Георги Маджаров
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Маджаров.
Георги Маджаров | |
български адвокат, политик и дипломат | |
Портретна снимка на Георги Маджаров, около 1920 г. Снимка личен архив. Източник: ДА „Архиви“. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 13 ноември 1925 г.
|
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Семейство | |
Баща | Михаил Маджаров |
Братя/сестри | Анна Каменова Иван Михайлов Маджаров |
Георги Маджаров в Общомедия |
Георги Михайлов Маджаров е български адвокат, политик и дипломат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Син е на политика Михаил Маджаров и брат на писателката Анна Каменова. Роден е на 28 март 1892 г. в Пловдив. Завършва класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. През 1909 г. заминава за Париж, където учи право и финанси в Сорбоната и в Свободния университет. Владее няколко чужди езика. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. Постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево и я завършва с чин подпоручик. Участва и в Първата световна война. Георги Маджаров е поручик в 4-ти армейски военнополицейски ескадрон[1]. Награден е с орден „За храброст“ I степен. След войната е председател на Цензурната комисия. През 1920 г. е изпратен да управлява Българската легация в Лондон, а после е изпратен във Варшава, където създава първата българска легация в Полша[2].
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]След преврата на 9 юни 1923 г. заема водещи позиции в Софийската организация на Демократическия сговор. През 1924 г. е назначен за помощник-кмет на кмета Паскал Паскалев, чието място по-късно заема след смъртта на Паскалев при атентата в черквата „Света Неделя“. В периода 10 юни – 13 ноември 1925 г. е кмет на София. През време на неговия мандат са удължени трамвайните линии до „Захарна фабрика“ и Подуяне през ул. "Шипка", а тези до Княжево и Подуяне са удвоени.[3]. Започва и строежът на трамвайния път от игрище „Юнак“ до Долни Лозенец. По настояване на Маджаров министърът на вътрешните работи и народното здраве Иван Русев внася в Народното събрание законопроект за построяване на Рилския водопровод, който е утвърден с указ на 10 юли 1925 г. Общината приема бюджет от 90 милиона лева за изграждането на участъка от с. Симеоново, където се предвижда хидравлична централа, до София, като се изгражда и 5-километрова дековилна линия до Симеоново за пренос на товари. Отсечката от водопровода е завършена на 26 октомври 1926 г.[2]
На 31 август 1925 г. в Борисовата градина е открит първият събор на скаутите в България, на който присъства и Георги Маджаров като кмет на столицата.[4] На петата конференция на градските кметове, проведен между 18 и 20 октомври 1925 г. е избран за председател на Съюза на българските градове.[5][6]
На 13 ноември 1925 г. до сградата на Народния театър е застрелян от набедения за присвояване на общински средства и уволнен от Маджаров о.з. полковник Тома Томов - бивш управител на Софийската минерална баня, който след това се самоубива.[5] За увековечаване на паметта на Георги Маджаров баща му и близките му внасят в Българската търговска банка 35 000 лева и учредяват фонд на негово име, от който да се изплаща всяка година по 3000 лева на абитуриента с най-висок успех по математика от Първа софийска мъжка гимназия. Фондът съществува до 1948 г., когато се влива в държавния бюджет.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Георги Маджаров е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЦДА, Ф.121К, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ а б в Мирков, Александър. Столичната община (1918-1925). София, ИК „Гутенберг“, 2019. ISBN 978-619-176-139-5. с. 170, 174-176, 187.
- ↑ Георги Маджаров // Софийска Община. Архивиран от оригинала на 2014-08-14. Посетен на 19 януари 2013.
- ↑ Откриване на първото национално жамборе (събор) на скаутите, на което присъстват министрите: Александър Цанков, генерал Иван Русев, Петър Тодоров, генерал Иван Вълков, зап. генерал Владимир Вазов, полк. Константинов, кметът на София Георги Маджаров, заместникът му Иван Дечев и други, София, Борисовата градина, 31 август 1925 г. // Изгубената България. Посетен на 19 януари 2013.
- ↑ а б Колев, Валери. Съюзът на българските градове // ФРМС. Посетен на 19 януари 2013.
- ↑ Делегати на конференцията на кметовете: Георги Маджаров (София), Петър Стоянов (Варна), Петър Дренски (Пловдив), Симеон Стоицев (Видин), Иван Миндиликов (Плевен), Христо Стоянов (Русе) и др. – София, Градското казино 1925 г. // Изгубената България. Посетен на 19 януари 2013.
Паскал Паскалев | → | кмет на София (10 юни 1925 – 13 ноември 1925) | → | Владимир Вазов |
|
- Български адвокати
- Български политици (1918 – 1945)
- Кметове на София
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Посланици на България в Полша
- Български поручици
- Убити български политици
- Родени в Пловдив
- Починали в София
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Маджарови (Копривщица)