Павел Бобеков

Павел Бобеков
	Павел Бобеков
български революционер
Роден	26 октомври 1852 г. Панагюрище (днес България), Османска империя
Починал	29 октомври 1877 г. (25 г.) Търново (днес България), Османска империя
Учил в	Робърт колеж
	Павел Бобеков в Общомедия

Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Привременното правителство (още известно като Военен съвет) и хилядник на Панагюрище по време на Априлското въстание в IV революционен окръг. Умира от тиф в Търново като доброволец в щаба на генерал Гурко по време на Руско-турската война.

Биография

Ранни години и образование

Павел Бобеков е най-възрастният син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учители като Найден Попстоянов и при Марин Дринов. Отличава се като един от най-добрите ученици. През 1864 г. е пратен да учи в Цариград, в Робърт колеж. През 1866 г. умира баща му. През 1870 г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът – дипломат след Освобождението, Атанас Шопов. Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртта на брат му Георги и през 1874 г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.

Учителстване в Панагюрище

Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. От трикласно за кратко време развива училището до четирикласно. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение е Цвятко Мирчов Брънчев. По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на Христо Ботев – Стефан.

Революционна дейност

След пристигането на Георги Бенковски, революционният комитет в Панагюрище, (основан от Левски през 1870 ) е възстановен на 7 февруари 1876^[1] и в него влиза и Бобеков. Скоро той застава начело на комитета. Преди началото на въстанието, поради военната подготовка,^[2] високият морал, силно изразеният му български дух, той е избран за хилядник на Априлското въстание^[3] и председател на Привременното правителство. Явявава се част от демократичната опозиция на Георги Бенковски (с д-р Соколски и др.) състояща се от образовани хора, които не търпели високомерието му. Според някои очевидици Бобеков нееднократно влизал в пререкания с Бенковски, а преди бунта Бобеков предлагал да убият Бенковски. ^[1] Захари Стоянов отбелязва, че любимо занимание на Бенковски било да превръща много по-учените Волов и Бобеков в прости писари, като не им разрешава да изменят думите му, дори поради граматически причини (напр. тавтология или неясна мисъл). ^[4] Нещо повече - Бенковски критикувал остро "граматиците" Бобеков и Волов за техният изискан начин на изразяване.^[5]„Кървавото писмо“ заварва Бобеков в Панагюрище и той ръководи отбраната на града срещу Хафъз паша. Панагюрци удържат три дни срещу редовна войска. С шепа бойци се оттегля в Балкана, като пътьом заедно с Орчо войвода освобождава Каблешков, Волов, Икономов и даскал Найден, които са държани „в арест“ от копривщенските чорбаджии туркофили. После успява да се укрие при Ст. Стамболов в с. Самоведене (Търново) и двамата да се укрият във Влашко. ^[1]

След Априлското въстание

След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. Тук действа като преводач в ангийска мисия на Червения кръст. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.

При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 и е погребан в двора на църковния храм „Св. Никола“ във Велико Търново. На 25 април 1996 г. е издигнат паметник в двора на храма в негова чест.

Предсмъртните му думи са:

„Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“

Памет

На Павел Бобеков е наречена е улица в квартал „Военна рампа“ в София (Карта).

Вижте също

Иван Бобеков

Източници

Христо Йонков: Панагюрище – център на Априлското въстание., Държавно Военно Издателство, София, 1975 г.
Родова памет и документи на Бобековия и Брънчевия род в гр. Панагюрище.
Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г. (ползвани ръкописи и снимки на Павел Бобеков, предоставени от Лука Зумпалов).
Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков /по случай 85 години от смъртта му/ – биографична справка, Панагюрище, 19 октомври 1962 г., ЧП 156 – ДА Пловдив.
Величков, К. Пет имена цит в: Величков, К. съчинения пет тома, т-2, С. 1986 134-135 с.
Митев, Й. История на Априлското въстание 1876, т. 2 С 1988
Стефанов, В Павел Бобеков - вожд на Панагюрските въстаници, С.1966

Бележки

↑ ^а ^б ^в Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубис 2000, стр. 42
↑ От всички посветени в революционната подготовка на въстанието, единствено той е имал нужното военно обучение и е познавал основно турското военно изкуство, завършващите военномедицинското училище директно са постъпвали в турската армия с чин майор. Виж: Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г., стр. 33
↑ Захарий Стоянов. Записки по българските въстания, Български писател 1977, т.1. глава "Моята първа среща с Бенковски", част X, 324 страница
↑ Захарий Стоянов. Записки по българските въстания, Български писател 1977, т.1. глава "Моята първа среща с Бенковски", част X, 323 страница
↑ Захарий Стоянов. Записки по българските въстания, Български писател 1977, т.1. глава "Великото народно събрание в Оборище", част XI, 330 страница

[:0-1] а ^б ^в Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубис 2000, стр. 42

[2] От всички посветени в революционната подготовка на въстанието, единствено той е имал нужното военно обучение и е познавал основно турското военно изкуство, завършващите военномедицинското училище директно са постъпвали в турската армия с чин майор. Виж: Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г., стр. 33

[3] Захарий Стоянов. Записки по българските въстания, Български писател 1977, т.1. глава "Моята първа среща с Бенковски", част X, 324 страница

[4] Захарий Стоянов. Записки по българските въстания, Български писател 1977, т.1. глава "Моята първа среща с Бенковски", част X, 323 страница

[5] Захарий Стоянов. Записки по българските въстания, Български писател 1977, т.1. глава "Великото народно събрание в Оборище", част XI, 330 страница

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]