Копривщенци
Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България. Аврадалии (на турски: Avradale) от старото име на Копривщица – Авреталан.[1]
Родени в Копривщица
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Антон Иванов (1884 – 1942) – комунист и революционер
- Атанас Сиреков (1898 – 1939) – бивш кмет на Бургас
- Атанас Христов (1879 – неизв.) – български офицер, генерал-майор
- Бобе Доросиев (18 февруари 1942 – ) – треньор на националния отбор по класическа борба
- Брайко Хаджилуков (1880 – 1925) – деец на БРСДП (т.с.)
- Вълко Моравенов (неизв.) – ктитор на храма „Св. Никола“
- Вълко Чалъков (1765 – 1841) – ктитор на Рилския манастир
- Георги Бенковски (1843 – 1876) – революционер
- Георги Тиханек (1845 – 1915) – революционер
- Дончо Ватах (началото на 19 в. – ок. 1860) – хайдушки войвода
- Драгоя Татарлиев (1924 – 1995) – дългогодишен кмет и почетен граждани на Копривщица
- Димитър Кацаров (1866 – 1958) – генерал-майор от артилерията
- Димо Пиринджиев (1886 – 1941) – български комунистически деец
- Доротей Скопски (1830 – 1875) – врачански и скопски митрополит
- Иван Врачев (1921 – 1994) – партизанин, политик от БКП
- Иван Делчев (1879 – неизв.) – български офицер, генерал-майор
- Иван Ерчев – поп Ерчо (неизв. – 1880) – поборник от Априлското въстание и духовен водач на града
- Иван Кесяков (1871 – 1965) – български лекар дарител
- Иван Кривиралчев (1928 – 1944) – гимназист, партизански ятак
- Иван Пеев (1864 – 1942) – политик и просветен деец
- Иван Раков (1883 – неизв.) – български революционер от ВМОРО
- Илия Раев (1864 – неизв.) – български офицер, генерал-майор
- Константин Доганов (1841 – 1900) – национл революционер, политик, кмет на Русе
- Костадин Лютов (1927 – 1987) – юрист
- Михаил Иванов (1860 – 1947) – български офицер, генерал-майор
- Михаил Маджаров (1784 – 1869) – свещеник
- Михаил Маджаров (1854 – 1944) – политик
- Михаил Цицелков (1904 – 1924) – анархист и революционер
- Нестор Абаджиев (1851 – 1931) – търговец и политик
- Никола Белчов (1833 – 1876) – поп, един от организаторите на Априлското въстание
- Найден Боримечков (1929 – 2000) – офицер, генерал-майор
- Недко Каблешков (1867 – 1964) – общественик и политик, почетен граждани на Копривщица
- Ненчо Палавеев (1859 – 1936) – благодетел
- Нешо Тумангелов (1898 – 1941) – анархист и революционер
- Никола Чипев (неизв.) – православен духовник, книжар, деец в Македония и Тракия на ВМОРО.
- Павел Груев (1879 – 1945) – юрист
- Петко Доганов (1802 – 1852) – ктитор
- Пенчо Калканов – Видин (1883 – 1926) – анархист и революционер
- Петко Каравелов (1843 – 1903) – политик, министър-председател
- Петко Попстоянов (1848 – 1925) – български офицер, полковник и опълченец
- Рашко Моровенов – ктитор на храма „Св. Никола“
- Станю Топалов (1864 – неизв.) – български офицер, генерал-майор
- Стефан Д. Векилов (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти[2]
- Стоян Тороманов (1865 – неизв.) – български офицер, полковник
- Стоян Чомаков (1819 – 1893) – политик
- Тодор Главчев (1894 – неизв.) – български офицер, полковник
- Тодор Каблешков (1851 – 1876) – революционер
- Тодор Мирчов (неизв. – 1859) – благодетел
- Тодор Карапетков (1853 – 1922) участник в Априлското въстание, благодетел
- Филип Кривиралчев (1932 – 2019) – треньор на националния отбор по класическа борба, почетен гражданин на Копривщица
- Христо Догана (1765 – 1839) – благодетел[3]
- Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[4]
- Цанко Бозов (1866 – неизв.) – български офицер, полковник
- Цоко Будин (1830 – 1876) – революционер
Свързани с града
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Аврелиан (неизв. – 29 декември 1877) – руски унтер-офицер, казак, загинал за освобождението на Копривщица.
- Дмитрий Комаровски (1837 – 1901) – руски офицер, полковник, неговият отряд през 1877 г. освобождава града.[5]
- Емили Странгфорд (1826 – 1887) – английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението
- Живко Сталев (1912 – 2008) – юрист, живее в града, почетен граждани на Копривщица
- Никола Караджов (1841 – 1876) – един от организаторите в Копривщица на Априлското въстание, пренесъл Кървавото писмо в Клисура
- Петко Стайнов (1890 – 1972) – академик
- Тодор Душанцалията (1844 – 1876) – един от организаторите в Копривщица на Априлското въстание
Деятели на културата, родени в града
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Александър Божинов (1926 – 2003) – журналист и художник
- Андон Геров (1904 – 2000) – професор по животновъдство, почетен гражданин на Стара Загора
- Александър Груев (1849 – 1905) – революционер, учител и читалищен деятел
- Атанас Душков (1909 – 2000) – детски писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно), почетен гражданин на София
- Анна Михайлова Карапеткова-Венкова (2 април 1913 – 16 август 2007) – учителка, родолюбка, внучка на Тодор Карапетков.
- Борис Старирадев (1907 – 1963) – психиатър
- Веселин Груев (1833 – 1868) – учител
- Вельо Дебелянов (1892 – 1973) – архитект
- Велика Душкова (1896 – 1967) – учител, туристически деятел
- Вельо Мандулов (1866 – 1957) – народен учител
- Виргиния Косева – Матеева – (1939 – 2024) – учител, режисьор, почетен гражданин на Копривщица
- Владимир Хиндалов – (1883 – 1934) – български учител, библиотекар, ориенталист, османист и тюрколог, преподавател във Военното училище
- Васил Юруков (1921 – 2001) – учител, диригент
- Генчо Белчев (1826 – 1892) – учител и поборник
- Георги Гайтанеков (1938 – 2016) – актьор, почетен гражданин на Копривщица
- Георги Груев (1832 – 1899) – просветен деец
- Геро Добрович – Мушек (1770 – 1854) – народен учител и църковен протопсалт
- Гаврил (неизв.) – архимандрит, свещеник и просветител, калугер в Рилският манастир
- Гаврил Кацаров (1874 – 1958) – историк и класически филолог
- Гавраил Скоклеков (1899 – 1988) – учител
- Георги Орешков (1864 – неизв.) – есперантист
- Георги Раджев (неизв.) – народен певец и цигулар, живял в годините около Освобождението
- Дамян Брайков (1894 – 1970) – учител по музика, диригент и композитор, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
- Димитър Босилков (неизв.) – просветен деец
- Душко Матеев Геров (1 юни 1947 –) – краевед по землеописание, Общинска служба по земеделие
- Димчо Дебелянов (1887 – 1916) – поет
- Драгия Делиделвов (1863 – 1928) – учител
- Дойчо Карагьозов (1906 – 2002) – народен лечител
- Дончо Плачков (1835 – 1876) – учител и свещеник, посечен от турците
- Дойчо Толинов (1919 – 2012) – народен певец
- Драгия Тумангелов (1886 – 1961) – композитор, хоров диригент
- Евлампия Векилова (1834 – 1908) – учител, революционер
- Екатерина Кесякова (1854 – 1922) – дарител
- Евтимий Сапунджиев (1887 – 1943) – архимандрит, богослов и професор
- Иван Говедаров (1850 – 1927) – издател и книжар
- Иван Джартазанов (1875 – 1942) – учител, председател на първото в България Дружество за залесяване
- Илия Касъров – общественик, деец по възраждането на българщината в град Сяр
- Илия Каблешков (1797 – 1858) – просветител, основател на първото училище в Бяла черква
- Иван Косев (1933 – 2014) – учител, диригент
- Иван Личев (1845 – 1907) – дарил къщата си за безплатна ученическа трапезария
- Иван Найденов (1907 – 1985) – учител, художник и читалищен деятел
- Ивана Хаджигерова (1817 – неизв.) – учител
- Иван Чорапчиев (1846 – неизв.) – учител
- Искра Шипева (1958 – 2017) – музеен и читалищен деятел, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
- Йоаким Груев (1828 – 1912) – просветен деец
- Константин Босилков (1842 – 1919) – учител
- Константин Геров (1829 – 1863) – учител
- Койка Доганова (1863 – 1936) – хроникьор на Априлското въстание
- Кирил Палавеев (1965 – ) – български пулмулог, почетен гражданин на Копривщица
- Лука Доросиев (1865 – 1932) – дарител, учител, просветен деец и книжовник
- Лука Ослеков (1868 – 1946) – учител и историограф на Копривщица
- Мария Дебелянова-Григорова (1881 – 1968) – сестра и биограф на Димчо Дебелянов
- Мария Кесякова (1875 – 1959) – учителка и дарителка
- Мариус Петков Теофилов (1952 – 1993) – преподавател в Шуменски университет
- Михаил Маджаров (1784 – 1869) – свещеник и просветител, дядо на Михаил Маджаров
- Нейко Азманов (1877 – 1974) – учител и лесовъд
- Никола Беловеждов (1856 – 1930) – поборник и историограф
- Нончо Воденичаров (1955 – 2009) – поп-певец, актьор, каскадьор, кмет на Раднево, почетен гражданин на Копривщица
- Найден Геров (1823 – 1900) – писател
- Никола Доганов (1843 – неизв.) – читалищен деятел
- Нона Каблешкова (1842 – 1918) – работила е като учителка в Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование.
