Иван Саръилиев
| Иван Саръилиев | |
| български философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Парижки университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на 20 век |
| Школа | прагматизъм, континентална философия |
| Интереси | логика, етика |
| Повлиян | Бъркли · Кант · Карлайл · Бергсон · Шилър · Пърс · Джеймс |
| Иван Саръилиев в Общомедия | |
Иван Саръилиев (р. 1 юни 1887 г. – п. 23 май 1969 г.) е български философ, ректор на Софийския университет (1946).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1905 г. Иван Саръилиев завършва с пълно отличие класическия отдел на Първа мъжка гимназия. Спечелва стипендия за обучение в Сорбоната и от есента на същата година е студент по философия в Париж. Сред неговите преподаватели там е Анри Бергсон, а в архива на Саръилиев, съхраняван в Нов български университет, се пазят записани от него лекции именно на Бергсон.[1]
През 1909 г. Иван Саръилиев се дипломира в Сорбоната. По негова молба срокът на стипендията му е удължен с една година и той заминава за Оксфорд, за да усъвършенства английския си език и да продължи обучението си. Там установява личен контакт с Томас Карлайл и Фердинанд Шилър, един от най-известните представители на прагматизма.[2]
След едногодишния си престой в Оксфорд Саръилиев се връща в София, където няколко години преподава логика и етика в Първа мъжка гимназия.[2]
Между 1916 и 1918 г. е аташе по печата, първо в Германия, после в Швейцария.[2]
Повече от тридесет години (1919 – 1950 г.) Иван Саръилиев е преподавател в Софийския университет. Води и цели курсове върху отделни философи, например Имануел Кант, Бъркли, Бергсон.
Иван Саръилиев има две по-големи специализации – през 1924 – 25 г. в Англия и през 1931 – 33 г. със стипендия от Рокфелеровата фондация – в САЩ. Посещава „големите американски университети“ – Харвард, Йейл, Принстън, Корнел, Калифорнийския университет, – и изпраща за в. „Мир“ обширни текстове, в които запознава българския читател с тяхната история и организация на работа. [3]
През 1935 г. Саръилиев основава Философския клуб в София и става негов председател. В клуба членуват най-изтъкнатите български учени, които изнасят лекции на актуални философски теми пред широката аудитория. Дейността на клуба продължава до 1944 г.
Иван Саръилиев е канен и взема участие във всички големи международни конференции и конгреси по философия. Член е и на българската правителствена делегация в Румъния през 1943 г., чиято цел е установяване на по-близки културни връзки между двете страни.[2]
Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет на Софийския университет, а след 1936 г. завежда катедрата по История на философията.[2]
Установяването на комунистическия режим в България слага принудителен край на кариерата на проф. Иван Саръилиев. За новата власт той е буржоазен философ, представител на западните капиталистически учения бергсонизъм и прагматизъм, и затова трябва да бъде отстранен. През юни 1946 г. проф. Иван Саръилиев е избран за ректор на Софийския университет, но само няколко месеца по-късно, през декември същата година, е принуден от властта да напусне тази длъжност. През 1950 г., след няколко неуспешни опита да пречупят волята на Саръилиев и да го „приобщят“ към идеите марксизма-ленинизма, комунистите го принуждават да подаде оставка и като професор. Забранено му е да преподава, да публикува, а достъпът до книгите му в обществените библиотеки е ограничен. Трудовете му на практика са недостъпни за аудиторията. Дори и студентите му не могат да се срещат с него. Остатъка от живота си Иван Саръилиев прекарва в пълна изолация и забрава.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Иван Саръилиев е учен полиглот – владее седем езика, сред които и класическите латински и старогръцки. Превел е „Принципите на човешкото познание“ от Джордж Бъркли (1914). Автор е на много статии и студии, както и на седем книги. Сред тях са „Родовите идеи“ (1919), „За волята“ (1924), „Съвременната наука и религията“ (1931), „Прагматизъм“ (1938) и „Сократ“ (1947). С „Родовите идеи“ и „За волята“ той се утвърждава като един от първите прагматици в Европа и първият в Източна Европа. „Съвременната наука и религията“ предизвиква една от най-шумните дискусии в междувоенна България – между Иван Саръилиев и Димитър Михалчев. „Прагматизъм“ е първото и единствено изследване на тази традиция в американската философия на български език.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Паметта за него се възражда благодарение на проф. Иван Младенов, който подготвя ново издание на най-важното съчинение на Саръилиев – „Прагматизмът“. Дарението на архива на проф. Саръилиев на НБУ през 1999 г. поставя и крайъгълния камък на цял архивен отдел към Библиотеката на университета[4]. В Нов български университет на името на Саръилиев е кръстена аудитория.[5] Осъществена е научна конференция, а през 2005 г. са разчетени и издадени негови дневници. През 2012 г. Ясен Захариев му посвещава научната биография Философия и биография. А през 2013 г. е публикувано изследването на Андрей Ташев „Прагматизмът и Иван Саръилиев“.
На проф. Иван Саръилиев по инициатива на НБУ и предложение на общинския съветник от ДСБ Вили Лилков е наименована и безименна улица в „Студентски град“ в София (Карта).[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Прагматизъм, София: издание на НБУ, 2002.
- Усилието да узнаваш, София: НБУ, 2004.
- Meditationes, София: НБУ, 2005.
- „История на английската философия“. – сп. Философски алтернативи, 2007, бр. 6.
- Аристотел, София: Издателски център „Боян Пенев“, 2013.
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Ivan Mladenov. „Ivan Sarailiev – An Early Bulgarian Contributor to Pragmatism“. – In: Peirce Project Newsletter, 2000, Volume 3, № 2, Indiana University Purdue University Indianapolis, 2000.
- Кристиан Банков. „Проф. Иван В. Саръилиев, езикът и семиотиката“. – В: Иван Саръилиев. Усилието да узнаваш. София, 2004.
- Ясен Захариев. Философия и биография. София: Нов български университет, 2012, 176 с. (ISBN 978-954-535-713-8).
- Андрей Ташев. Прагматизмът и Иван Саръилиев. Към корените на семиотичното мислене в България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013, 252 с. (ISBN 978-954-322-667-2; 978-954-07-3589-4).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фонд „Проф. Иван Саръилиев“, Нов български университет.
- ↑ а б в г д е Андрей Ташев, „Шепотът на мисълта и отблясъците на идеите“, електронно списание LiterNet, 14.07.2010, № 7 (128).
- ↑ Надежда Александрова, „Публицистиката на проф. Иван Саръилиев“, сп. „Библиосфера“.
- ↑ Ясен Захариев, „Личните архиви в Нов български университет“, „Библиосфера“, 2009, №11.
- ↑ Аудитории на НБУ на сайта на НБУ.
- ↑ Решение 635 на Столичния общински съвет от 18 ноември 2010 г. Архив на оригинала от 2013-03-18 в Wayback Machine..
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Саръилиев, Иван. Личен дневник. Тетрадка 1. (1.10.1905 г.-14.10.1907 г.), Нов български университет
- Саръилиев, Иван. Личен дневник. Тетрадка 3. (8.08.1909 г.-28.11.1909 г.), Нов български университет
- Анри Бергсон в архива на проф. Саръилиев, Нов български университет
|
