Направо към съдържанието

Аматово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аспрос)
Аматово
Άσπρος
— село —
Гърция
40.9011° с. ш. 22.6303° и. д.
Аматово
Централна Македония
40.9011° с. ш. 22.6303° и. д.
Аматово
Кукушко
40.9011° с. ш. 22.6303° и. д.
Аматово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областСолунско поле
Надм. височина60 m
Население575 души (2021 г.)
Пощенски код61200
Телефонен код23430

Аматово (на гръцки: Άσπρος, Аспрос, до 1928 година катаревуса Αμάτοβον, Аматовон, димотики Αμάτοβο, Аматово[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 60 m надморска височина,[2] на левия бряг на Вардар (Аксиос) на 13 km южно от град Ругуновец (Поликастро). Край него е почти пресушеното Аматовско езеро.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Праистория

[редактиране | редактиране на кода]

На 1,5 km северно от селото е открита праисторическа селищна могила от бронзовата епоха. На 300 m северно от селищната могила има трапецовиден хълм с остатъци от обитаване от бронзовата епоха. В 1987 година двете места са обявени за защитен паметник.[4] В 1994 година защитената зона е разширена.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хаматово (Hamatovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 40 домакинства, като жителите му са 194 българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 115 жители турци.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Аматово (Amatovo) има 280 българи екзархисти.[9]

В „Свети Йоан Богослов“ има икони на Зисис Папаконстантину и Димитър Вангелов.[10]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Аматово има 30 къщи „славяни християни“.[11]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година Аматово остава в Гърция. В 1914 година населението му се изселва в България. На негово място са заселени първоначално три, а по-късно още гръцк бежански семейства.[2]

Българското население на Аматово се изселва в България и в 20-те година в Аматово са настанени бежанци от България,[2] включително от българския град Бяла.[12] В 1928 година селото е прекръстено на Аспрос, в превод Бял. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 175 семейства и 621 души гърци бежанци.[13]

Населението традиционно се занимава с отглеждане на жито, памук, тютюн и краварство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Аматово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чифлик[3] Τσιφλίκι Агроктина Αγρόκτημα[14] местност на ЮИ от Аматово и на С от Вардаровци[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 154[2] 76[2] 872[2] 895[2] 924[2] 1050[2] 814[2] 958[2] 914 886 774 575

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Аматово

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
  5. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48771/2568/19-10-1994 - ΦΕΚ 847/Β/15-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 29 юни 2018.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  10. ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
  12. ↑ Бяла и Поликастро подновиха договора за сътрудничество // Община Бяла, 15 октомври 2007. Посетен на 21 декември 2024.
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
  15. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.565
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аматово&oldid=12448829“.