Нешо Тумангелов
| Нешо Тумангелов | |
| български анархист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1941 г.
село Бериловци, Кралство Югославия |
| Семейство | |
| Баща | Тодор Тумангелов |
| Братя/сестри | Атанас Тумангелов Нягол Тумангелов |
Нешо Тодоров Тумангелов е български анархист и революционер.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 март 1898 година в град Копривщица, България. Син е на поборника от Априлското въстание Тодор Тумангелов. След Деветоюнския преврат от 1923 година, се включва в политическите борби. Участва в атентата в Арабаконак срещу цар Борис III от 14 април 1925 година. Самият атентат е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета, създадена в края на март-началото на април 1925 година. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на Йордан Кискинов.
Четата на Тумангелов действа в района на Голяма Желязна, Костенец, Пазарджик, Рибарица и Тетевен, като води битки с войска, полиция и контра-четници. Четата действа съвместно с Троянската чета на Георги Попов.[1]
Според полицейски доклад, на 15 юли 1926 година Нешо Тумангелов, който през есента на предишната година е извел четата си в Югославия, е тръгнал от Пожаревац към българо-югославската граница. Така, в началото на месец август Тумангелов и неговите четници вече са в България и действат в района Панагюрище, Пирдоп и Клисура. С него са изпитаните бойни другари Стоян Тороманов, Велко Иванов, Стоян Иванов, Петър Узунов, Иван Шофелинов, в четата са още Иван Миронов, Андрей Врагов, Генко Гуджев, Лука Стойчев, общо тринадесет души, според пресата.[2] За Нешо Тумангелов и неговите другари от Копривщенската анархо-комунистическа чета се пеят песни от Средногорието.[1] (На къде се стягаш, сине? Изпълняваа Йовчо Караиванов, диригент Коста Колев, Народни песни за Септемврийското въстание, 1983)[3][4]
При акции са ликвидирани политически противници, създава се мрежа от ятаци. На 23 август в Пирдоп полицията не успява да залови Иван Шофелинов и Лило Мичков, които откриват стрелба и успяват да се измъкнат от града. Около октомври 1926 година четата се изтегля отново в Югославия.[2]
След атентата в църквата „Света Неделя“, Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Установява се в Пожаревац и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.[5] През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските земеделци-емигранти в Пожаревац.[6]
През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България Г. М. Димитров, който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „Ауфмарш 25“ през април 1941 година организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до югославско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата Бериловци и Градашница, Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.[7] Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.[8]
Връзки на Тумангеловата чета със SOE
[редактиране | редактиране на кода]В края на февруари 1941 г. чрез своите инфилтрирани агенти, полицията арестува цялата току-що сформирана подривна група от 25 души, оборудвана с британско оръжие, муниции и пари. Само Г. М. Димитров-Гемето и проф. Иван Костов успяват да избягат в Югославия. В Белград Гемето, Костов и агенти на SOE (SOE и OSS са предшественици на ЦРУ) се договарят с известния анархист емигрант Нешо Тумангелов и остатъци от старата му чета да подновят саботажната и подривна дейност срещу режима в София и да подготви нов атентат срещу цар Борис III.[9]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Лука Караджова – Тумангелова, ятак на четата, арестувана заради тази си дейност заедно с майката на братя Юрукови – Мария Юрукова, майката на братя Тумангелови – Гана Тумангелова, Тана Златарева и други.[10]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 32 – 33.
- ↑ а б Anarchy.bg. Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива. Посетен на 8 май 2022
- ↑ borislava, miladinova. За къде се стягаш, сине? // youtube.com. Посетен на 6 юли 2024.
- ↑ Народни песни за Септемврийското въстание // amazon.com. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославији 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.
- ↑ Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославији 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.
- ↑ Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.
- ↑ Котева, Аврора Георгиева и Николай Георгиев Котев, Британското разузнаване в България, 1939 – 1945, София, 2003, с. 77.
- ↑ Йонов, Горан. Британски военни мисии на Балканите // academia.edu. с. 3. Посетен на 29 март 2024.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Рашко Юруков. Моето участие в средногорската партизанска чета през 1924 – 1925 г.. София, ОФ, 1980. с. 259.
