Ореховица (дем Пеония)
Тази статия е за селото в Боймията. За селото в България вижте Ореховица.
| Ореховица Πευκοδάσος | |
| — село — | |
  Ореховица  Ореховица  Ореховица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 149 m |
| Население | 448 души (2021 г.) |
| Ореховица в Общомедия | |
Ореховица (изписване до 1945 година: Орѣховица; на гръцки: Πευκοδάσος, Певкодасос, до 1927 година Ορέβιστα, Оревиста[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 4 километра северно от град Ругуновец (Поликастро), близо до левия бряг на Вардар и до магистралата Солун-Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ореховица (Orehovitza) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 52 домакинства, като жителите му са 34 мюсюлмани и 230 българи.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Орѣховица има 230 жители българи и 490 турци.[5]
В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ореховица (Orehovitza) има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
По време на Балканската война един човек от Ореховица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ореовица има 35 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[8] Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 120 семейства и 352 души гърци бежанци.[9] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[10]
- Преброявания
- 2001 година – 637 души
- 2011 година – 577 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ореховица
Дельо и Мито Багалеви, български революционери, дейци на ВМОРО[4]- Димо Алексов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Кольо Димов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Кръсто Ореховски, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[11]
- Лазар Делев (1875 – 1938), български революционер, войвода на ВМОРО
- Лазар Попов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Сотир Чипов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Ташо Терзиев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[12]
- Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/31679/692/12-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-14. Посетен на 22 октомври 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
