Паметник на Аврелиян (Копривщица)
Паметник на Аврелиян | |
Местоположение в Копривщица | |
Местоположение | Копривщица паметник на културата с местно ансамблово значение[1], България |
---|---|
Конструктор | местен инициативен комитет |
Конструкция | гранитни блокчета |
Изпълнител | местени каменоделци |
Изграждане | 1939 г. |
Височина | 300 см. |
Състояние | поддържан |
Паметник на Аврелиян е паметникът на казак, загинал за освобождението на Копривщица по време на Освободителната Руско-турската война 1877 – 1878 година.
Паметникът се намира в района на местностите Джафарица и Рейница, срещу другата забележителност по тези места – Сополивите камъни, на около 6 km по пътя към град Стрелча. Паметникът е направен по поръчка на местен инициативен комитет, съставен от общественици и културни дейци и е изграден с обществени волни пожертвования. Има вид на пресечена пирамида с размери 300/150/130 cm. съставена от поредица гранитни блокчета увенчана с голям кръст.[2]
Възпоменателен текст
[редактиране | редактиране на кода]На паметника:
„ | За вѣчна слава на падналия тукъ на 29 XII 1877 г. руски унтеръ офицеръ Аврелиянъ за свободата на Копривщица
1939 отъ призн. гражданство. |
“ |
На възпоменателната плоча в храм „Свети Николай“:
„ | А теперь болгары волны, мы же казаки, довольны. Братьям нашим помогли, православный мир спасли. Казашка песен 1878 г.
В памет на унтер офицер Аврелиян убит на 29 XII 1877 г. От признателна Копривщица 2008 г. |
“ |
В памет на Аврелиян
[редактиране | редактиране на кода]При преследването на турските части, в местността Джафарица на 29 декември 1877 г, загива казакът унтер-офицер Аврелиян от първа конна бригада на II гвардейска дивизия.[2]На лобното място на руският войник през 1939 година е съграден паметник от признателното гражданство. От тогава там редовно се провеждат възпоменателни тържества.[3]С подходяща церемония и в присъствието на почти цялото градско население на 11 януари 1878 г., тленните останки на воина са положени в храм Свети Николай.[4] В полагането на тленните останки на Аврелиян взимат участие и руски военен хор и оркестър.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.
- ↑ а б Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.
- ↑ Vestnikregion.com. Националното дружество „Традиция. Архив на оригинала от 2022-02-08 в Wayback Machine. Посетен на 8 февруари 2022
- ↑ Vestnikregion.com. Копривщенци честваха Освобождението на града пред паметника на руския воин Аврелиан. Архив на оригинала от 2022-02-12 в Wayback Machine. Посетен на 12 февруари 2022
- ↑ Кацаров, Димитър. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 267, Т. 1.