Пенчо Калканов
| Пенчо Калканов | |
| български анархист | |
 Пенчо Видин около 1900 година | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 декември 1926 г.
|
Пенчо Вельов Калканов с псевдоним Видин е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, анархист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Калканов е роден в Копривщица. Личен приятел е на Михаил Герджиков и участва в Илинденско-Преображенското въстание. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, във 2-а отделна партизанска рота.[1] По време на Първата световна война Стайко Филипов (Байото) и Пенчо Калканов минават в нелегалност и в продължение на три години се укриват от властите. Използват за подслон и каменната колиба в местността Кръста, която по-късно партизаните наричат Барикадите.[2] Поддържа активни връзки със съгражданина си анархист Михаил Цицелков.[3]
Печо Видин, като пацифист и противник на всякакъв авторитет, захвърлил мобилизационното си назначение служи за кумир на младежи, обявили се за анархисти в Копривщица. Въпреки това, след разлагането на фронта в края на ПСВ и завръщането на останалите живи копривщенски войници, демонстративно слиза в града от планинската си колиба, наметнат с черна пелерина и с пушка, скрита в полите ѝ.[3]
През 1919 г. нелегалните анархисти Георги Шейтанов, Георги Жечев, Стефан Стойнов и Желю Грозев се срещат със Сотир Андонов (Тирката). Той вече не е самородният хайдутин, който ограбва богатите и раздава на бедните, а организатор на анархистическа чета, появила се едновременно с анархистическата чета на братя Гогови от Кюстендил. В неговата четата влизат Димитър и Иван Кибритови, Борис Юрданов Стоичков (Главока), Стефан Георгиев Касабов (Бако) и Любен Йончев, Пенчо Калканов (Видин), Стайко Кафеджиев (Даскала), Петър Янакиев Велков, Симеон Синегеров, Георги Лазаров (Гелето).[4]
В периода 1921 – 1922 г., когато Герджиков е интерниран в Копривщица и живее в дома на Райна Стрезова имат среща в местността Бялата вода, на която присъстват Пенчо Калканов, Нешо Тумангелов, Васил Икономов, дъщеря му Магда Герджикова и Нешо Шабанов.[5]
| „ | Разказват, че читалището в Копривщица поставило някаква интересна пиеса, салонът се напълнил, на първият ред седнали по-видните граждани, изведнъж пред завесата излязъл Михаил Герджиков и запитал:“ Всички: Нали познавате Пенчо Видин? – хорово отговорили „Да-а-а“, „Нали той е добро момче“ Отговорът бил пак „Д-а-а“ Знаете, че го търсят. Ще го предадете, ли?“ Хорово – „Н–е-е“. Той иска да гледа пиесата. Може, ли?“ Хорово – „Да-а!“, „Ела Пенчо“, казал Герджиков и Пенчо се появил, с хайдушките си дрехи, помахал с ръка на всички и седнал да гледа. [5] | “ |
Като активен анархист участва в бойна група излязла в местността на връх Буная и затова след Септемврийското въстание от 1923 година е арестуван. Умира в Пазарджишкия затвор през 1926 година.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 357.
- ↑ Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
- ↑ а б Врачев, Иван. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 238 – 241.
- ↑ Зяпков, Костадин. Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко // 28 юли 2022. Посетен на 7 февруари 2023.
- ↑ а б Недкова, Надежда. Михаил Герджиков. Живот и дело. София, Захарий Стоянов, 2019. ISBN 9789540912738. с. 154.
- ↑ Врачев, Иван. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 280, 285.
