Направо към съдържанието

Стойчо Каравелов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стойчо Каравелов
български инженер
Роден
Стойчо Драгоев Каравелов
Починал
8 октомври 1916 г. (51 г.)
Учил вСредно училище „Любен Каравелов“
Техника
ОбластМинно инженерство
Семейство
Други родниниПетко Каравелов (братовчед(ка))
Любен Каравелов (братовчед(ка))

Стойчо Драгоев Каравелов е минен инженер, първият български инженер-металург.[1] Произхожда от възрожденския род на Каравелови[2] – първи братовчед е на Любен Каравелов и Петко Каравелов.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Воден е на 1 август 1865 г. в Копривщица. Негови родители са Драгоя Либенов Каравелов и Параскева Иванова Спасова (племенница на Найден Геров)[3]. На 9 години тръгва на училище в Копривщица, а след това учи в Белоградчик и Цариброд. Завършва с отличие Реалната гимназия в Лом през 1885 г. и печели стипендия от Министерството на народната просвета. Заминава да следва в Саксонската минна академия във Фрайберг, Германия. Асистент е на професор Клеменс Винклер (1938 – 1940) – откривател на елемента с атомен номер 32 от Менделеевата таблица германий (Ge), който сега е заложен в цялата полупроводникова техника. Дипломира се като инженер-металург през 1890 г. и се завръща в България. През същата година проф. Винклер подарява на Стойчо Каравелов ампула с едни от първите кристали на елемента германий. През 1898 г. той я предава на Химическия институт на Физико-математическия факултет. В момента същата ампула, в стъклена банка, заедно със собственоръчно написан дарствен надпис от инж. Стойчо Каравелов, се съхранява в експозицията на Националния политехнически музей.

Стъклената банка с ампулата с първите експериментално получени кристали на химичния елемент германий и дарствения надпис

През 1890 г. постъпва като минен инженер в минното отделение на Министерството на финансите. В химическата лаборатория на отделението прави първите изследвания на полезни изкопаеми. От 1908 до 1915 г. е началник на Отделението за мините, кариерите и минералните води към Министерство на търговията, промишлеността и труда. През 1891 г. е участник в изработването на Закон за мините.[1] Съгласно предложения от него закон, всички подземни богатства са собственост на държавата[4]. Законът допринася за утвърждаване на държавния монопол върху експлоатацията на каменовъглените залежи в Пернишкия и Бобовдолския басейн.

През 1894 г. инж. Каравелов става член на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). Избран е и в редакционната колегия на списание БИАД. В изданията на дружеството са отпечатани над 80 негови материала за минното дело в света и у нас, изнася и различни статистически данни.[5]

Превежда от немски на български език „Ръководство по определянето на минералите с помощта на духалката“ от Prof. Dr. C. W. C. Fuchs (превод 1892 г.) и „Таблици за определение минералите по външните знакове“ (превод 1899 г.) от проф. д-р А. Вайсбах. Превежда на немски език българския Закон за мините от 14 април 1910 г., като преводът е обнародван в третата книжка на списанието Leitschrift für Bergrecht от 1911 г., издавано от Министерството на търговията и индустрията в Берлин.[6]

Работи като минен инженер в Перник и в Елисейна. Директор е на мина „Плакалница“ и завеждащ дирекция при Фердинанд.[7]

През 1894 г. за четири месеца и половина е изпратен от Министерството на финансите като делегат по контролиране сеченето на златни и сребърни монети при унгарския държавен монетен двор в Кремница. През 1906 г. за пет месеца и половина е командирован като делегат по контролиране сеченето на никелови монети при австрийския и унгарския държавни монетни дворове във Виена и Кремница. През 1907 г. е изпратен да проучи устройството и службата на бюрата по контролирането на златните и сребърните предмети в Австрия, Швейцария, Германия и Франция. През 1909 г. е командирован в Берлин и Виена, за да поръча оригиналните щемпели за новите сребърни монети. Като делегат на българското правителство, през 1910 г. инж. Каравелов участва в Международния конгрес на мините и металугията в Дюселдорф, Германия.[8]

Превежда на български език първите ръководства за определяне на минералите.[1] Създава първата балнеоложка организация за използване на минералните води в България.

Умира в София на 51 години от рак на белите дробове[9] на 8 октомври 1916 г.[1]

Публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Нещо по металите и техните смешения ” публикувана в сп. „Искра“, год. I, кн. 12, 1889 г.
  • „Желязото“ – публикувана в сп. „Искра“, год. II, кн. 2, 1889 г.
  • „По позволителните за дирение мини“ – публикувана в „Списание на българското инженерно архитектурно дружество“, год. III, кн. 8,9 и 10 1898 г.
  • „Общ кратък преглед на минното дело в България“ – в списание „Народно стопанство“, год. I, кн. 1, 1904 г.
  • „Рецензия на учебника по минералогия от М. Т. Бракалов“ – публикувана в сп. „Мисъл“, год. I, кн. 1, 1892 г.

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Орден „Свети Александър“ V степен на 14.02.1892 г.
  • Орден за гражданска заслуга IV степен на 18.05.1898 г.
  • Орден „Свети Александър“ IV степен на 18.05.1905 г.
  • Орден за гражданска заслуга III степен на 31.12.1914 г.[10]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2246.
  2. ↑ Чолов, Петър и др. Българско възраждане. Идеи – Личности – Събития. Родът на Любен Каравелов, Годишник т. 2. София, Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Университеско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996 – 1997. с. 117.
  3. ↑ Горанова-Маркова, Светлана. Годишник на Националния политехнически музей – София // Първите германиеви кристали и един потомък на „Българи от старо време“ 21. 2019. с. 97.
  4. ↑ Караниколова, Мария и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 8.
  5. ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно – архитектурно дружество 1893 – 1949. София, 2001. с. 92.
  6. ↑ Горанова-Маркова, Светлана. Годишник на Националния политехнически музей – София // Първите германиеви кристали и един потомък на „Българи от старо време“ 21. 2019. с. 100.
  7. ↑ Първанова, Мариана. Неизвестно за известните. Български родове. Улици и сгради. София, издателсство Изток – Запад, 2009. с. 302.
  8. ↑ Горанова-Маркова, Светлана. Годишник на Националния политехнически музей – София // Първите германиеви кристали и един потомък на „Българи от старо време“ 21. 2019. с. 100.
  9. ↑ Вълчев, Александър. сп. Млад конструктор // Кой е Стойчо Каравелов 2. 1987.
  10. ↑ Национален политехнически музей, Служебен списък на Стойчо Каравелов, 1907 г., инженер-металург в отделението за мините, Дирекция за търговия, индустрия, занаяти и мини към Министерство на търговията и земеделието, ОФ 06088
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Техника“         Портал „Техника“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стойчо_Каравелов&oldid=12032362“.