- Недельо Меслеков (1934 – 2002) – учител, режисьор
- Неделчо Орешков (1845 – 1909) – учител
- Найден Попстоянов (1830 – 1876) – революционер, хилядник на въстаниците, народен учител, съосновател на читалището
- Нешо Попбрайков (1840 – 1927) – учител, поборник и църковен протопсалт
- Петко Будинов (1895 – 1947) – краевед и музеен уредник
- Петко Сиреков (1866 – 1935) – български учител
- Петър Жилков (1840 – 1909) – учител и поборник
- Петко Теофилов (1919 – 1971) – радетел на музейното и туристическото дело, писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
- Рада Киркович (1848 – 1941) – учител
- Райна Косева (1903 – 1986) – учител, народен лечител, актьор, туристически деятел
- Рашко Маджаров (1874 – 1943) – залесител, туристически деятел, политик и министър
- Рашко Хаджистойчев (1836 – 1901) – лекар на копривщенските въстаници
- Рашко Чорапчиев (1837 – 1893) – лекар и революционер
- Спас Иванов (1837 – 1879) – лекар, четник в Първа българска легия, участник в Априлското въстание
- Стоян Каблешков (1868 – 1953) – просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
- Стойчо Каравелов (1865 – 1916) – инженер-металург
- Светлана Мухова (1971 – ) – историк, музеен уредник
- Теофил Теофилов (1944 – 2008) – архитект, кмет на Велико Търново
- Тодор Чипев (1867 – 1944) – книгоиздател
- Христо Енчев (ок. 1813 – 1893) – иконописец
- Христо Кесяков (1868 – 1934) – военен лекар, кмет на Копривщица и Пловдив
- Христо Попмарков (1819 – 1879) – учител и читалищен деятел в Свиленград, пръв кмет на Копривщица
- Христо Пулеков (1817 – 1889) – учител, преводач и историограф, композитор и църковен псалт
- Христо Пухов (1891 – 1954) – кинооператор, музикант и читалищен деятел
Деятели на културата, свързани с града
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Анна Каменова (1894 – 1982) – писател и преводач
- Веселин Андреев (1918 – 1991) – поет
- Варчо Варчев (1922 – 2005) – художник, живее и твори в града
- Васил Василев д.м.н (1928 – 2020) – професор, ректор на Медицински университет (София), живее в града
- Добрин Иванов (Бинчо) (1931 – 2020) – диригент, почетен гражданин на Копривщица
- Дойчо Иванов (1954 – ) – музеен и туристически деятел, живее и работи в града
- Данаил Кусев (1889 – 1978) – лесовъд, работил и починал в града
- Димитър Пиронков (1940 –) – учител, музеен деятел, почетен гражданин на Копривщица
- Джоко Радивоевич (1927 – 2001) – скулптор, живее и твори в града
- Димитър Тасков (1960 – ) – лекар, очен хирург, почетен гражданин на Търговище и Пловдив, живее в града
- Джон Чарлз Уилтшир-Бътлър (1975 – ) – австралийски музикант с копривщенски корен
- Етиен Леви (1957 – ) – музикант, живял в града
- Екатерина Ослекова (1944 – 2024) – лекар, народен лечител, художник и поет, църковен настоятел и заслужил гражданин на Софийска област за 2018 г.[6]
- Елена Сертова (1926 – 2017) – архитект, живее и твори в града
- Жоржета Ножарова (1904 – 1991) – учител, диригент, живяла в града
- Желязко Петков (1923 – 2000) – анархист и революционер, журналист от в. „Свободна мисъл“, дърворезбар, живее и твори в града
- Захарий Круша (1808 – 1881) – просветител
- Иванка Дерменджийска-Горинова (1890 – 1968) – учителка, любима на Димчо Дебелянов
- Иван Лазаров (1889 – 1952) – скулптор, академик
- Михаил Герджиков (1887 – 1947) – български общественик, анархист и революционер, журналист
- Марин Механджиев (1927 – 2005) – химик, почетен гражданин на Копривщица
- Лука Говедаров (1890 – 1950) – български журналист
- Николай Дюлгеров (бате Ники) (1944 – 2013) – съосновател на „Анонимни алкохолици“ – България, внук на копривщенския поборник от 1876 г. Рашко Дюлгеров (†1967), живял в града
- Неофит Рилски (1793 – 1881) – учител в града
- Николай Цанков (1942 – ), д.м.н – професор, полярен изследовател, живее в града
- Петър Петров (1939 – 2012) – професор, актьор, живее в града
- Радко Дишлиев (1951 – 2009) – актьор, живее в града
- Райна Кацарова – Кукудова (1901 – 1984) – професор фолклорист, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)
- Райна Каблешкова (1948 – 2021) – историк, музеен деятел, писател – историограф на града, почетен гражданин на Копривщица
- Симеон Венков (1943 – ) – професор, преподавател в Музикална академия, живее и твори в града
- Славимир Генчев (1953 – 2020) – поет, писател, журналист и музеен деятел в града
- Тошко Живков (1940 – 2022) – лекар, народен лечител работил в града
- Теодора Теофилова (1974 –) – еколог
- Уста Гавраил (неизв.) – архитектон и устбашия на дюлгерския еснаф в града
- Христо Г. Данов (1828 – 1911) – учител и книжовник
- Христо Колев Йорданов – Големия (1911 – 1995) – анархист, революционер, журналист, живее в града
- Христо Спасунин (1923 – 2010) – писател и планинар, живее и твори в града
- Цоньо Неделкин (1930 – 2021) – народен учител, поет и писател, почетен гражданин на Копривщица
Копривщенци, участници в Априлското въстание
[редактиране | редактиране на кода]Кратък и непълен списък с имената на граждани на град Копривщица взели участие в Априлското въстание от 1876 година.
