Марин Механджиев

Марин Русев Механджиев
	Марин Русев Механджиев
български инженер-химик
Роден	8 март 1927 г. София, Царство България
Починал	11 декември 2005 г. (78 г.) София, България
Националност	България
Научна дейност
Област	Химия
Работил в	Висш химико-технологичен институт в София; Институт по физикохимия към БАН

Марин Русев Механджиев (8 март 1927 – 12 ноември 2005) е български учен, номиниран за Нобелова награда по химия през 2004 година. Той е член основател на Балканския съюз по онкология (1995) и на Балканската академия на науките и културата (2001). Публикувал повече от 400 научни труда, автор на 18 монографии, участвал в повече от 360 международни и национални конференции и симпозиуми, Марин Механджиев е международно признат и носител на множество награди и отличия.

Биография

Роден е на 8 март 1927 г. в гр. София в семейството на офицер. Баща му, полковник Руси Механджиев, се изкачва по стълбицата на военната кариера и през 1937 г. е началник на Разузнавателния отдел във военното министерство, а през 1938 г. е изпратен като военно аташе в Турция, след което е назначен за началник на щаба на IV армия.

Основно образование Марин Механджиев получава, учейки в различни градове не само в България, а средно образование завършва в Първа мъжка гимназия в гр. София. През 1949 г. завършва магистърска степен инженер-химик като отличник на първия випуск в Държавната политехника в София. През 1971 г. е избран за старши научен сътрудник по цветна металургия във Висшия химико-технологичен институт в София. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация във ВХТИ, гр. Бургас. През 1989 г. е избран за старши научен сътрудник по неравновесна термодинамика на акумулационните процеси в Института по физикохимия към Българската академия на науките.

Кариера

Като специалист академик Механджиев работи в различни предприятия в страната като създава и ръководи научноизследователски лаборатории – бази за развитие и внедряване в минното предприятие на гара Елисейна и в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп. Работи и ръководи секция в научноизследователския институт по цветни метали, в научноизследователския институт „Нипроруда“, в ИСО „Химкомплект“, отговаря за научната дейност в Биотехническия институт към СК „Биотех“. Ръководи катедра „Процеси и апарати“ и подготвя студенти в Биотехнологичния институт в Разград. Преподава екологично моделиране в Югозападния университет в Благоевград, чете лекции по екология и техническа безопасност в Колежа по телекомуникации. Експерт на „БИМАК“ АД в с. Челопеч. Главен еколог на град-музей Копривщица.

Номинация за Нобелова награда

Марин Механджиев е номиниран за Нобелова награда по химия през 2004 година от Университета Анстед за развитието на неравновесната термодинамика на акумулационните процеси и нейното приложение при създаването на канцерогенна теория, съгласно която туморните явления в многоклетъчните организми представляват проява на собствен защитен механизъм на тъканите.

Научни отличия и титли

доктор хонорис кауза на Международната академия за култура и политически науки, САЩ (1999)
доктор по международни отношения на Университета в Алабама, САЩ (1999)
професор по околната среда и правата на човека от Международната асоциация на преподавателите към ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, НКОСОЦ/ООН (1999)
президент на Фондация „Наука и анализи свързани с околната среда“ (2000)
доктор хонорис кауза по биотехнологии и биотехносфера на Университета Анстед, Малайзия (2001)
доктор хонорис кауза по неравновесна термодинамика на Университета в гр. Орадя, Румъния (2003)
почетен доктор на Международния екологичен университет „Д. Сахаров“, Минск, Беларус (2005)
член кореспондент на Украинската екологична академия (1995)
член кореспондент на Кралската академия по фармация, Мадрид, Испания (2002)
академик на Световната академия за мир, САЩ (1998)
академик на Централната европейска академия на науките и изкуствата, Тимишоара/Братислава (2000)
академик на Балканската академия на науките и културата (2001)
академик на Румънско-Молдовската екологична академия, Яш, Румъния (2001)
почетен академик на Световната академия на науките, технологиите, образованието, Валенсия, Испания (2003)
почетен академик на Международната академия „Гречи-Марино“, Италия (2005)

