Антон Иванов

Антон Иванов
	Антон Иванов
български политик
Роден	26 октомври 1884 г. Копривщица, Източна Румелия
Починал	23 юли 1942 г. (57 г.) София, Царство България
Погребан	Братска могила, Република България
Учил в	Международна ленинска школа
	Народен представител в:; XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС
Семейство
Деца	Марий Иванов; арх. Мила Иванова

Антон Иванов Козинаров е деец на Българската комунистическа партия, осъден на смърт по член 16 на Закона за защита на държавата^[1] (организиране на „метежи, бунтове, терористически действия, убийства...“). Участник в комунистическото движение по време на Втората световна война.

Биография

Антон Иванов е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. Завършва основно образование в родния си град, след което започва работа в София (1901).

През 1902 г. постъпва в машинното училище във Варна, където се включва в легалния марксистки кръжок „Искра“. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 г. Служи във флота до 1907 г., когато се премества в София и се включва в дейността на Общия работнически синдикален съюз. Същата година е избран за секретар на Металоработническия съюз, какъвто остава до 1919 г. По-късно става и член на централното ръководство на Общия работнически съвет на ОРСС. Участва в организирането на редица стачки в София. През 1910 г. става член на ръководството на софийската организация на БРСДП (т.с.).

По време на Балканските войни и Първата световна война води антивоенна агитация сред войниците на фронта. Участва във Войнишкото въстание през септември 1918 г., което е потушено с помощта на германски военни части край София.

От 1918 до 1923 г. е секретар на Софийската организация на партията. Народен представител от БКП (т.с.) (1919 – 1923)^[2]. През тези години Марко Марчевски често го вижда с бъдещия полицай, комуниста Гешев в сладкарницата „Цар Освободител“ и в кръчмата „Копривщица“. Член на ЦК на БКП (1922 – 1942). През 1923 г. участва активно в подготовката на Септемврийското въстание срещу режима на Александър Цанков. Арестуван е от властите на 21 септември, два дни преди официалното начало на въстанието. Осъден е за дейността си в БКП по Закона за защита на държавата.

През есента на 1925 г. излиза от затвора и емигрира в СССР, където работи в Задграничното бюро на БКП. През 1928 – 1930 г. е член на Изпълнителния комитет на Профинтерна. Взема участие в организирането на българските интернационални бригади за гражданската война в Испания (1936 – 1939).

В началото на Втората световна война Антон Иванов е изпратен от Коминтерна в България, за да подсили смятаното за недостатъчно подготвено ръководство на Комунистическата партия - той става член на нейното Политбюро, отговорен за връзките с централата в Москва.^[3] Включва се в организирането на въоръжена съпротива срещу германските войски в България и правителството на Богдан Филов. Участва в Централната военна комисия на БРП (к). Арестуван през април 1942 г. при предателство в ЦК на БРП (к).

На 23 юли 1942 г. е осъден от военнополеви съд на смърт в процеса срещу Централната военна комисия. Същия ден е разстрелян заедно с Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев.^[4]

Партизански отряд в Родопите е наименуван Родопски партизански отряд „Антон Иванов“.

Бележки

↑ Централен държавен архив, Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А, л. 260
↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 242
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 62.
↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.225

Литература

Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Историята на един разстрел (Пловдив: изд. Жанет 45, 2022, ISBN 9786191867943)

Вижте също

Външни препратки

Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“

[1] Централен държавен архив, Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А, л. 260

[2] Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 242

[везенков-3] Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 62.

[4] История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.225

[1]

[2]

[3]

[4]