На 29 декември 1877 г. отрядът на полковник Дмитрий Комаровски освобождава Копривщица.[7]
Копривщенци, участници в Априлското въстание | |||
---|---|---|---|
Име | Забележка | ||
Атанас Бучков | общественик, уста-башия на еснафа в Копривщица и въстаник от 1876 г. Подарил всичката си стока от платове и дрехи за обличане на въстаниците. Затварян и изтезаван от турците.[8] | ||
Брайко Енев | стотник на въстаниците, убит от турците след Априлското въстание 1876 г.[9] | ||
Вельо Атанасов Сейреков (Сиреков) | роден около 1842 г. в семейството на Атанас и Невена Сирекови. По професия дърводелец, грамотен, починал на 1 декември 1912 г. в Пловдив.[10] | ||
Вельо Николов Бояджиев | роден около 1850 г. в семейството на Никола Кр. Бояджиев и Куна Цанчова. По професия търговец, бояджия, грамотен, починал на 1 декември 1915 г. в Копривщица.[10] | ||
Гаврил Нончов Татарлиев | роден около 1848 г. в семейството на Нончо Татарлиев и Теодора Стойкова. По професия дребен търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10] | ||
Гавраил Хаджитодоров Ганчов | роден около 1841 г. в семейството на х. Тодор Ганчов и Мария Хаджинейкова. По професия производител на кашкавал, грамотен, починал на 3 декември 1914 г. в Копривщица.[10] | ||
Галактион Искров Кесяков | роден около 1835 г., хаджия, роден в семейството на Искро Кесяков и Лула Хаджигруева, търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10] | ||
Гаврил Груев Хлътов | роден през 40-те години на XIX в. в семейството на Грую и Нона Хлътови. По професия революционер, грамотен, убит на 12 май 1876 г. в Тетевенския балкан.[10] | ||
Георги Дойчов Шулев | роден през 1840 г ., починал в 1879 г. в Александрия, член на Военния съвет по време на въстанието, осъден на 7 години затвор в крепостта на град Синап – Османска империя.[10] | ||
Георги Костов | роден около 1851 г. по професия кръчмар, грамотен, живял в Кнежа, починал след 1911 г.[10] | ||
Георги Николов Каменаров | роден около 1844 г. в семейството на Никола Каменаров и Тана Янтахова. По професия кръчмар, грамотен, починал на 4 декември 1914 г. в Копривщица.[10] | ||
Георги Салчев | пренася Кървавото писмо до панагюрския комитет и Георги Бенковски когато е 19-годишен, и изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят му издъхва от натоварването. | ||
Георги Нешов Тиханек | роден през 1845, началник на комитетската стража, дал първия изстрел във въстанието, починал през 1915 в Копривщица.[10] Състав на бойният отряд на Георги Тиханов дал първия изстрел по поробителя: Велю Серекътъ, Георги Каменарчето, Велю Мирчовъ, Неделю Н. Тиханекъ, Иванъ Фурнаджията, Илия Нанчовъ. | ||
Георги Тосунов | по време на на въстанието арестуван и затворен в подземието на църквата Св. Николай, където оставя паметен надпис, написан с въглен. Търговец в Абисиния.[8] | ||
Генчо Костов Белчев | роден на 1 декември 1826 г., учител, след Освобождението се ръкополага за свещеник, почива на 17 юли 1892 г. в Копривщица.[11] | ||
Грую Кунчов Старибратов | роден около 1849 г. в семейството на Кунчо Старибратов и Цона Кунчова. Заможен, грамотен, починал на 29 януари 1928 г. в Пловдив.[10] | ||
Делчо Найденов Бурнусузов | роден около 1839 г., син на Найден Ненчов Бурнусузов, също участник във въстанието, майстори на черешови топчета.[12] Делчо е починал след 1924 г.[10] | ||
Дончо Дойчов Плачков | роден през 1835 свещеник, посечен през 1876 г. от турците, изпратен в края на въстанието от копривщенските първенци при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.[13] | ||
Парашкева (Евлампия) Стоева Векилова | родена през 1834 г., монахиня, по професия учителка във Враца, Русе, Силистра и Пловдив, ушила знамето на копривщенските въстаници, починала в Пловдив през 1908 г.[14] | ||
Иван Генов Муховски – Фурнаджи | роден през 40-те години на XIX в., починал преди май 1896 г.[10] | ||
Иван Ерчев | свещеник, баща на Костадин Попиванов Ерчев, също въстаник.[13] | ||
Иван Стоянов Янтахов | роден около 1854 г. в семейството на Стоян Алексов Янтахов и Стойка Стоянова. По професия скотовъдец, грамотен, починал на 14 декември 1913 г. в Копривщица.[10] | ||
Илия В. Мангъров | роден през 40-те години на XIX в., живял и починал в Добрич на 29 май 1899 г.[10] | ||
Илия Георгиев (Георгьов) Бабанаков | роден около 1850 – 1856 г. По професия говедар, неграмотен, починал на след 1911 г. в Копривщица. | ||
Илия Кацаров | свещеник.[13] | ||
Йове (Иван) Петков Стефлеков | по професия кръчмар и ахчия (гостилничар), грамотен, починал след 1905 г. в Русе.[10] | ||
Костадин Попиванов Ерчев | роден около 1851 г. в семейството на поп Иван Ерчев и Велика Стаева Сиврева. По професия мелничар, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10] | ||
Костадин (Константин) Николов Юруков | роден през 40-те години на XIX в., след Освобождението полицейски стражар, починал преди 1896 г. в Копривщица.[10] | ||
Лала Тодорова Главчова | родена през 40-те – 50-те години на XIX в., След Освобождението живяла и починала в Пловдив след 1908 г.[10] | ||
Любен Стойчев Каравелов | роден през 1834, починал на 21 януари 1879, председател на БРЦК. По професия писател и журналист, починал на 21 януари 1879 г. в Русе. | ||
Лука Атанасов Гьотлиев | заловен в Стара планина, осъден и заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия.[15] | ||
Лука Брайков Шушулов | роден около 1854 г., по професия кръчмар, заможен, грамотен, починал след 1908 г. в Пловдив.[10] | ||
Лулчо Славов Шоторов | роден около 1842 г., по професия търговец, заможен, починал след 1899 г. в София.[10] | ||
Матей (Матея) Нешов Кривиралчев | роден около 40-те години години на XIX в., починал през 1905 г. в Копривщица.[10] | ||
Михаил Вельов Купчийски | роден около 1843 г. неграмотен, починал след 1912 г. в София.[10] | ||
Найден Ненчов Бурнусузов | роден в първата четвърт на XIX в. По професия дърводелец, починал през 1897 г. в Копривщица.[10] | ||
Найден Панчов Въжаров | роден около 1854 г., По професия шивач, починал след 1902 г. в Копривщица.[10] | ||
Найден Попстоянов (Попов) | роден през 30-те години на XIX в. По професия учител, делегат на събранието в Оборище. Хилядник на копривщенските въстаници, загинал през 1876 г. в Търновския затвор.[10] | ||
Нешо Попбрайков | роден около 1840 г., историограф на града, починал около 1927 г. в София. | ||
Никола Геров Белчов | роден около 1833 г. Ръкоположен е за свещеник. През 1876 г. е обесен в Пловдив. | ||
Никола Караджов | пренася екземпляр от Кървавото писмо в Клисура. | ||
Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов (Тиханек) | роден в семейството на Нешо Тиханов и Лала Т. Арджавелова, грамотен, след Освобождението работи като разсилен (чистач), починал на 4 декември 1913 г. в Копривщица.[10] | ||
Ненчо Искров Налбантов (Налбатина) | роден около 40-те – 50-те години на XIX в., живял в Старо ново село и Карлово, починал преди 1896 г. в Карлово.[10] | ||
Ненчо Николов Ослеков | роден 1821 г. По професия абаджия и търговец, грамотен, обесен през 1876 г. в Пловдив.[16] | ||
