Славимир Генчев
Славимир Генчев | |
български журналист, поет и писател | |
Роден |
28 октомври 1953 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | журналист |
Работил в | Дирекция на музеите |
Награди | Димчо Дебелянов |
Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ | |
Семейство | |
Баща | Тодор Илиев Генчев 14 ноември 1926 – 27 август 2006 |
Майка | Живка Савкова Генчева 24 юни 1932 – 25 февруари 2018 |
Съпруга | Донка Тодорова Енева 1979 |
Деца | дъщери – Калина и Теодора, внуци Лидия, Константин, Йоан и Дария |
Уебсайт | Личен блог |
Славимир Тодоров Генчев е български журналист, поет и писател. Наричан е „поета с китарата“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 октомври 1953 г. в село Поликраище, община Горна Оряховица, област Велико Търново. Завършва Българска филология в Софийски университет. Работи като журналист и редактор в различни вестници,[2]като уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица, като преподавател в Департамента за езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи като журналист във вестник „Българска армия“. Участва в сборника „Смяна 80“ (1980), автор е на стихосбирките „Перо от огъня“ (1989), „Черна кутия“ (2000), „Единицата мярка“ (2002), „Цветоглед“ (2005) и „Опит за подсказване“ (2009). Носител е на няколко национални литературни награди: „Димчо Дебелянов“ (1975, 2012 Копривщица),[3] „Яворов и ние“ (1985, Поморие), „Магията Любов“ (2001, Казанлък), „Мечти по лято“ (2002, LiterNet), „Свищовски лозници“ (2007, Свищов). Като изпълнител на авторски песни печели втора награда в Добрич (1988) и първа награда в Несебър (2002). Голямата награда на „Бардфест“ Ловеч (2004), „Поетични струни“ (Харманли, 2005)[2]
Член е на Съюза на българските писатели.
Славимир Генчев умира на 6 ноември 2020 г. в София.[2]
Творчество на Славимир Генчев съдържа:[4]
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Опит за подсказване
Стихове
[редактиране | редактиране на кода]- Разчистване на Дебеляновия двор
- Левски
- Кръговрат
- Диалектика на породата
- Завет
- Светецът
- Из биографията на един провинциален поет
- Владение
- В списъка на изгубените
- Добре забравено вечно
- Преминаването на старата любов в любов
- Риторичен отговор на риторичен въпрос
- Премълчано любовно признание
- Защо талантът е над всичко
- Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая
- Научните теории за любовта
- Първото ни сладко от ягоди
- Топлината
- Разположение на любовта във времето
- Указание за разсичане на горделиви възли
- Тост под Вола
- Вътрешен огън
Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Последният известен адрес
- Едно на нула
- Везните на Марта
- Рисковете на професията
- Смешната страна на живота
- Пръчове, орли, айдуци
- Оценителна комисия
- Амигото
- Ножът е дървен
Повести
[редактиране | редактиране на кода]- Историята на едно „милионерско“ детство
Хумор и сатира
[редактиране | редактиране на кода]Стихосбирки
[редактиране | редактиране на кода]- Перо от огъня
- Черна кутия
- Любовна лирика
- Цветоглед
- Ненавременни стихотворения
Фейлетони
[редактиране | редактиране на кода]- Музеят
- Оперативка
- Слафоризми, славиози и слафове
Критически Преглед
[редактиране | редактиране на кода]Рецензии
[редактиране | редактиране на кода]- Разтърсващата истина за горянството, или къде са корените на днешните ни беди
Литературна критика
[редактиране | редактиране на кода]Статии
[редактиране | редактиране на кода]- Драмата на Двамата: българската трагедия
- Как копривщенци превърнаха Филибе в Пловдив
Пътеписи
[редактиране | редактиране на кода]- Предколедна Будапеща
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Оценителна комисия
Други произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Актрисата и поетът (Неизвестни страници от любовния роман на Дора Дюстабанова и Теодор Траянов)
- „Вуцидей“: автобиография, антиутопия и факшън
- От Копривщица за Копривщица
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ssamokovinfo.com. Дойчо Иванов – уредник на къща музей „Димчо Дебелянов“ в Копривяица и колегите му представиха преиздадената книга на Тихомир Геров за Д. Дебелянов. Посетен на 2 декември 2021
- ↑ а б в Поетът Славимир Генчев почина. Newsbeezer.com. Посетен на 7 октомври 2021
- ↑ Славимир Генчев е носител на литературната награда „Димчо Дебелянов“ ..., Софийска търговско-промишлена камара, 13 август 2012 г.
- ↑ Славимир Генчев Slovo.bg. Посетен на 29 юни 2021.