Тодор Искров Налбантина
| Тодор Искров Налбантина | |
| български революционер | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Ненчо Искров Налбантина |
Тодор Искров Тодоров-Налбантина (1843 – 1926) е български поборник в Априлското въстание от 1876 г. По-малък брат е на Ненчо Искров Налбантина.
Тодор Налбантина е един от онези участници във въстанието, които заради борбата си са преследвани, затваряни и пращани на заточение през 1876 г. Роден е в семейството на Искрьо Т. Тодоров и неговата жена Неда от село Копривщица през 1843 г.
На 12 срещу 13 януари 1875 г. през нощта дошъл апостолът Тодор Каблешков от към Старо-Ново село и слязъл в къщата на Тодор Искров Душанов. Тодор не бе запознат с народните работи, ала апостолът дошъл в неговата къща по препоръката на брата му Ненчо Искров Душанов, който живее в Старо-Ново село и се занимава също с налбантство в това село. Апостолът бил доведен в Копривщица от Харалампи, зет на Душанови. Този ден Тодор Душанов не бил в Копривщица. Щом дошъл апостолът, той проводил известие до Найден Попстоянов, главен учител в селото, да отиде при него. Найден още същата нощ обадил на Каблешкова и те двамата намерили за добре да повикат апостола в друга къща, защото не се доверявали на домашните в Тодоровата къща. Те намерили за най-изгодно да се приеме апостолът в къщата на Танчо Шабанов, защото тя е по-встрани.[1]
След неуспеха на въстанието Тодор Искров е откаран е в затвора на град София от турските власти на 5 май 1876 г. Поради искане от страна на съда във Филибе е прехвърлен в тамошния затвор. Държан е в неведение относно присъдата си и престоява там 14 месеца, след което е преместен в Одринския затвор и по-сетне в Цариградския. Освободен е след края на Руско-турската война на 2 февруари 1978 г. в изпълнение на решенията на Санстефанскя мирен договор.[2][3]
След като се оказва на свобода, Тодор Налбантина се премества да живее в град Карлово, където почива на 16 януари 1926 г.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Беловеждов, Никола. Първата пушка за Априлското въстание. София, Българска история, 2021. ISBN 978-619-7496-76-5.
- ↑ а б Каратеодорова, Кирила Възвъзова. Копривщица. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание от Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 181 – 182.
- ↑ НБКМ – БИА, к. 47/11, а. е. 664 (ст. № II 735); AB, т. II, с. 401, № 1052.