Никола Вельов (Вълов) | роден през първата половина на XIX в., общински съветник по време на въстанието, починал преди 1896 г. в Копривщица.[10] | ||
Никола Георгиев Гайтанеков | роден около 1843 г. След въстанието е общински кантонер, починал на 4 декември 1901 г. в Копривщица.[10] | ||
Никола Илиев Беловеждов | роден на 25 октомври 1856 г. По професия учител, починал на 4 ноември 1930 г. в София.[10] | ||
Панчо (Павел, Патьо) Нягулов Млъчков | роден около 1837 – 1839 г. По професия заможен търговец, грамотен, починал на 26 ноември 1911 г. в София.[10] | ||
Пейо (Пею) Кръстев Бояджиев | роден през първата половина на XIX в., убит на 2 август 1876 г. в Пловдив.[10] | ||
Петко Тодоров Бояджиев | роден през 1840 г., по професия кундурджия (обущар), грамотен, почнал през 1901 г.[17] | ||
Петър Михалев Жилков | роден през 1845 г. По професия учител, починал през 1909 г. в Копривщица.[18] | ||
Петко Николов Разлошков (Разложков) | роден около 1835 г. По професия пандурин (въоръжен пазач), кираджия (каруцар), грамотен, починал след 1908 г. в Копривщица.[10] | ||
Рашко Нешов Нончев | роден около 1838 г. в семейството на Нешо и Тодора Нончеви, малоимотен, грамотен, починал на 12 август 1921 г. в Копривщица.[10] | ||
Рашко Панчов Радомиров | роден на 2 февруари 1853 г. По професия абаджия, грамотен, починал на 31 май 1904 г. в Копривщица.[10] | ||
Рашко Хаджистойчев | в неговата къща заседава революционния комитет при взимане решението за обявяване на въстанието. | ||
Рашко Петров Чорапчиев | роден в 1837 г., лекар, грамотен, починал през 1893 г. | ||
Спас Иванов Абрашев | (1837 – 1879) – лекар, четник в Първа българска легия, участник в Априлското въстание[8] | ||
Стефан Стоянов | свещеник, баща на Найден и Петко Попстоянови, загинал през 1876 г. | ||
Станьо (Стефан) Божилов Дюлгеров | роден през 1853 г. (1839), грамотен, След Освобождението живее в Пловдив, умира във Варна след 1931 г.[10] | ||
Танчо (Атанас) Вельов Шабанов | роден през 1845 г. По професия е чехлар, грамотен, след Освобождението издава спомените си, починал на 13 септември 1918 г. в Копривщица.[10] | ||
Тодор Бучков | свещеник.[13] | ||
Тодор Искров (Искрюв) Тодоров (Налбатинът) | роден около 1843 – 1844 г. в семейството на Искрю Т. Тодоров и Неда Искрюва, налбатин, грамотен,
починал на 16 януари 1926 г. в Карлово.[10] | ||
Тодор Лулчов Ка̀блешков | роден на 13 януари 1851 г. в семейството на Лулчо Дончов Каблешков и Стойка Каблешкова с втора майка Пена, железничар, грамотен, основен организатор на въстанието, убит на 16 юни 1876 г. в Габрово. | ||
Тодор Малеев | въстаник, обесен в София през 1876 г.[8] | ||
Тодор Лулчов Моравенов (Моровенов) | роден около 40-те години на XIX в. Починал след 1894 г. в Копривщица.[10] | ||
Тодор (Теодор) Москов Тумангелов | роден през 1853 г. в семейството на Моско Нягулов Тумангелов и Дона Хаджитодорова Тороманова. По професия касапин, грамотен, починал на 27 юли 1935 г. в Копривщица.[10] Участник е и в Българското опълчение. | ||
Тодор (Теодор) Петров Козинаров | роден около 40-те години XIX в. виден търговец, починал преди ноември 1893 г. в Копривщица.[10] | ||
Тодор Рашков Карамосков | роден около 1827 г., починал на 5 октомври 1898 г. в Копривщица.[10] | ||
Цанчо Найденов Клисаров | роден на 15 март 1845 г. в семейството на Найден Клисаров и Парашкева Найденова, малоимотен, грамотен, починал след 1909 г.[10] | ||
Цоко И. Будин | роден през 1830 г. По време на Априлското въстание е командир на чета от 250 души. Грамотен. С още 63 въстаници е откаран в Пловдив, където е затворен в Панаир хан и осъден на смърт чрез обесване.[19] | ||
Цоко Петков Сапунджиев | роден около 1858 г. грамотен, след Освобождението работи като просбописец, починал на 24 април 1917 г. в Оряхово.[10] |
Войводи и четници от Копривщица
[редактиране | редактиране на кода]Войводи и четници копривщенци хайдутували (на някои места се употребява изразът: върлували, подвизавали се)[20] в народоосвободителните войни на българското население против Османската империя преди и след Освобождението.[8] Из Средна гора водят дружини Ангел, Матея Лудов, Добри Кескинеков и други.[21]
Войводи и четници от Копривщица | |||
---|---|---|---|
Име | Забележка | ||
Ангел войвода | (неизв.) – роден е в село Белица. Пада убит под връх Харамлиец.[22] | ||
Богдан войвода | (неизв.) – подвизава се с дружината си из копривщенското Средногорие. Защитник на населението срещу изстъпленията по това време. На него е кръстен връх Богдан.[8] | ||
Богдан войвода | (между 1765 и 1770 – 1809) – родом от Копривщица, бранил селото от кърджалийските погроми с малка чета.[23] | ||
Бойко Нешов | (1844 – 1920) – четник в Първата българска легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов,[24] заместник-кмет на София и дарител на Червения кръст.[25] | ||
Бойко Стоянов Толинов | (неизв.) – участник в четата на Христо Ботев[26] и доброволец в Сръбско-Турската война | ||
Бойко Нешов Тончев (Ганчев) | (неизв.– около 1920) – участник в четата на Панайот Хитов, починал в София.[27] | ||
Детелин войвода | (неизв.) – причината да стане бунтовник е, че турски бей му откраднал хубавата годеница. Отмъщавал заедно с другаря му Дончо Ватаха, но Детелин бил хванат и убит в Пловдив.[8] На неговото име са наречени големите скали под връх Богдан – „Детелинова грамада“. | ||
Добри войвода | (неизв. – 1870) – бил е в четата на Ангел войвода, после байрактар на Лефтер войвода. Към 1868 – 1870 г. върлува в западната част на Казанлъшко. През 1870 г. Добри войвода устройва засада на богат казанлъшки търговец, при която е убит.[20] | ||
Добра войвода | (неизв.) – войводка от Копривщица.[28] | ||
Дончо войвода – Ватаха | (началото на 19 в. – ок. 1860) – легендарният български бунтовник събира дружина от отбор юнаци и продължава делото. Брани той населението около 12 години. Лятно време се движил из Средногорието, а зимно – из Одринският вилает. Бил е голям юнак и боец, не се страхувал да влиза в бой и с редовна турска войска. В едно сражение, от 200 низами, останали живи само 60 и от тогава аскера започнал да говори, че Дончо войвода куршум не го лови и сабя – го не сече. Обирал той златото на богаташите и го раздавал на бедните българи, чичо е на революционера Тодор Каблешков. Водил е жена, сестра на бащата на революционера.[8][29] | ||
Драгой войвода | (неизв. – 1862) – закрилник на овчарите от Копривщица, действа в Панагюрище и околните селища. Убежище му е усойната гора на връх „Климаш“ и местността „Златьовица“.[21] | ||
Димитър Стоев Векилов | (1856 – 1890) – четник в четата на Христо Ботев и участник в Българското опълчение. Брат е на Евлампия Векилова.[30][31][32] | ||
Иван Раков | (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[33] | ||
Кунчо стар хайдутин | (неизв.) – роден в Копривщица или Карлово, върлувал из Средна гора и Стара планина. Нападнал някой си Назъра, спасил от погански ръце сестра си и отмъстил за смъртта на сина си.[22] | ||
Мангър войвода | (неизв.) – движил се с малка дружинка из Копривщенско, защитник на населението.[8] | ||
