехословакия |
Групова фаза | Полша |
10 | |||
1962 детайли |
СССР |
Япония |
Групова фаза | СССР |
Полша |
Групова фаза | България |
14 | |||
1967 детайли |
Япония |
Япония |
Групова фаза | САЩ |
Южна Корея |
Групова фаза | Перу |
4 | |||
1970 детайли |
България |
СССР |
Групова фаза | Япония |
КНДР |
Групова фаза | Унгария |
16 | |||
1974 детайли |
Мексико |
Япония |
Групова фаза | СССР |
Южна Корея |
Групова фаза | ГДР |
23 | |||
1978 детайли |
СССР |
Куба |
3 – 0 | Япония |
СССР |
3 – 1 | Южна Корея |
23 | |||
1982 детайли |
Перу |
Китай |
3 – 0 | Перу |
САЩ |
3 – 1 | Япония |
23 | |||
1986 детайли |
Чехословакия |
Китай |
3 – 1 | Куба |
Перу |
3 – 1 | ГДР |
16 | |||
1990 детайли |
Китай |
СССР |
3 – 1 | Китай |
САЩ |
3 – 1 | Куба |
16 | |||
1994 детайли |
Бразилия |
Куба |
3 – 0 | Бразилия |
Русия |
3 – 1 | Южна Корея |
16 | |||
1998 детайли |
Япония |
Куба |
3 – 0 | Китай |
Русия |
3 – 1 | Бразилия |
16 | |||
2002 детайли |
Германия |
Италия |
3 – 2 | САЩ |
Русия |
3 – 1 | Китай |
24 | |||
2006 детайли |
Япония |
Русия |
3 – 2 | Бразилия |
Сърбия и Черна гора |
3 – 0 | Италия |
24 | |||
2010 детайли |
Япония |
Русия |
3 – 2 | Бразилия |
Япония |
3 – 2 | САЩ |
24 | |||
2014 детайли |
Италия |
САЩ |
3 – 1 | Китай |
Бразилия |
3 – 2 | Италия |
24 |
Таблица на медалите
[редактиране | редактиране на кода]Мъже
[редактиране | редактиране на кода]Място | Нации | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
---|---|---|---|---|---|
1 | Русия | 6 | 3 | 3 | 12 |
2 | Бразилия | 3 | 3 | 0 | 6 |
3 | Италия | 3 | 1 | 0 | 4 |
Полша | 3 | 1 | 0 | 4 | |
4 | Чехия | 2 | 4 | 0 | 6 |
5 | САЩ | 1 | 0 | 2 | 3 |
6 | Германия | 1 | 0 | 1 | 2 |
7 | Куба | 0 | 2 | 2 | 4 |
Румъния | 0 | 2 | 2 | 4 | |
8 | България | 0 | 1 | 4 | 5 |
9 | Сърбия | 0 | 1 | 1 | 2 |
10 | Нидерландия | 0 | 1 | 0 | 1 |
11 | Япония | 0 | 0 | 2 | 2 |
12 | Аржентина | 0 | 0 | 1 | 1 |
Франция | 0 | 0 | 1 | 1 |
Жени
[редактиране | редактиране на кода]Място | Нации | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
---|---|---|---|---|---|
1 | Русия | 7 | 2 | 4 | 13 |
2 | Япония | 3 | 3 | 1 | 7 |
3 | Куба | 3 | 1 | 0 | 4 |
4 | Китай | 2 | 2 | 0 | 4 |
5 | Италия | 1 | 0 | 0 | 1 |
6 | Бразилия | 0 | 3 | 0 | 3 |
7 | САЩ | 0 | 2 | 2 | 4 |
8 | Полша | 0 | 1 | 2 | 3 |
9 | Перу | 0 | 1 | 1 | 2 |
10 | Румъния | 0 | 1 | 0 | 1 |
11 | Чехия | 0 | 0 | 2 | 2 |
Южна Корея | 0 | 0 | 2 | 2 | |
13 | Северна Корея | 0 | 0 | 1 | 1 |
Сърбия | 2 | 0 | 1 | 1 |
Участници
[редактиране | редактиране на кода]Мъже
[редактиране | редактиране на кода]1949 | 1952 | 1956 | 1960 | 1962 | 1966 | 1970 | 1974 | 1978 | 1982 | 1986 | 1990 | 1994 | 1998 | 2002 | 2006 | 2010 | 2014 | 2018 | ||
Австралия | 22 | 17 | 19 | 21 | 19 | 16 | 13 | |||||||||||||
Aвстрия | 20 | 19 | ||||||||||||||||||
Aлбания | 16 | |||||||||||||||||||
Алжир | 13 | 19 | ||||||||||||||||||
Аржентина | 11 | 22 | 3 | 7 | 6 | 13 | 11 | 6 | 13 | 9 | 10 | 13 | ||||||||
Белгия | 9 | 17 | 21 | 14 | 8 | 11 | 18 | 17 | 7 | |||||||||||
България | 3 | 3 | 5 | 4 | 7 | 2 | 7 | 10 | 5 | 3 | 5 | 9 | 7 | 13 | 3 | 7 | 14 | 9 | ||
Бразилия | 11 | 5 | 10 | 13 | 12 | 9 | 6 | 2 | 4 | 4 | 5 | 4 | 1 | 1 | 1 | 2 | 2 | |||
Унгария | 7 | 5 | 8 | 6 | 7 | 10 | 11 | 14 | ||||||||||||
Венецуела | 10 | 23 | 21 | 21 | 19 | 16 | 16 | 17 | 17 | 19 | 20 | |||||||||
