Направо към съдържанието

Славимир Генчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славимир Генчев
български журналист, поет и писател
Роден
Починал
6 ноември 2020 г. (67 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилжурналист
Работил вДирекция на музеите
НаградиДимчо Дебелянов
Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“
Семейство
БащаТодор Илиев Генчев 14 ноември 1926 – 27 август 2006
МайкаЖивка Савкова Генчева 24 юни 1932 – 25 февруари 2018
СъпругаДонка Тодорова Енева 1979
Децадъщери – Калина и Теодора, внуци Лидия, Константин, Йоан и Дария

УебсайтЛичен блог

Славимир Тодоров Генчев е български журналист, поет и писател. Наричан е „поета с китарата“.[1]

Роден е на 28 октомври 1953 г. в село Поликраище, община Горна Оряховица, област Велико Търново. Завършва Българска филология в Софийски университет. Работи като журналист и редактор в различни вестници,[2]като уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица, като преподавател в Департамента за езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи като журналист във вестник „Българска армия“. Участва в сборника „Смяна 80“ (1980), автор е на стихосбирките „Перо от огъня“ (1989), „Черна кутия“ (2000), „Единицата мярка“ (2002), „Цветоглед“ (2005) и „Опит за подсказване“ (2009). Носител е на няколко национални литературни награди: „Димчо Дебелянов“ (1975, 2012 Копривщица),[3] „Яворов и ние“ (1985, Поморие), „Магията Любов“ (2001, Казанлък), „Мечти по лято“ (2002, LiterNet), „Свищовски лозници“ (2007, Свищов). Като изпълнител на авторски песни печели втора награда в Добрич (1988) и първа награда в Несебър (2002). Голямата награда на „Бардфест“ Ловеч (2004), „Поетични струни“ (Харманли, 2005)[2]

Член е на Съюза на българските писатели.

Славимир Генчев умира на 6 ноември 2020 г. в София.[2]

Творчество на Славимир Генчев съдържа:[4]

  • Опит за подсказване
  • Разчистване на Дебеляновия двор
  • Левски
  • Кръговрат
  • Диалектика на породата
  • Завет
  • Светецът
  • Из биографията на един провинциален поет
  • Владение
  • В списъка на изгубените
  • Добре забравено вечно
  • Преминаването на старата любов в любов
  • Риторичен отговор на риторичен въпрос
  • Премълчано любовно признание
  • Защо талантът е над всичко
  • Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая
  • Научните теории за любовта
  • Първото ни сладко от ягоди
  • Топлината
  • Разположение на любовта във времето
  • Указание за разсичане на горделиви възли
  • Тост под Вола
  • Вътрешен огън
  • Последният известен адрес
  • Едно на нула
  • Везните на Марта
  • Рисковете на професията
  • Смешната страна на живота
  • Пръчове, орли, айдуци
  • Оценителна комисия
  • Амигото
  • Ножът е дървен
  • Историята на едно „милионерско“ детство
  • Перо от огъня
  • Черна кутия
  • Любовна лирика
  • Цветоглед
  • Ненавременни стихотворения
  • Музеят
  • Оперативка
  • Слафоризми, славиози и слафове

Критически Преглед

[редактиране | редактиране на кода]
  • Разтърсващата истина за горянството, или къде са корените на днешните ни беди

Литературна критика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Драмата на Двамата: българската трагедия
  • Как копривщенци превърнаха Филибе в Пловдив
  • Предколедна Будапеща
  • Оценителна комисия

Други произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Актрисата и поетът (Неизвестни страници от любовния роман на Дора Дюстабанова и Теодор Траянов)
  • „Вуцидей“: автобиография, антиутопия и факшън
  • От Копривщица за Копривщица