Цоко Будин
| Цоко Будин | |
| български търговец и революционер | |
 | |
| Роден | Цоко Илиев Будинов
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
Цоко Илиев Будин е български търговец и революционер, участник в Априлското въстание.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1830 г. в Копривщица. Завършва в класното училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Неофит Рилски и Найден Геров. Сподвижник е на Васил Левски и член на революционния комитет в Копривщица, основан през 1870 г. Помощник е на Тодор Каблешков в подготовката и избухването на Априлското въстание. По време на събранието в Оборище е определен за водач на четата, която трябва да бутне моста на река Арда и да подпали Одрин. Но не се осъществява тази мисия. Определен е за пазач на гюловите градини в Копривщица и да пази членовете на Военния съвет по време на събранията и да предупреждава при възникнала опасност. По време на Априлското въстание е командир на чета от 250 души. При потушаването на въстанието е заловен и затворен в църквата „Свети Никола“ в Копривщица. От Панагюрище пристигат Орчо войвода, Павел Бобеков, Манчо Манев и др., които освобождават Цоко Будин и другите въстаници. Част от тях се укриват в Стара планина, а останалите остават в Копривщица. След като селището е обградено от турска войска и башибозук, на 1 май 1876 г., Цоко Будин с още 63 въстаници е откаран в Пловдив, където е затворен в Панаир хан и осъден на смърт чрез обесване.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 47 – 49.
