Яко Доросиев

Яко Доросиев
	Яко Доросиев
деец на БКП
Роден	20 януари 1890 г. Копривщица, Княжество България
Починал	26 март 1925 г. (35 г.) София, Царство България
Партия	Българска комунистическа партия
Семейство
Баща	Тодор Доросиев
	Яко Доросиев в Общомедия

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, виден деец на БКП.

Биография

Доросиев е роден в семейство на учители в Копривщица на 20 януари 1890 г. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 г.

След гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е офицерски кандидат, взводен командир на Румънския фронт. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.^[1]

През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда срещу правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права.

Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София. Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен е в началото на 1924 година.

На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Член е на щаба на Военната организация на партията, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.^[2] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др.

На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София^[3].

Вижте също

Братска могила (Копривщица)

Източници

↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 210 – 210 а
↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
↑ Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215 – 216

Външни препратки

„Звезди във вековете“, С., 1972

[1] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 210 – 210 а

[марков-2] Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.

[3] Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215 – 216

[1]

[2]

[3]