Андон Кесяков
Андон Кесяков | |
български учител | |
Роден |
1846 г.
|
---|---|
Починал | 1876 г.
|
Андон Хаджиджурков Кесяков е дългогодишен български учител, родом от град Копривщица, учителствал във Велико Търново, Ески-Джумая и други места.[1]
Хаджи Андон Кесяков[2][3] е роден в семейството на богатия търговец хаджи Джурко през 1846 г. Бащата го изпраща да се учи при бележития тогава учител и просветен деец и копривщенски възпитаник Яким Груев във Филибе в епархийското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“.[4] Учи там до 1868 г.[5] Овладява много добре двата чужди езика: френски и турски. При учителстването си в Силистра е достоен заместник на предшественика си Тодор Пеев, макар да е останал само една година там. Не са известни причините, поради които напуска града. В края на учебната 1869 – 1870 г. той провежда един оценен като блестящ годишен изпит. Тук дават съгласителното, което той е сключил с училищното настоятелство.[6]
„ | Ние долеподписаните членове на Силистренската Българска община, задължяваме г-на А. Кесякова за учител в тукашното Българско училище по следуижщите условия:
За доказателство, какво ще изпълним честно всичко това, което е по горе, даваме му тоя наш запис, в който ся и подписваме и потвръдяваме с общия печат. Българска Силистренска община. Силистра, 1869 юля 27. [6] |
“ |
Учителската кариера на Андон Кесяков започва във Враца през 1868 – 1869 (Възнесенското училище заедно с Нешо Попбрайков),[7] Силистра (1869 – 1870), отново Враца през 1872 и минава в училищата във Видин (1870 – 1871, 1873 – 1874), Шумен (1874), Велико Търново (1875) и Пловдив (1876).[4] Копривщенската учителка Евлампия Векилова на 1 октомври 1869 г. идва да преподава в Силистра по молба на хаджи Андон Кесяков[8] по съставена от него учебна програма.[9]
По време на Учителския събор в Шумен, открит на 12 април 1873 г. в дома на Шуменската митрополия, участват Антон Кесяков, Димитър Константинов, Стефан Деребеев, Тодор Байчев и Илия Блъсков, както и някои епархийски служители. Към тези учители, които представляват всички райони на епархията, се присъединява и Васил Друмев. Той е избран и за секретар-протоколист.[10]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
По време на учителстването си в Пловдив през 1876 г. се жени за Найда от Видин, учителка, учила в Белград, преподавала в Търново през 1875 г.[4] Андон Кесяков почива същата година, 1876.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пулеков, Борис. Туристико-исторически пътеводител за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“, 2011.
- ↑ Пантелеева, Парашкева. Копривщица - красота и мъка, барут и поезия. Велико Търново, ПИК, 2008. ISBN 9789547361775. с. 65.
- ↑ Общински съветник откри ценен архив // balkanec.bg, 14 септември 2020. Посетен на 4 март 2023.
- ↑ а б в Кесяков (Копривщица) // bulrod.blogspot.com. Посетен на 3 март 2023.
- ↑ Стоянов, Иво. Васил Левски ли е на т. нар. „Дяконска снимка“? // archive.e-razgrad.bg, 17 юли 2016. Посетен на 3 март 2023.
- ↑ а б Учебното дело в Силистра преди 1878 г. – част 4 // starasilistra.com. Посетен на 3 март 2023.
- ↑ Лятна детска колония „Христанчо Матов“ // daritelite.bg. Посетен на 3 март 2023.
- ↑ Учителка ушива знамето на копривщенските бунтовници // old.duma.bg. Посетен на 4 февруари 2023.
- ↑ Учебното дело в Силистра преди 1878 г. – част 5 // starasilistra.com. Посетен на 3 март 2023.
- ↑ Първият учителски събор в Шумен – 1873 г. // shumenstories.com. Посетен на 3 март 2023.
- ↑ Кесяков (Копрившица) // bulrod2.blogspot.com. Посетен на 18 април 2023.