Членства

член на Съюза на учените в България (1965)
член на Международния комитет „Постижения на науката и изследванията за благото на трудовия народ“, Израел (1987)
член основател на Балканския съюз по онкология (1995)
член на Нюйоркската академия на науките (1996 – 1997)
член на Международната администрация на Световния университет на кръглата маса, Бенсон, Аризона, САЩ (1997)
член на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите като независим национален експерт (1997, 1998)
почетен член на Испанската асоциация на професионалистите по здравеопазване и околна среда (1998)
почетен член на Борда на съветниците на Университета Анстед, Малайзия (1999)
член основател на Балканската академия на науките и културата (2001)
член на Борда на съветниците на Американския биографичен институт (2003)

Международно признание

Отредено му е място в справочните издания на Световната библиотека:

500 Great Minds of the Early 21st Century (2002)
500 Outstanding Professors and Scholars (2004)

Механджиев е включен и в справочниците:

Marquis WHO is who in the World, Editions 14, 15, 16, 17, 18
Who’s Who in Science and Engineering, Edition 4
The Environment Encyclopaedia and Directory, Sec. W. page 360/1, 1997

Включен е и в справочните издания на Международния биографичен център, Кеймбридж, Англия:

Outstanding Scientists of the 20th Century (1999)
Outstanding Scientists of the 21st Century (2001)
Outstanding People of the 20th Century (1999)
Outstanding People of the 21st Century (2002)
Outstanding Intellectuals of the 20th Century (2000)
2000 Outstanding Scientists of the 21st Century (2002)
2000 Outstanding Intellectuals of the 21st Century (2002)
Living Legends (2003)
International Who’s Who of Intellectuals (1999)
Who’s Who in the 21st Century (2001)
2000 Outstanding Scholars of the 21st Century (2002)
Dictionary of International Biography, Editions: 27; 28; 29; 30

Други награди и отличия

Награден от Международния биографичен център, Кеймбридж, Англия с отличията: „Мъж на годината“ 1998, 1999, 2001, 2003
„Международна личност“ 2000/2001
„Международен учен“ 2001
„Награда за постижения през 20 век“ 1998, 2000
„Награда за постижения през 21 век“, 2001
„Медал за отличие“, 2002
Награден с почетен знак на Университета в Баня Лука, Република Сръбска (2003, 2004)
Почетен гражданин на града-музей Копривщица, 2000

Публикации

Марин Механджиев е публикувал повече от 400 научни труда, автор е на 18 монографии, повечето от които са включени като задължителна литература в конспектите за държавни изпити в университетите. По-важни от тях са:

„Планиране и методики при технологични изследвания“ (1975)
„Комплексно изследване и проектиране при технологичните процеси в химическата промишленост“ (1981)
„Екологизация и екологични експертизи“ (1981)
„Процеси и апарати в биотехнологията и химичната технология“ (1989)
„Cancer: Enemy and Future Ally“ (1994)
„Намаляване и минимизиране на отпадъците в минните, обогатителните и металургичните предприятия“ (1996)
„Термодинамика на акумулационните процеси във въздействаните системи", част I и II (1997)
„Ракът: враг и бъдещ съюзник“ (2002)

Източници

500 Great Minds of the Early 21st Century, изд. Bibliotheque World Wide, 2002, Калифорния, САЩ
500 Outstanding Professors and Scholars, изд. Bibliotheque World Wide, 2004, Калифорния, САЩ
Dictionary of International Biography, Издания: 27; 28; 29; 30, изд. International Biographical Centre, Кеймбридж, Англия

Външни препратки

„Марин Механджиев: Не вярвам в озарения свише, всичко е в главата ни!“, интервю на Катерина Запрянова, сп. „Тема“, бр. 48 (61), 2 декември 2002
Биография на Марин Механджиев на сайта Interviews-bg.eu
„Академик Марин Механджиев: Номинирането ми за Нобелова награда е чест не само за мен, но и за цялата българска наука“, в-к „Пари“, 1 ноември 2002