Тодор Тумангелов
| Тодор Тумангелов | |
| български революционер, | |
 | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Нешо Тумангелов Атанас Тумангелов Нягол Тумангелов |
Тодор (Теодор) Москов Тумангелов е български революционер, участник в Априлското въстание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1853 г. в Копривщица в семейството на Моско Нягулов Тумангелов и Дона Хаджитодорова Тороманова.[1]
Ограмотява се в местното училище, след което се препитава като касапин. В дните между 20 и 30 април 1876 година (стар стил) взима участие в Априлското въстание.
На 20 април, при обявяването на въстанието, той се включва във въстаническата стража, която обсажда конака. На 21, 22 и 23 април е в чета, пазеща позиция по пътя Копривщица – Пловдив. На 24 април взима участие в четата на Найден Попстоянов, която ходи до Стрелча по преследване на турските башибозуци. На 25, 26 и 27 отново е на пост по пътя Копривщица – Пловдив с чета.[2]
На 28 април взима участие в клането на турските цигани в местността Чардашко дере.[1][2] След първите дни на въстанието, както пише години по-късно Танчо Шабанов, на 28 април няколко комитетски дейци взимат решение да бъдат избити турчеещите се копривщенски цигани, по подобие на тези в Клисура. Това е наложено заради заловения циганин, който се опитвал да се свърже с турците в Стрелча и да обади какво става в Копривщица. Циганите са изкарани в местността Чардашко дере и изклани повечето от тях, заедно с петима турци. Много малко са убити с огнестрелно оръжие или умрели от страх. Само един, по професия гюмрукчия (събирач на такси), бил оставен жив, заедно със семейството му, защото бил добър човек.[3]
След погрома на въстанието, на 13 май 1876 г., Тодор Тумангелов е заловен в града от турския аскер и откаран под стража първоначално в Панагюрище, Татар Пазарджик и после във Филибе. След 14-месечен предварителен арест е осъден на затвор в окови и е откаран в Цариградската тъмница. Оттам е изпратен на заточение на остров Кипър.[2][4] (или на Родос[1]).
Освободен е на 23 май 1878 година след Сан-Стефанския мирен договор.[1][2]
През 1893 г. подава молба, поради бедността си, за поборническа пенсия.[4] През 1907 г. взима участие при учредяването на копривщенското Дружество са залесяване, като е избран и за член на неговото настоятелство.[5]
В книгата фотоалбум „Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година“, по случай 50-годишнината от края на войната, е включена снимка на Тодор Тумангелов, като един от все още живите български поборници.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Тумангелов и жена му Гана са родители на Моско Тумангелов[6], на анархистите Нешо, Атанас и Нягол Тумангелови, участници в Копривщенската анархо-комунистическа чета, Райо Тумангелов, ятак на същата чета[7] и на дъщеря Дона (по мъж Велева).[6] Внукът им, който също се казва Тодор Тумангелов (син е на Райо), е дългогодишен музеен уредник в Дирекцията на музеите в Копривщица и през 1971 – 1972 г. е временно изпълняващ длъжността на неин директор.[8] Къщичката на Тодор Тумангелов, паметник на културата, с местно, ансамблово значение,[9] намираща се на ул. „Любен Каравелов“ № 18, непосредствено до Общинския съвет на града, е изоставена на произвола на съдбата и се саморазрушава.[10]
Гана Тумангелова е арестувана заради революционната дейност на синовете си, заедно с майката на братя Юрукови – Мария Юрукова, Лука Караджова – жена на Нешо, Тана Златарева и други.[11][12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 183.
- ↑ а б в г НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 223, п.д. II 234, л. 5 (Свидетелски показания).
- ↑ Сапунджиев, Евтимий. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 20 Априлъ 1876, 1926. с. 232 т. II.
- ↑ а б НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 223, п.д. II 234, л. 3 (Прошение на Тодор Тумангелов от 1893).
- ↑ Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 66 – 69. ISSN 0323-9748
- ↑ а б НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е. 223, п.д. II 234, л. 63.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Иван Врачев. Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г.. София, ОФ, 1980. с. 281 – 282.
- ↑ 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 11 Издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006
- ↑ Списък НИНКН от 1976 г.
- ↑ Къщата на Нешо и Атанас Тумангелови // wikimapia.org. Посетен на 17 ноември 2023.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Рашко Юруков. Моето участие в средногорската партизанска чета през 1924 – 1925 г.. София, ОФ, 1980. с. 259.
- ↑ Биографията е съставена по досие от Български исторически архив.