Матея Лудов | (около 1800 – неизв.) – комита в Средна гора и Стара планина, Одринско и Беломорието. Заловен от турците около 1843 г. бил осъден на вечни окови и хвърлен в Пловдивския затвор. При пренасяне на греди за поправка на мост над река Марица, където е познат от съгражданина си чорбаджи Стоян Чалъков и по негова молба отправена към пловдивския мютесарифин е помилван и освободен. След това дирите му се губят.[22] | ||
Михаил Герджиков войвода | (1887 – 1947) – ратник за свобода на останалите поробени братя след освободителната война. Движи се с четата си главно из Одринско, Тракия и Македония. През голямото Одринско въстание, едва 27 годишен, той командва 20 000 въстаници. В Балканската война 1912 – 1913 година участва с голяма самостоятелна чета и подпомага твърде много действията на българската армия. Само за бойни отличия е произведен в чин капитан от армията и награден е с ордени.[34][8] | ||
Найден Василев, Недялко Григоров, Спас Ненов и Филип Петров | четници в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.[35] | ||
Петко Янтахта | байрактар на Дончо войвода[36] | ||
Ралчо войвода (мустакатият) | (неизв.) – движил се е из Средногорието и Пловдивското поле.[8] | ||
Стефан Д. Векилов | (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти[37] | ||
Сава (Спас) Иванов Абрашев | (1837 – 1879) – лекар, участник в Априлското въстание. Член е на Привременното българско началство в Първата българска легия в Белград.[38] | ||
Стоян войвода | (неизв.) – за него се знае от една местна песен.[22] | ||
Стоян Георгиев | (неизв.) – манастирски овчар в Рилския манастир, става хайдутин и застрелва кехаята Мехмед според един турски документ от 30 юли 1859 г.[39] | ||
Стоянка хайдутка | (неизв.) – за нея се знае от стара хайдушка песен от Копривщица. Дебрите на Средна гора са били нейно убежище.[22] | ||
Христо П. Зжингов | (неизв.) – секретар на войвода и четник из Битолско, Кичевско и други места. Работи около 10 години за свободата на Македония преди и по време Балканската война.[8] | ||
Хлътьо Страшника | (наизв.) – хайдутин в Средна гора и изглежда е дядо на Георги Бенковски (Гаврил Хлътев).[40] | ||
Хаджи Михал | (неизв.) – храбър водач от гръцката революция от 1821 г., загинал при освобождението на о. Крит.[28] | ||
Хр. Петров | (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[41] |
Бележити копривщенци по списъка на Борис Пулеков
[редактиране | редактиране на кода]Копривщенци упоменати по категории от Борис Пулеков в неговият „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.[8][42]
Борис Лулчев Пулеков е български журналист, илюстратор и картограф. Внук е на Христо Пулеков – възрожденски учител, композитор, преводач и църковен деятел, участник в Априлското въстание. Тримата заедно с професор д-р архимандрит Евтимий Сапунджиев са първите историографи на град Копривщица.
„ | А само преди един човешки живот се казва, от тук са поемали дъллъг път тежки кервани, коли или са тръгвали мъдри джелепи със стадата си – надолу, към Тракия, към Анадолука. Пари са играли в кожените кесии, поясите са пращели от лири и смехът никога не слизал от здравите, румени лица на момите.
И днес – всичко това сякаш не е било. Пустош е простряла тъмните си крила над необитаваните домове, над пречупените позеленели покриви, над тесните и криви улички. …И все пак не всичко е умряло. Цветан Минков, Вместо предговор. |
“ |
Преди Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]Преди Освобождението | |||
---|---|---|---|
Име | Забележка | ||
Рашко х. Стойчев | медицински фелдшер, копривщенски съзаклятник и въстаник през 1876 г. Дал план и форма на черешовите топове и бил пръв инструктор при тях. В неговата къща е решено да се вдигне въстанието на 20 април 1876 г. | ||
Стоян Чалъков | голям търговец и благодетел, ръководил тайно организирането на въоръжено въстание против турската държава от цялото поробено християнско население заедно със сърби и гърци. | ||
Лулчо и Гена Стефлекови | благодетели и черковни дарители, ктитори на Рилския манастир. Нарисувани са там в черквата на стените, наред със светиите. | ||
Петко и Рада Доганови | също като Стефлекови. | ||
Тодор Доганов | също като Стефлекови. | ||
Георги Попгруев | (1832 – 1899) – представител в Църковно-народния събор, председател на дружество „Читалище“ и „Македонска дружина“ в Цариград, Екзархийски секретар, придружил първия Български Екзарх в заточението му. Висш съдебен магистрат в Източна Румелия и Съединена България. | ||
Гаврил Моровенов | общественик, виден борец за църковна свобода. | ||
Найден Кръстевич | чорбаджия, преселник в Одрин и виден дарител на просветата там. | ||
Цоко Д. Каблешков | енергичен първенец и благодетел в Пловдив. | ||
Андон Кесяков | хаджия, дългогодишен учител в Търново, Ески-Джумая, Силистра и пр. | ||
Костадин Геров | учител в Пловдив и в София. | ||
Нешо Теодорович Чалъков | чорбаджия, общественик и благодетел. Неговата дъщеря е майка на бившия министър Ив. Евст. Гешев. | ||
Тодор Мирчов | известен народен и църковен благодетел. Помагал с големи суми да се строят черкви, училища, чешми и др. Обличал с дрехи бедните ученици всяка зима. | ||
Найден Брайкович – Голомяхов | санитарен турски офицер, преследван и пратен на заточение, поради патриотичната му картина „Цар Иван Шишман“ от 1865 г. | ||
Тодор Ив. Доросиев | учител в Копривщица. | ||
Атанас Кесяков | учител в Копривщица. | ||
Никола Тороманов | учител в родния град. | ||
Тодор Бенев | интелигентен момък, учител в Копривщица. | ||
Ненчо Марков | учител, по-късно свещеник в града. | ||
Харитина Мильова | учителка в родния си град Копривщица. | ||
Груйо Генчов | учител. | ||
Тодор Л. Малеев | учител. | ||
Христо Попмарков | учител, съчинявал и печатал учебници. | ||
Иванчо х. Христов | съзаклятник при Левски, училищен настоятел и общественик. | ||
Лука Искров | учител и общественик. | ||
Тодор Бучков | учител и свещеник. | ||
Тодор Табаков | учител и общественик. | ||
Груйо Н. Манев | учител и църковен псалт. | ||
Нешо Манев | учител и общественик. | ||
Тодор Минчов | учител. | ||
Атанас х. Славчев | учител и църковен псалт. | ||
Рашко Петров | доктор по медицина, работил в Пловдив през 1866 г. | ||
В. Марков | медицински лекар в Копривщица. | ||
Илия Каблешков | бегликчия в Бяла Черква, построил 1835 г. училище със свои средства в същия град. | ||
Трифон Драгиев | съучастник в революционните борби от времето на Левски и народен благодетел. | ||
Атанас Узунов | копривщенец, преселен в Одрин, апостол революционер преди Освобождението и първия заместник на Левски след обесването му. |
През следосвободителната епоха
[редактиране | редактиране на кода]Професори, гимназиални и други учители | |||
---|---|---|---|
Име | Забележка | ||
Стоян К. Киркович | д-р, професор по вътрешна медицина, бивш ректор на университета, бивш член и председател на Върховния медицински съвет, главен редактор на „Медицинско списание“. | ||
Иван В. Сарджилиев | професор в държавния университет. Редовен член държавния институт по философия в Лондон и Белград. | ||
Лука П. Въжаров | бивш инспектор в Министерството на просветата. | ||
