Георги Тиханек
| Георги Тиханек | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | Георги Нешов Тиханек
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 1915 г.
Копривщица, Царство България |
| Националност |  България |
| Работил | революционер |
| Семейство | |
| Баща | Нешо Тиханек |
| Майка | Лала Т. Арджавелова |
Георги Нешов Тиханек (р. 1845, Копривщица – п. 1915, Копривщица) е български революционер.
Участник е в Априлското въстание от 1876 г. Член е на революционния комитет и началник на тайната полиция (комитетската стража). Тиханек е в групата въстаници, която трябва да превземе конака, и дава първия изстрел във въстанието (20 април~), като на „Калъчев мост“ убива турското заптие Кара Хюсеин.
Обязаности на комитетската стража
[редактиране | редактиране на кода]„Като главатари на тайната полиция се избират двама съзаклятници: Георги Тиханек и Георги Каменарчето. Те изпълнявт службата си тъй изкусно и вярно, както най-верните шпиони на турския цар не могат да изпълнят тази служба. Под тяхната команда има около 20 души въстаници.“ Длъжностите на тайната полиция са:[1]
- Да узнава що се говори и върши в конака и от чорбаджиите. Също да узнава и що се говори из селото за приготовленията въобще.
- Да съгледва, какви хора дохождат в селото деня и кой за къде заминува.
- Да поставя нощя по всичките пътища стража, за да се посрещат нашите хора и да се съгледват подозрителните. Тайната полиция има право да убива подозрителните хора.
- Тайната полиция ще пропуска отвътре за навън от селото само онези, които знаят показаната лозинка. Лозинка за пропущане от селото навън се даваше всякой ден, а лозинката за пропущане в селото се съобщаваше от апостолите и се пазеше много тайно.
След въстанието Г. Тиханек е заловен и откаран в София, където престоява 3 месеца. Заточен е на остров Родос. Георги Тиханек и Никола Беловеждов правят опит да избягат, но биват заловени и разделени. По време на заточението Тиханек организира група за саботажи. На острова успяват да унищожат складове с муниции, оръжия и продоволствия.[2]
По непотвърдена информация са открити от граф Игнатиев, който им е помогнал да се върнат обратно в Копривщица в края на 1879 г. след обявената амнистия.
Заради революционната му дейност е поканен от гърците да вземе участие в тяхната армия с чин лейтенант като го награждават с орден. Тиханек не приема и се връща в България. Участва по-късно в движението за освобождаването на Македония, останала извън България след решенията на Берлинския конгрес. Сформира чета, която действа в Кумановско.[2] На два пъти е pаняван, пecледният тежко и затова не може дo yчаcтва в Илинденcкото въcтание.[3]
Георги Нешов Тиханек умира през 1915 г.
Братът на Георги, Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов също участва във въстанието.[4]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Редник Славчо Георгиев Тиханов, служещ в 43-ти пехотен полк, 2-ра картечна рота по време на Първата световна война почива от раните си на 12 ноември 1916 г. в болничен лазарет.[5]
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 19:59, 4 декември 2022 (UTC). |  |
Георги Тиханек има четири деца. Две момчета – Нешо (най-големия) и Личо (най-малкия), и две момичета – Сийка (втора по големина, след Нешо) и Райна (трета по големина, след Сийка). Личо е участник в Първата световна война. По-късно той става собственик на месарски магазин в София, ул. „6-и септември“. През 1947 г. януари той умира.
Дъщеря му – Райна Тиханек, се омъжва за Семко Беловеждов, чийто баща е Панайот Беловеждов, който е брат на Никола Беловеждов и създават единствената в България фамилия Беловеждови.
Разликата между Семко (1881 г.) и Райна (1891 г.) е точно 10 години. Влюбват се, но той заминава да работи като градинар в Румъния. Въпреки това тя го чака 7 – 8 години да се завърне. Когато той се връща в Копривщица се женят и впоследствие им се раждат две деца – Георги Семков Беловеждов и Мария Семкова Беловеждова.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Беловеждов, Никола. Първата пушка за Априлското въстание. 1901.
- ↑ а б Desant.net. Истината за първата пушка, гръмнала в Копривщица. Посетен на 30 септември 2021
- ↑ Георги Тиханек гpъмва пpеди Каблешков за cтарта на Априлското втстание // 168chasa.bg, 28 април 2016. Посетен на 4 декември 2022.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова – Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 148 – 188.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 90; а.е. 538, л. 64.
- Literaturensviat.com. Из „Сто видни копривщенци“, Райна Каблешкова, Литературен свят
- Web.archive.org. Календар на събитията, в. „Нова добруджанска трибуна“
