Тетевен – най-разпространената версия за наименованието на града гласи, че то произлиза от Тетьовия род, който се заселил по тези земи и основал града. Друга версия свързва името и с думата „тетива“ – опънатата нишка на ловен лък, с който древните тетевенци са ловели дивеч
Стара Загора – главен град на областта Загора, в която е бил разположен. Загора идва от Зад+гора, като гора е със старото си значение на планина, запасено и днес в руски език.
Хисаря – от намиращите се до града римски крепостни останки, през турската дума hisar, „крепост“
Етрополе – от гръцки: Етрополе < *Етрополи (с апокопа на звука „п“) < *Петрополи (*Πετρόπολη) – „Каменград”. Доказателство: в тимарски регистър от края на 15 в. е записан като „Петро поли“.
Завет – защитено, закътано от ветрове, опасни пътища и др., селище
Ихтиман – преди сегашното си име градът е носил името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Първоначално е съществувал под тракийското име Йелице.
Мездра – от мездра, понякога мезра 'землище на изоставено село'
Мелник – от „мел“ – славянска дума мел за „трошлива скала“
Меричлери – от турския вариант на названието на река Марица – Мерич и жителски суфикс – лер на турска езикова почва, множествено число на бълг. почва. Тоест името значи Маричани
Своге Името на града най-вероятно произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге.
Трекляно – най-стар известен запис е Триклина според Триод от I половина на XV в. (опис IV 19 на славянските ръкописи в Софийската библиотека). Днешното звучене Трекляно се оформя след издаването на Руската триверстова карта, изработена след 1878 г., където така е записано името на селището.
Хасково – През 1792 г. йеросхимонах Спиридон за пръв път споменава в писмен документ българското име на града – Марса. В своята „История во кратце о болгарском народе словенском“ той разказва за турските набези в Тракия през втората половина на 14 век. Сред завладените селища са и Дълго поле и Марса, „сиреч Узунджово и Хаскьой“ – уточнява монахът. Турското име „Хаскьой“, с което градът е известен в периода на османското владичество, означава в превод „Владетелско село“. За пръв път това название се среща в османски документи от времето на султан Мехмед II Завоевателя, т.е. от втората половина на XV в. Предполага се, че турците са преименували някогашния град Марса веднага след завладяването му в края на XIV век. През следващите няколко века името Хаскьой се среща в различни варианти – „Хаскюй“, „Хаскени“, „Хаскиви“, за да се стигне до днешното „Хасково“. В съвременното си звучене името на града за пръв път се употребява във възрожденската книжнината от средата на XIX век.
Царево – превод на старото гръцко име на града Василико, от „василевс“ (цар).
Чепеларе – извежда се от старотурското çepell – „мръсен, мъглив, буреносен“. Преди основаването на днешния град на същото място е имало юрушко селище или колиби, които са наричани Чепелли, по името на с. Чепелли кьой, Гюмюрджинско, откъдето са били първите заселници.
.png)