Лука Доросиев | бивш инспектор и началник на първоначалното образование в Министерството на просветата. Писал статии по педагогически и административни въпроси. Завещал библиотеката си на копривщенското читалище. | ||
Драгия Делирадев | д-р, бивш началник отделение в Министерството на просветата. Голям дарител на същото министерство. | ||
Геро Пеев – Плачков | бивш подначалник в Министерството на просветата и директор на ХІ софийска прогимназия. Превел от немски „Флорентински нощи“ и „От Мюнхен до Генуа“ от Х. Хайне. | ||
Лука Ослеков | бивш гимназиален директор и училищен инспектор, географ и автор на голямото и обширно историческо, географско, етнографско и стопанско описание на гр. Копривщица, поместено в сборника „Копривщица“ І и ІІ част. Съчинявал и печатал множество книги по специалността си. | ||
Драгия Тумангелов | музикант и композитор (специализирал в Германия), преподавател във Военната гимназия. Организатор и диригент на най-големия смесен хор в България от 800 души. Диригент и на юнкерския хор. | ||
Владимир Тодоров – Хиндалов | турколог, преподавател във Военното училище. Автор на книгите „Народни движения и въстания от предосвободителната епоха, според турски официални документи“ и „Видинското въстание през 1850 г., според турските официални документи“. | ||
Анд. Т. Чипев | д-р по философия, написал и напечатал на немски философска научна статия 1930 г. | ||
Иванка Чипева | д-р по история на изкуствата. | ||
Динчо Гугов | бивш гимназиален учител, съчинявал и печатал учебници в Пловдив. | ||
Харетина Пеева – Плачкова | академик, литератор. | ||
Христо М. Данов | д-р, археолог, завеждащ отдел при Народния археологически музей в София. | ||
Харитина Г. Пеева | академик по Славянска филология. | ||
Христо Дрехаров | бивш учител и член на учебния комитет при Министерството на Народното Просвещение. Съчинявал и печатал учебници. | ||
Никола Радомиров | учител, художник в Панагюрище. | ||
Лучка Малеева | учителка художничка в Пловдив. | ||
Зорница Василева – Копринарова | гимназиална учителка и голяма обществена деятелка в Пазарджик. | ||
Геновенка Г. Тороманова | певица (музикална консерватория в Париж). | ||
Марийка Кесякова | бивша учителка и дарителка на Българската Академия на науките. | ||
Бонка Златарева | учителка във Френския колеж в Пловдив. | ||
Катя Г. Кацарова | оперна артистка (завършила Виенската консерватория) в София и солистка на хора на българските учителки. | ||
Елена В. Саржилиева – Арнаудова | академик по естествени науки. | ||
Любомир Н. Бучков | юрист и журналист. |
Артисти, писатели, поети и художници | |||
---|---|---|---|
Име | Забележка | ||
Лука Ослеков | писател, историк и географ. | ||
Ник. Герджиков | бивш актьор в Пловдивския градски театър. | ||
Никола Гаврилов Кантарджиев | голям пианист и диригент. | ||
Никола Радомиров | художник – пейзажист и живописец. Направил 10 самостоятелни изложби. | ||
Лучка Малеева | художничка – скулптурка. Участвала в много художествени изложби. | ||
Борис Лулчев Пулеков | художник – график и художник – мулажист в Медицинския факултет. |
Дипломати и придворни | |||
---|---|---|---|
Име | Забележка | ||
Лука Моровенов | бивш съветник на Княз Батемберг и на Цар Фердинанд. Голям дарител на „Червения кръст“. | ||
Павел Груев | съветник на Н. В. Цар Борис ІІІ. | ||
Мария Петрова Чомакова | придворна дама на Н. В. Княгина Евдокия. | ||
Петър Нейков | д-р, пълномощен министър в Будапеща. | ||
Богдан Кесяков | д-р, легационен съветник. Написал книгата „Принос към дипломатическата история на България“ в 4 тома. | ||
Анд. Нейков | д-р, о.з., майор, бивш флигел-адютант на Българския цар – Борис ІІІ и аташе по печата в Прага. | ||
Стефан Станимиров | д-р, аташе при външното министерство. |
Общественици, дарители, стопански и културни деятели | |||
---|---|---|---|
Име | Забележка | ||
Андон Драгийски | общественик и бивш финансов инспектор. | ||
Атанас Т. Алексиев | академик, географ в картографския институт – София. | ||
Д. Цицелков | директор на клона от БН. Банка – Пазарджик. | ||
Адам Нейчев | бивш народен представител, аптекар и общественик. | ||
Асен Д. Кацаров | д-р, спец. агроном, началник отделение при земеделската опитна станция в София. Бивш асистент при Агрономическия факултет. | ||
Борис П. Калъчев | академик по търговски науки (в Германия). | ||
Богдан П. Малеев | спортен деятел в „Юнак“ и „ФК’13“ , печелил награди и лавров венец от Софийско д-во „Юнак“ – 4 при големи състезания. Загинал за спорта. | ||
Братя Касърови | придворни книжари в София. | ||
Бойко Нешов | бивш Софийски пом. кмет. Голям дарител на д-во „Червен кръст“, подарил също къщата си в София на ул. Бенковска, струваща около 2 000 000 лв. | ||
Вельо Сираков | кооперативен деятел в София, член на управителния съвет на подуенската популярна банка, неин основател. | ||
Вельо Саржилиев | бивш помощник кмет на София и стар общественик. | ||
Величка Д. П. Иванова | общественичка в София. | ||
Васил Палавеев | кооперативен деятел в София и член в управителния съвет на Ючбунарската популярна банка. | ||
Велислав Ив. Кацаров | о.з. поручик – артилерист в Берковица. Председател на Популярна банка там и член на висшия съвет при съюза на Народните кооперативни банки. Бивш кмет на града. Като такъв построил електрическата юзина и халите. Голям общественик (братов син на генерал Д. Кацаров). Редактор на в. „Берковски новини“. | ||
Георги А. Шулев | общественик и български търговски представител в Александрия. | ||
Георги Д. Тосунов | чиновник в Ючбунарската Популярна Банка – София. | ||
Гарвил Рашков | завършил френски лицей в Цариград и право в Софийския университет. Стопански деятел и инспектор при застрахователно д-во „Балкан“. | ||
Георги Говедаров | голям общественик в Пловдив, народен представител от Пловдивско, председател на Парламентарната комисия по Министерството на Външните работи и пръв делегат на България в Международната Интерпарламентарна конференция. Дългогодишен публицист. | ||
Георги Михаелов Маджаров | общественик и бивш кмет на София. | ||
Георги Пройчев | директор при Българска Народна Банка. | ||
Гаврил Тумангелов | архиерейски наместник и общественик в Карлово. | ||
Георги Ст. Попович | агроном в Средногорието. | ||
Григор Сарджлиев | бивш семинарист, учител и после голям юрист и общественик. | ||
Георги Тороманов | дворцов чиновник. | ||
Гаврил Зайков | лесничей. | ||
Гаврил Б. Душков | началник на телеграфо-пощенска станция в София. | ||
Гаврил Хлътьов Кузманов | племенник на Георги Бенковски, кооперативен деятел в София и член-делегат в управителния съвет на Ючбунар популярна банка. | ||
Гроздьо П. Бозов | виден индустриалец и търговец – житар в Карнобат. | ||
Димитър Тороманов | общественик и дворцов чиновник в София. | ||
Дончо П. Пеев | инспектор при БЦЗ и Кооперативна Банка. | ||
А. Каблешков | бивш директор на Българската Централна Кооперативна Банка. | ||
Дончо Клисаров | бивш кмет на Копривщица и голям туристически деятел. | ||
Душко Цаков | общественик и бивш кмет на с. Райна княгиня. | ||
Дончо Палавеев | общественик и голям стопански деятел в София. | ||
