Ругуновец
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на гръцки език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Ругуновец Πολύκαστρο | |
| — град — | |
 Паметник в Ругуновец | |
  Ругуновец  Ругуновец  Ругуновец | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 6485 души (2001 г.) |
| Покровител | Света Троица[1] |
| Пощенски код | 612 00 |
| Телефонен код | 23430 – 2 |
| МПС код | ΚΙ |
| Ругуновец в Общомедия | |
Ругуновец или Карасуле, или Карасули (на гръцки: Πολύκαστρο, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон, до 1928 година: Καρασούλι, Карасули[2]) е град в Република Гърция, част от дем Пеония в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен в областта Боймия, на левия бряг на Вардар (Аксиос) срещу Боймица (Аксиуполи) на 17 километра от границата със Северна Македония и на 52 километра северно от Солун (Тесалоники).
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Тава (Ταβάς) е отрито древно селище, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Ругуновският хамам е от началото на османското господство – XIV век. В XV век тимарът на Рогновица е даден на Кара Сули и Софта Илия, след което започва да се появява османското име Карасули или Карасуле. Около 1450 година тимарът Карасули принадлежи на Оруч хан, син на Кара Соле, и София Илия и има 20 християнски и 12 мюсюлмански къщи. По-късно Карасули става седалище на бея.[4]
В XIX век Ругуновец е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ругуновец е населявано от 340 жители българи, 200 турци, 12 черкези и 55 цигани.[7] Към началото на века официалното турско име Карасуле започва да измества традиционното българско Ругуновец сред неместните българи.
В началото на XX век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кара суле има 312 българи екзархисти и 144 българи патриаршисти гъркомани и 30 цигани и функционира българско училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ругуновец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Междусъюзническата война селото пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:
| „ | Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[10] | “ |
Преброяването от 1913 година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 сочи 322 жители. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карасули има 80 къщи славяни християни, 35 къщи турци и 12 къщи цигани мохамедани.[11] В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Източна Тракия, както и каракачани от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1880 жители, от които 392 семейства с 1363 души гръцки бежанци.[12] Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2800, 3085, 3821 и 5279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на Аматовското езеро в 1934 година и на ликвидирането на маларията.
Ругуновец има договор за сътрудничество и културен обмен с българския град Бяла, в който са заселени българи бежанци от Боймията.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Арджански колиби[14] | Άρτζά Καλύβια | Каливия | Καλύβια[15] | местност на ЮИ от Ругуновец[14] |
| Вардина | Βάρδινα | Гонимо | Γόνιμο[15] | |
| Стари Караули[14] | Παλ. Καραούλι | Мелия | Μέλια[15] | местност на ЮИ от Ругуновец, на С от гарата[14] |
| Тема[14] | Τέμα | Стема | Στέμμα[15] | местност на ЮИ от Ругуновец и на ЮЗ от Неа Кавала[14] |
| Арджанско езеро[14] | Λίμνη Άρτζέν | Лимни | Λίμνη[15] | местност на мястото на бившето Арджанско езеро на И от Ругуновец и на С от Неа Кавала[14] |
| Арнаут Таш[14] | Άρναούτ Τάς | Врахаки | Βραχάκι[15] | възвишение на ЮИ от Ореховица и на ЮЗ от Спанчово[14] |
- Преброявания
- 2001 година - 6485 души
- 2011 година - 7064 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
От Ругуновец са много революционни дейци на ВМОК и ВМОРО като видния войвода Иванчо Карасулията (1875 – 1905), Спиро Иванов Карасулски (1869 – ?) и Стойко Христов (? – 1905). Може би най-видният жител на градчето е комунистическият политик Антон Югов (1904 – 1991), министър-председател на България от 1956 до 1962 година. От Ругуновец е и кметът на Пловдив Атанас Костов (1911 – 2004).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48773/2566/7-10-1994 - ΦΕΚ 844/Β/14-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 29 юни 2018.
- ↑ Αρχαιολογικός Περίπατος Παιονίας // Δήμος Παιονίας. Архивиран от оригинала на 2022-02-17. Посетен на 17 февруари 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр. 145.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928., архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Сайт на Община Бяла.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
