Направо към съдържанието

Константин Геров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Геров
български просветен деец
Роден
1829 г.
Починал
16 ноември 1863 г. (34 г.)

Учил вМосковски държавен университет
Семейство
БащаГеро Добрович-Мушек
Братя/сестриНайден Геров
Ивана Хаджигерова

Константин Геров Добревич е български просветен деец.[1]

Роден е през 1829 година в Копривщица в семейството на Геро Добрович-Мушек. Брат е на Найден Геров и Ивана Хаджигерова. Първоначално учи в родния си град при Йоаким Груев, а след това в Пловдив при брат си. По време на Кримската война замества Найден Геров като учител в Пловдивското класното учлище. Той е един от инициаторите за честването на празника на Кирил и Методий. През 1863 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския уиверситет като стипендиант на Иван Денкоглу. Живее при Сава Филаретов, на когото сътрудничи при събирането на библиография за български книги и периодични издания за „Руский архив“ на Бартенев. С Константин Миладинов, Христо Даскалов, Любен Каравелов и други основават „Московска българска дружина“. След като се завръща в българските земи става учител в София. През 1863 година заминава да се лекува във Виена, където умира на 16 ноември същата година.[1]

  1. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 153.