Д. Раев | началник отделение при Дирекция на държавните дългове. | ||
Екатерина П. Каравелова | копривщенска снаха, жена на бившия министър-председател Петко Каравелов, голяма общественичка и ръководителка на много дружества и благотворителни начинания в София. | ||
Илия Брайков | общественик, бивш началник – клон Българска Народна Банка. | ||
Илия Стайков | спортен деятел и директор на „Английски феникс“ в София | ||
Иван К. Кереков | прокурист на Ипотекарна банка. | ||
Иван Личев | меценат и колекционер на скъпи картини и антични предмети. Секретар и основател на д-вото на „Приятели на изкуството“. | ||
Иван Нейков | индуструалец в Пловдив и фабрикант на барут и ловни материали. | ||
Иван Тодоров | общественик, кооперативен деятел и член от управителен съвет на Софийската популярна банка. Бивш многоуважаван кмет на гр. Ниш през Европейската война. | ||
Иван Палавеев | индустриалец в София. | ||
Иван Брайков Касъров | виден столичен търговец, придворен книжар и издател на сп. „Деница“ с редактор Иван Вазов. | ||
Йонко Кехайов | виден столичен адвокат. | ||
Илия Будинов | герой от Сливница, произведен за отличие в чин кандидат-офицер и награден с множество ордени. Основател на Доброволческата организация в България и дългогодишен редактор на в-к „Сливница“. Бивш окръжен инспектор на труда в Одрин. | ||
Иван Илиев Кацаров | брат на генерал Кацаров, бивш общественик, околийски началник и депутат в Берковица. Основател на ловното д-во там. Ловният дом в Берковица носи неговото име. | ||
Иван Т. Доросиев | бивш началник на централното сметководство на БДЖ., автор на книгата „Финансово изследване върху Българските държавни железници“. | ||
Иван Я. Доросиев | притежател на мина в Австралия. | ||
Константин Янков Кереков | доктор по правото, (следвал в Германия), виден одрински гражданин. Представител на българите в Мезлиша, бивш кмет на град Одрин през 1912 – 1913 г. | ||
Константин Белчев | общественик, виден столичен адвокат и общински съветник. | ||
Кръстьо Балабанов | д-р, секретар на Италианската търговска камара в София. | ||
Кунчо Тодоров (капитан Кунчо) | виден търговец в Цариград, притежател на голямата гемия „Славен моряк“ (Джелайн-бахри). Дохождал в България да участва в Балканската и Европейската войни, произведен за отличие старши-подофицер и награден с кръст за храброст. | ||
Кръстю Бал. Маврудиев | в Пловдив, подофицер, през време на антигръцкото движение носи трикольорно знаме начело на манифестацията, която превзема гръцката черква в Пловдив и пада убит от гърците на вратата на черквата. | ||
Лука Т. Чипев | член от фирмата Т. Ф. Чипев, известен библиогност, книжар и издател. | ||
Лука Илиев Бенев | ловен деятел в Пловдив. | ||
Лука Доросиев | началник отделение в БДЖ и делегат на Българското параходно дружество. | ||
Личо Недков Каблешков | юрист в Пловдив. | ||
Лука Петров Жилков | инпектор БЦЗК. Банка. | ||
Лука Ц. Главчев | началник служба в БДЖ. | ||
Лука Доросиев | инспектор в БДЖ. | ||
Л. Лахтариев | индустриалец в с. Куртово Конаре (има фабрика за доматено пюре). | ||
М. Минчев | д-р, общественик и виден юрист в София. | ||
Матей П. Карамунчев | голям търговец – милионер в Сан Франциско. | ||
Нешо Личев | кмет на гр. Пещера. | ||
Никола Ф. Чипев | свещеник, учител и секретар на одринската митрополия. Архиерейски наместник и деец от Революционното движение в Македония. Брат е на известния книжар Т. Ф. Чипев. | ||
Никола Каменаров | д-р, началник отделение на М-вото на железниците. | ||
Н. Чипев | общественик и аптекар в Пловдив. | ||
Ненчо Бозов | голям туристически деятел и дългогодишен н-к служба при Софийската община. | ||
Нестор Бучков | общественик, виден софийски гражданин. Бивш финансов инспектор. | ||
Найден Малеев | общественик и юрист в София. | ||
Н. Драголов | пловдивски областен управител и голям общественик. | ||
Нешо Чипев | д-р, общественик и общински съветник в София. | ||
Найден Пранчов | общественик и публицист в Пловдив. | ||
Недко Белчев | общественик и индустриалец. | ||
Нестор Мандулов | свещеник и общественик в Пловдив. | ||
Невена Стоянова – Лулчева | копривщенска снаха, дългогодишна гимназиална учителка в София (II девическа гимназия) и незаменима специалистка по физическо възпитание. Много уважавана и обичана от своите колеги и ученички. Инициаторка на много благотворителни начинания в училищата. Наградена с дамския кръст – III степен. | ||
Никола Келчов | и синове големи индустриалци (мелничари) и земеделци в с. Кнежа. | ||
Нонка Т. Ф. Чипева | видна столична гражданка, съпруга на известния български книжар и издател Т. Ф. Чипев, правела много благодеяния и дарения. | ||
Никола Иванов Тороманов | лесничей. | ||
Николай Минчев | дългогодишен кмет на Българската община в Цариград. | ||
П. Радомиров | агроном. | ||
П. Райчинов | агроном. | ||
Петко Беловеждов | общественик, търговски деятел и книжар в Пловдив. | ||
Панчо Радомиров | общественик и бивш главен инспектор в БЦ Кооп. Банка. | ||
Петко Будинов | общественик в град Копривщица и музеен деятел. | ||
Рашко Куйлеков | общественик, бивш виден анадолски търговец и кмет на град Копривщица. | ||
Радка Иванова – Вис | обществена деятелка в Женева, основателка и председателка на д-во „България“ със седалище в Цюрих. Обучила децата и мъжа си на български език. Къщата си устроила по копривщенски. | ||
Р. Рашков | д-р, висш чиновник в Б.Н. Банка. | ||
Рашко Душков | голям стопански и занаятчийски деятел в София. | ||
Рашко Т. Чипев | общественик, търговски и спортен деятел в София. | ||
Станьо Сапунджиев | началник телеграфо-пощенска станция в София. | ||
Сергия х. Стоянов | виден търговец в Цариград, дългогодишен „устабашия“ на абаджийския еснаф там. | ||
Стоян Христов Киндеков | виден индустриалец, фабрикант на мебели в София. | ||
Славчо Ив. Карамунчев | предприемчив човек. При странстрването си из света загива при катастрофата с големия параход Титаник. | ||
Св. Беловеждов | бивш легационен чиновник в Прага и Цариград. | ||
Стоян Пранчов | общественик в Пловдив. | ||
Смил Томов | бивш помощник кмет в София, голям банков и занаятчийски деятел. Председател на Софийската Популярна банка и член в управителния съвет на Съюза на Народните кооперативни Банки. | ||
Станьо Р. Маврудиев | стопанин и занаятчийски деятел в София, член от управителния съвет на Соф. Популярна банка. | ||
Стоян Барболов | индустриалец в гр. Русе. Притежава фабрика „Електрон“, за парно боядисване. | ||
Тодор Герджиков | бивш окръжен управител в София и обществен деец. | ||
Тончо Тр. Драгиев | издател и печатар в София. Придворен книговездец. Почетен председател на Соф. колоездачно д-во и благодетелен член на колоездачния съюз. | ||
Тодор Панчев | общественик и писател. Написал и печатал книгите: „Писмата на Найден Геров“ и „Найден Геров – сто године от раждането му“. | ||
Т. Ф. Чипев | известният голям български книжар и издател в столицата. Първият издател на Вазовите съчинения: „Видул“, „Под игото“ и др. Получил ордени и множество награди в България и странство за добро издаване на книги („Сребърната книга“ на Американския пълномощен министър Шумейкър, награди от Париж, Прага, Загреб и др.). | ||
