Райна Кацарова
Райна Кацарова | |
българска фолклористка | |
Родена | |
---|---|
Починала | 14 септември 1984 г.
|
Учила в | Национална музикална академия |
Научна дейност | |
Област | Етнография |
Семейство | |
Баща | Димитър Кацаров |
Деца | Гео Кукудов |
Райна Димитрова Кацарова-Кукудова е българска фолклористка, наричана „Майка на българската етномузикология“.[1] и „Слънчевата дама на българската фолклористика“.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 7 май 1901 г. в София. Дъщеря е на генерал-майор Димитър Кацаров,[3] родом от Копривщица.
Завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия.[4]
От 1928 г. е асистентка на Васил Стоин, който ръководи отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София, а след неговата смърт поема ръководството на отдела (1939). През 1950 г. отделът преминава от Етнографския институт с музей като фолклорна секция към Института за музика на БАН. Тя продължава да е ръководителка на секцията до 1964 г. Старши научен сътрудник е от 1952 година.[1]
В продължение на години събира народни песни от различни краища на страната. Тя е основателка на танцовия архив на Института за музикознание. Сред нейните ученици са Стоян Джуджев, Николай Кауфман, Тодор Тодоров.
От 30-те години в продължение на десетилетия Кацарова провежда множество сказки, лекции и демонстрации, на живо и по радиото, с които изиграва важна роля за популяризирането на народната музика в модерния социален контекст.[5]
Намира, че мелодиите от Угърчин и района не са изградени върху седемстепенните музикални стълбици, а върху гами от 5 тона, наречени в музиката пентатоника. Тази пентатонична основа им придава самобитна мелодия, която е любопитно явление в българската народна песен.[6]
Като фолклористка е сред първите български жени в Института по музикознание при БАН, член-основател на Международния съвет за народна музика към ЮНЕСКО.[7]
Членка е на Международния комитет за запазване на народните танци. Авторка е на книги и други публикации.[8]
Сътрудница е на редица български и чуждестранни списания и вестници и сборниците „Народни песни“, издавани от Министерството на просветата.[9]
Райна Кацарова-Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова и Петко Теофилов са сред инициаторите за провеждането на Националния събор на българското народно творчество на всеки 5 години от 1965 година.[10] Улицата в Копривщица, която води към местността Войводенец, където се провежда съборът, в нейна чест е наричана път „Райна Кацарова“. Умира през 1984 г.
Музикално-фолклорен архив на Института за изследване на изкуствата към БАН
[редактиране | редактиране на кода]Архивът съдържа 160 км записи на киноленти, правени с примитивната филмова техника на 50-те и 60-те години на XX век и огромно количество аудиозаписи. На създаването на архива Райна Кацарова, Анна Илиева и други ентусиасти посвещават години събирателска дейност на терен на различни музикални практики и обреди в повечето фолклорни области от Добруджа до Родопите. В лентите на архива невсякога има записано аудио, а понякога няма картина. В някои случаи липсва синхрон между двете. Записите са правени при много трудни условия, като се има предвид, че помакините в родопските села не пеят пред мъже.[11]
Изследванията на архива започват още с положеното начало на завеждането му. Дигиталната обработка започва през 1998 г. с оглед на това, че животът на лентите и виниловите носители клони към своя край. Някои записи се намират в лошо състояние, въпреки специалните условия на съхранение в БНР и тяхната реставрация е трудоемко и сложно начинание. Оригиналните записи обаче продължават да са съхранявани грижливо.[11]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Книги
- „Коледарски песни“ (1932)
- „Родопски песни“ (1934)
- „Гайдите на един шуменски майстор“ (1936)
- „Копрившки гайди и гайдари“ (1937)
- Други
- Райна Кацарова – Кукудова, Николай Кауфман, „Развитие на българската музикална фолклористика“
- Райна Кацарова, „Чертици от музикалния живот на Копривщица преди освобождението“ – в сборник „Копривщица“ ІІ част,
- Райна Кацарова, „Два белега на родопските помашки напеви“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Василев, Мирослав. „С хоро и песен, с перо и слово“: Две мултимедийни издания за етномузиколога Райна Кацарова // bnr.bg/starazagora. 26 януари 2022. Посетен на 10 април 2022.
- ↑ Райна Кацарова, част II // binar.bg. Посетен на 12 април 2024.
- ↑ Direkciamuzei.com. Личности. Посетен на 25 февруари 2022
- ↑ 100 години Райна Кацарова // ceeol.com. Посетен на 10 април 2022.
- ↑ Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 341.
- ↑ Угърчинският пентатон – код през вековете // Посетен на 25 ноември 2011.
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. София, Симелпрес, библиотека „Будилник“, 2014. с. 86.
- ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Кукудова, Р. „Чертици от музикалния живот на Копривщица преди освобождението“. Т II. с 378 – 423. 1926 г.
- ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица. 2011
- ↑ 17 000 души участваха в IX Национален събор в Копривщица // Посетен на 3 април 2014.
- ↑ а б Видев, Добромир. „Това е паметта на България.“ Дигитализират безценни фолклорни архиви // bnr.bg, 7 февруари 2023. Посетен на 31 октомври 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Лозанка Пейчева, Венцислав Димов, Гео Кукудов. „С хоро и песен, с перо и слово. 120 години от рождението на Райна Кацарова (1901 – 1984)“ (със CD). „Симелпрес“. 2021 г. ISBN 9786191831043
|