Гвинея | 24 | |||||||||||||||||||
ГДР | 12 | 11 | 4 | 1 | 4 | 9 | 12 | |||||||||||||
Германия | 9 | 9 | 8 | 3 | ||||||||||||||||
Гърция | 13 | 6 | 13 | 7 | 17 | |||||||||||||||
Дания | 22 | |||||||||||||||||||
Доминиканска република | 22 | |||||||||||||||||||
Египет | 17 | 23 | 14 | 19 | 19 | 21 | 13 | 22 | 17 | |||||||||||
Западна Германия | 24 | 20 | ||||||||||||||||||
Израел | 10 | 16 | 15 | 19 | ||||||||||||||||
Индия | 8 | 21 | ||||||||||||||||||
Ирак | 20 | |||||||||||||||||||
Иран | 21 | 19 | 21 | 19 | 6 | 13 | ||||||||||||||
Испания | 8 | 13 | 12 | |||||||||||||||||
Италия | 8 | 14 | 14 | 16 | 15 | 19 | 2 | 14 | 11 | 1 | 1 | 1 | 5 | 5 | 4 | 15 | 5 | |||
Казахстан | 19 | 21 | ||||||||||||||||||
Камерун | 15 | 13 | 24 | |||||||||||||||||
Канада | 20 | 20 | 11 | 12 | 9 | 12 | 17 | 11 | 19 | 8 | 7 | |||||||||
Китай | 9 | 9 | 9 | 15 | 7 | 7 | 12 | 13 | 13 | 13 | 17 | 19 | 13 | 21 | ||||||
Северна Корея | 13 | 9 | ||||||||||||||||||
Куба | 19 | 17 | 13 | 8 | 3 | 10 | 5 | 2 | 4 | 3 | 19 | 15 | 2 | 12 | 17 | |||||
Ливан | 9 | |||||||||||||||||||
Либия | 24 | |||||||||||||||||||
Люксембург | 23 | |||||||||||||||||||
Мексико | 10 | 12 | 18 | 13 | 21 | |||||||||||||||
Монголия | 17 | 21 | 16 | |||||||||||||||||
Холандия | 10 | 13 | 12 | 12 | 14 | 12 | 16 | 7 | 2 | 6 | 9 | 9 | ||||||||
Панама | 24 | |||||||||||||||||||
Парагвай | 14 | |||||||||||||||||||
Перу | 13 | |||||||||||||||||||
Полша | 4 | 7 | 4 | 4 | 6 | 6 | 5 | 1 | 8 | 6 | 9 | 17 | 9 | 2 | 13 | 1 | 1 | |||
Португалия | 15 | 8 | ||||||||||||||||||
Пуерто Рико | 23 | 12 | 13 | 19 | 21 | |||||||||||||||
Русия | 7 | 5 | 2 | 7 | 5 | 5 | 5 | |||||||||||||
Румъния | 5 | 4 | 2 | 3 | 3 | 2 | 7 | 6 | 13 | 15 | ||||||||||
Сърбия и Черна гора | 2 | 4 | 4 | |||||||||||||||||
Сърбия | 3 | 9 | 4 | |||||||||||||||||
СССР | 1 | 1 | 3 | 1 | 1 | 3 | 6 | 2 | 1 | 1 | 2 | 3 | ||||||||
САЩ | 6 | 7 | 11 | 18 | 14 | 19 | 13 | 1 | 13 | 3 | 9 | 9 | 10 | 6 | 3 | |||||
Тайланд | 19 | |||||||||||||||||||
Тайван | 15 | |||||||||||||||||||
Тунис | 20 | 22 | 18 | 24 | 21 | 19 | 15 | 19 | 23 | 21 | ||||||||||
Турция | 22 | 15 | 19 | |||||||||||||||||
Украйна | 10 | |||||||||||||||||||
Уругвай | 12 | |||||||||||||||||||
Финландия | 11 | 18 | 19 | 20 | 17 | 17 | 11 | 13 | ||||||||||||
Франция | 6 | 6 | 7 | 9 | 18 | 17 | 16 | 15 | 16 | 6 | 8 | 3 | 6 | 11 | 4 | 9 | ||||
Хърватия | 19 | |||||||||||||||||||
Чехословакия | 2 | 2 | 1 | 2 | 2 | 1 | 4 | 5 | 5 | 9 | 8 | 9 | ||||||||
Чехия | 19 | 13 | 13 | 10 | ||||||||||||||||
Чили | 23 | |||||||||||||||||||
Швеция | 10 | 13 | ||||||||||||||||||
Югославия | 10 | 8 | 8 | 10 | ||||||||||||||||
Южна Корея | 18 | 13 | 4 | 8 | 14 | 8 | 13 | 17 | 18 | |||||||||||
Япония | 8 | 5 | 5 | 3 | 3 | 11 | 4 | 10 | 11 | 9 | 13 | 9 | 8 | 13 | 17 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Платонов В. Уравнение с шестью известными Архив на оригинала от 2007-02-24 в Wayback Machine., Молодая гвардия, 1983 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална страница на FIVB
- Официална страница на Световното първенство по волейбол от 1998 г. Архив на оригинала от 1998-01-12 в Wayback Machine.
- Официална страница на Световното първенство през 2002 г. Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
|
|