Тодор Т. Драгиев | столичен печатар и книговезец. Завършил търговското училище при С. Т. Кам. | ||
Тодора Саръилиева | живее в село Дебърщица, Пазарджишко. Подарила няколко ниви с овощни дървета (орехи) за благотворителни цели на местната църква. | ||
Тодор П. Грозлеков | началник застраховат. служби при Българска Земделска Кооперативна Банка. Дългогодишен секретар на Копривщенската дружба в София. | ||
Филип Чипев | енергичен труженик за издигане на българската илюстрована детска книга. Член от фирмата Т. Ф. Чипев, получила много награди за добро издаване на книги в България и странство. | ||
Христо Минчев | лесничей, деятел по залесяванията и организатор на временната трудова повинност. | ||
Христо Иванов Тодоров | спортен деятел ски-шампион. Загинал за спорта. | ||
Христо Кесяков | д-р, общественик и бивш кмет на гр. Копривщица. Публицист и дарител на БАН. | ||
Харалампи Орошаков | общественик, юрист и бивш кмет на София. | ||
Христо Лулчев | дипломиран майстор на струнни музикални инструменти и притежател на единственото ателие за такива в София. | ||
Харалампи Натов Попов | подначалник на занаятчийския отдел при Соф. Търговско-индустриална Камара. | ||
Христо Кехайов | виден столичен адвокат. | ||
Цоко Грозлеков | виден Пловдивски гражданин и голям търговец. | ||
Цанчо Дебелянов | общественик, запасен офицер и голям боец от фронта. Бивш кмет на Копривщица, а сега на с. Радуил. | ||
Цветан Цаков | бивш пом-началник служба при БДЖ. и спестро-деятел. | ||
Цонка Петрова | общественичка и стопанка на Кооперативен театър – София. Меценатка. | ||
Петър Петров | спортен деятел в София. | ||
Янко Доросиев | голям български предприемач. Строил здания и в Софийския дворец. | ||
Башулков | д-р, юрист и кмет в провинцията. | ||
Христо Стоилов | пом. кмет в София. | ||
Динчо Шопов | съученик на Л. Каравелов, заселил се отдавна в гр. Карнобат. Залесил голия и пуст карнобатски баир с различни дървета, превърнал го на парк, единственото място за разходка там. Сега носи неговото име: „Дядо Динчовия баир“. | ||
Христо Иванов Клинков | голям търговец, стопански деятел, притежава големия хотел „Клинките“, в град Карнобат. | ||
Ральо П. Бозов | виден търговец-житар в Карнобат. | ||
Ненко Иванов Клинков | търговец и стопански деятел в Карнобат. | ||
Славчо П. Бозов | чиновник в Земеделска Банка в Карнобат. | ||
Петко Р. Бозов | заселил се в село Ачларе, Карнобат, земеделец и скотовъдец с 250 глави едър добитък. | ||
Павел Паисиев | главен касиер на Кооперативна Централа „Напред“ в София. | ||
Петър Калъчев | виден гражданин на столицата един от първите печатари и дарители на Копривщенското читалище. | ||
Любен Камбанов | юристконсулт в Пловдивската община. | ||
Тодор Катранушков | лесовъд, пом. Инспектор в София. | ||
Пейо Г. Томов | академик по финансови науки, чиновник Е.Н. Банка. | ||
Хермина Далтон – Панайотова | копривщенска снаха (от щата Масачузетс) гимназиален учител в американското у-ще в София. | ||
Георги Р. Радомиров | генерален представител на Istituto Sieroterapiko Milanese „Belfanti“ – Милано и др. фирми за медикаменти. |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ {{cite book | title = Джелепи и бегликчии | last = Нейчев | first = Адам | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 256. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
- ↑ Geni.com. Христо Петков Доганов. Посетен на 21 май 2022
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. д-р Екатерина Ослекова – заслужил гражданин на Софийска област Посетен на 18 септември 2021
- ↑ Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Град Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
- ↑ Rooms.bg. Хотел Хаджиите. Посетен на 27 октомври 2021
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова – Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 148 – 188.
- ↑ Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 19 април 2014
- ↑ Ненов, Нелко. Българската огнестрелна артилерия в борбите за национално Освобождение и обединение // Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2021. с. 86. Посетен на 20 септември 2023.
- ↑ а б в г Vreme2001.com. Духовници от четвърти панагюрски революционен окръг – участници в Априлското въстание. Посетен на 24 септември 2021
- ↑ Starasilistra.com. Велислав Райков. Евлампия Стоева. Посетен на 27 август 2021
- ↑ Voivodi.eu. Втора копривщенска чета. Посетен на 5 февруари 2022
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 32 – 34.
- ↑ Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Пловдив. с. 75 – 76 ISBN 978-619-7249-29-3
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 89.
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 53 – 55.
- ↑ а б Чудомир. Хайдути в Казанлъшко. Chitanka.info, (Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), X, бр. 557 от 15.XII.1954 г.) Посетен на 5 октомври 2021
- ↑ а б Освободителни борби. Direkciamuzei.com Посетен на 7 октомври 2021
- ↑ а б в г д Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 94, 95, 105, 149, 151.
- ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 12.
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 84.
- ↑ Sofiapomni.com. София помни. Посетен на 6 април 2022
- ↑ Direkciamuzei.com. Освободителни борби. Посетен на 25 март 2022
- ↑ Николов, Филип. Национално-освободително движение. Filip Nikolov. com.
- ↑ а б Град Копривщица. Исторически бележки. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Посетен на 10 октомври 2021
- ↑ История на българите с поправки и добавки от самия автор акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров
- ↑ Цитира се паметен надпис на родната къща на Евлампия и Стефан Векилови
- ↑ Метев, Лалю. Хр. Ботевата чета – 1876 г. Атлас-Л, 2018. с. 29.
- ↑ Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Димитър Векилов. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 138 – 139.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ Бележка на автора на Туристико-исторически водач за град Копривщица Б. Пулеков: М. Герджиков, след половин век тръгва по стъпките на другия копривщенин, легендарния Д. Ватаха.
- ↑ Promacedonia.org. Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“, ОФ, София, 1983. Посетен на 15 май 2022
- ↑ Liternet.bg. Дончо войвода. Посетен на 4 февруари 2022
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
- ↑ Voivodi.eu. Първа българска легия в Белград. Посетен на 16 януари 2022
- ↑ Архимандрит Стефанов, Павел. Св. Иван Рилски и Рилският манастир // draganbachev.com, 10 юни 2021. Посетен на 5 декември 2022.
- ↑ Flatik.ru. Защитени територии в Средна гора. Архив на оригинала от 2021-12-31 в Wayback Machine. Посетен на 31 декември 2021
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ Някои имена, включени в списъка на Борис Пулеков, но отразени в горните раздели, не са приложени и тук.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на загиналите през Първата световна война Добавете във филтъра: Копривщица
- Списък на загиналите през Втората световна война Добавете във филтъра: Копривщица