Коста Янков

Коста Янков
	Коста Янков
български военен и комунистически революционер
Роден	11 януари 1888 г. Пловдив, Княжество България
Починал	21 април 1925 г. (37 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Семейство
Баща	Анастас Янков
Съпруга	Стела Благоева

Константин (Коста) Анастасов Янков е български офицер, комунист и един от организаторите на Атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 година.^[1]

Биография

Янков е роден на 11 януари 1888 година в Пловдив в семейството на видния български революционер от Загоричани, Костурско, полковник Анастас Янков и Мария Попгеоргиева от Панагюрище, сестра на Райна Княгиня. Съпруг е на Стела Благоева, дъщеря на съселянина на баща му Димитър Благоев.^[2] Завършва Военното училище в София в 1908 година. През същата година става член е на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти).^[1]

Взима участие в Балканската война, в Междусъюзническата война и в Първата световна война, като през 1919 година се уволнява от армията с чин майор. Главен редактор е на „Народна армия“ от 1920 до 1923 година, седмичен вестник на Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти).^[1]

В 1922 година Янков е сред създателите на Народния съюз на запасните офицери и подофицери. От 1921 година влиза в ръководството на Върховната военнореволюционна колегия при Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Непосредствено след Деветоюнския преврат през 1923 година той се обявява за участие в съпротивата на земеделците срещу преврата, но партията решава да запази неутралитет.^[2] Участва в подготовката на въстание като ръководител на единния Комитет за военнотехническа подготовка - специален орган на ЦК на БКП, но преди избухването му, на 12 септември в комунистическия Народен дом в София е арестуван от властите.^[3] По-късно е освободен.^[1]

През май 1924 година на Витошката конференция на БКП е избран за член на Централния комитет и за завеждащ Централната военна комисия и е включен в Изпълнителното бюро на ЦК. Янков се обявава против становището на Задграничното представителство на БКП (тесни социалисти) след подписването на Майския манифест за обезличаването на ВМРО. Янков се опитва да смекчи последиците от подписването на манифеста и провежда две срещи с Тодор Александров и излага становището си в „Тезиси по македонския въпрос“.^[1]

Въпреки решението на ЦК да не се провежда терористичен акт, Янков е основният инициатор и организатор на Атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година. Пет дни по-късно, полицията открива следите му и го обгражда в дома на Христо Коджейков на улица „Малгара“ в София. След престрелка двамата се самоубиват в горящата къща.^[1]

Янков е автор на книгата „Добро поле и пробивът на фронта“, публикувана в 1919 година.^[1]

Родословие

Янко Динков
Янков

Екатерина
Янкова

Данаил Янков

Мария Янкова

Анастас Янков
(1857 – 1906)

Мария Футекова

Яков Янков
(1860 – 1943)

Натанаил Янков
(1865 – ?)

Георги Анастасов

Коста Янков
(1888 – 1925)

Стела Благоева
(1887 – 1954)

Външни препратки

„Разумът няма цветове“, Филип Панайотов, в-к „Култура“, бр. 42, 5 ноември 2004 година Архив на оригинала от 2010-07-19 в Wayback Machine.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 456.
↑ ^а ^б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 127.
↑ Панов, Йордан. Предсептемврийските дни в София. – в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 27-28.

[ЕПК-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 456.

[недев-2] а ^б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 127.

[3] Панов, Йордан. Предсептемврийските дни в София. – в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 27-28.

[1]

[2]

[3]