Христо Попмарков
Христо Попмарков | |
български учител, пръв кмет на Копривщица | |
Роден |
1819 г.
|
---|---|
Починал | 1879 г.
|
Научна дейност | |
Работил в | Начално училище „Христо Попмарков“ Средно училище „Любен Каравелов“ |
Христо Попмарков (изписване до 1945 година: Христо попъ Марковъ) е български учител, родом от Копривщица, първият гражданин на града, избран за кмет непосредствено след Освобождението на 29 декември 1877 година, с мандат 14 януари 1878 – 1879 г. Избран е на общо събрание на гражданите, свикано от руското командване, провело се в сградата на Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“.[1] Живее в Марковата къща, преди да отиде да учителства в Свиленград като главен даскал.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Попмарков е ученик и последовател на Найден Геров и Йоаким Груев от училището „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Още с идването си през 1847 г. в българската община в Мустафа паша той реформира училището по образец на пловдивското, като постепенно го превръща в класно и познато като „Червеното училище“.[3] Реформите са извършени и приложени по време на престоя му до 1856 г. в града, като той въвежда изучаването на много нови учебни дисциплини в училището: българска граматика и история, обща история, богословие, землеописание, алгебра, физика, геометрия, анатомия, физиология, турски и френски език. Годишните изпити са публични и се провеждат пред присъстващи родители и гости на училището.[4]
Под влияние на гръцкия владика в Свиленград било учредено и гръцко училище. То се помещавало в същата сграда на „Червеното училище“. Учителят Ал. Пападопулос правел всичко по силите си, за да превърне средищното училище в гръцко, но се натъкнал на съпротивата на Христо Попмарков, на общинарите и местните жители.[5]
На 1 март 1870 г. Христо Попмарков участва в основаването на народно читалище „Звезда“, на 5 юли 1870 г., също поместено в сградата на училището.[6] В Свиленград е открито и първото девическо училище в града. В широката културна и просветна дейност на учителя свой принос имат и колегите му Мария Григорова, Иван Вазов и Петър Станчов.[4]
В бележка под линия редакторът на „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ споделя, че Грую Генчов изказва предположение за псевдонима „Бачко“, редактор на копривщенския ръкописен вестник „Тръба“. В Копривщица по това време живеела някоя си баба Немирка, дошла в града от Букурещ. Нейният син прекарва известно време в града и има съмнение, че той е редактора на вестника. В същия коментар се упоменава, че близък до редакцията на вестника е и възрожденският учител Христо Попмарков,[7] учителствал в селото до 1862 г.[8]
В зимните дни в края на 1877 г. заловените турци са запряни в бившия конак. За осигуряването на бъднините на селището, след църковна служба руските освободители свикват гражданството на Копривщица за избиране на общинско управление. За първи кмет на града е избран уважаваният от всички възрожденски учител Христо Попмарков.[9]
Семейство и смърт
[редактиране | редактиране на кода]По време на съществуването на Домакинското училище в Копривщица, Христо Попмарков се жени за дъщерята на учителката Елисавета. След избирането за градски кмет скоро обаче той слага край на живота си. Съпругата му се преселва заедно с децата и майка си Елисавета в родния си град Пловдив.[10]
Признание
[редактиране | редактиране на кода]В град Свиленград една улица и училището се наричат „Христо Попмарков“.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Иван Врачев. Освобождението на Централното Средногорие и Копривщица през 1877 – 1878 година. София. ОФ. 1980. с. 189 – 191
- ↑ Svilengrad24.info. Потомък на даскал Христо Попмарков игра шах с ромчета. Посетен на 29 март 2022
- ↑ Registarnauchilishtata.com. Начално училище „Христо Попмарков“, град Свиленград. Посетен на 29 март 2022
- ↑ а б в Visitsvilengrad.com. Училище „Христо Попмарков“. Посетен на 27 март 2022
- ↑ Hristopopmarkov.org. История на училището. Посетен на 12 април 2022
- ↑ Откриване и освещаване на паметна плоча по случай 150-годишнината на читалището // Народно читалище „Просвета“ – 1870. Посетен на 9 ноември 2022.
- ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Неиздадени материали по миналото Копривщица“. Т I. с 563. 1926 г.
- ↑ Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 51 – 52.
- ↑ Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3
- ↑ Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни // 20 Априлъ 1876, 1926. с. 378. Посетен на 9 ноември 2022.
- Български просветни дейци от Тракия
- Български учители
- Читалищни дейци от Копривщица
- Култура в Копривщица
- Кметове на Копривщица
- Култура в Свиленград
- Ученици на Найден Геров
- Родени в Копривщица
- Починали в Копривщица
- Директори на училища
- Главни учители на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)
- Български самоубийци
- Ученици на Йоаким Груев