Атанас Узунов (революционер)
Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).
| Атанас Узунов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
| III ВНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Анастасия Желязкова |
Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин в семейството на копривщенския чорбаджия Цвятко Крадлеков (според други Кереков[1]) – Узунов (1804 – 1869) и съпругата му Рада Керекова, сродница на Тъпчилещови.[2] Брат е на Анастасия Желязкова. Семейството му се преселва в Цариград (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в Николаев (1865 – 1871), като по това време е посветен в масонството.
Завръща се в България, през 1871 - 1872 г. е във Варна, където се запознава с руския консул Никола Даскалов и свещеник Константин Дъновски.[2] Работи като учител в Сливен (1872). Влиза във връзка с Васил Левски и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски БРЦК го определя за негов заместник и ръководител на ВРО. Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис. За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. След покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с Васил Йонков (Гложенеца) и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в Орел (Русия).
Участва като преводач в Руската императорска армия през Руско-турската война (1877 – 1878).
След войната е окръжен управител в Лозенград (1878) и служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879 – 1881) и в Ловеч (1882 – 1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).
Привърженик на Либералната партия. Избиран е за народен представител (1886 – 1887).
След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. През 1904 г. отново е назначен на държавна служба – този път е инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904 – 1906). Последните дни от своя живот прекарва в София, където умира на 26 юни 1907 г.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Атанас Узунов е наречена улица в София (Карта).
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов, Букурещ, 1876.
- Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени), София, 1880.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София: Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
- Димитрова, Е., Заместникът на Левски. Атанас Узунов, София: ОФ, 1987.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунов (Копривщица) // bulrod.blogspot.com. Посетен на 20 август 2024.
- ↑ а б Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство За буквите - О писменехъ, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 182 – 182.
|
