Иван Ерчев

Иван Ерчев
български свещеник
Роден	XIX век Копривщица, Османска империя
Починал	1880 г. Копривщица, Източна Румелия
Погребан	Свети Николай, Копривщица, Република България
Семейство
Деца	Костадин Ерчев

Храм „Свети Николай“, в който е служил Поп Ерчо

Поп Иван Ерчев, наричан от местните хора поп Ерчо, е свещенослужител от село Копривщица, един от поповете, пред които са полагали клетва въстаниците от Априлското въстание от 1876 г.

Поп Ерчо е роден през първата половина на XIX век и според описания на свои съвременници бил едър и красив мъж. Освен свещенослужителството упражнявал и двадесетина занаята. Назначаването на църковна служба получава, защото изпълнява необходимите условия: да е женен, да има най-малко едно дете, да е грамотен – да чете и пише добре и да пее в черковата. Ерчо (петел) успешно преборва двамата си съперници при избора и заслужено получава назначението. Самоувереноста бързо го напуска, защото не може да чете гладко текстовете на Светото писание, а и не му са познати някои изрази в Него. По тази причина са породени някои кавги и недоразумения с хаджи Геро Добрович, който бил църковен протопсалт по това време в селото. Тези техни взаимоотмошения сполучливо са интерпретирани от Любен Каравелов в неговата повест „Българи от старо време“.

Предпочитан от свещеника занаят е строителството. Иван Ерчев гради яхъри и обори, строи калдъръмени улици и чешми, ремонтира повредени мостове на много места. Възстановява моста над река Меде дере и съгражда чешма на мястото. За най-известно негово творение се счита Попивановата чешма. Поп Ерчо я съгражда съвсем сам, като хваща и водата на три извора за целта. Сам полага нужните тръби и издига фасадата ѝ, захранена от старата водопроводна мрежа.

Като добър стопанин се отнасял добре с животните и те послушно го следвали, когато ги обслужвал като налбантин (ковач). Иван Ерчев познавал много лековити билки и оказвал помощ при различни заболявания. Бил вещ в чакръкчийството – намествал изкълчени и навехнати ръце и крака. Дори изваждал и болни зъби. С тази си дейност придобил слава из околните села.

Свещеник Ерчев използва добитите средства за закупуването на земеделска земя. Разширил двора си в махала „Бяло камъне“ и някои други имоти, които използва за отглеждането на маслодайна роза. Днес мястото, където са се намирали те, под връх Свети Никола се нарича „Гюлът“. Дворът му, в близост до дома на поп Никола Белчов бил засаден с различни култури като грах, боб, леща и бръбой, а също така и някои овощни дървета.

В подготовката на въстанието през 1876 г. заедно с поп Никола Белчов заклева бъдещите въстаници. След разгрома на бунта е заловен от турците и е заточен заедно със свои другари по оръжие на о. Кипър. След Освобождението се завръща в Копривщица и остава там до края на живота си. Почива внезапно по време на служба в храм „Свети Николай“ през 1880 г. Погребан е в двора на църквата, пред олтара на храма.

Иван Ерчев е баща на Костадин Ерчев, когото въвежда в революционното дело.