Кула (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.
| Кула | |
 Крепостта Кастра Мартис | |
  Кула  Кула | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2593 души[1] (15 март 2024 г.) 40,7 души/km² |
| Землище | 63,738 km² |
| Надм. височина | 204 m |
| Пощ. код | 3800 |
| Тел. код | 0938 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 40525 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Кула Владимир Владимиров (ГЕРБ; 2011) |
| Уебсайт | obshtina-kula.com/bg |
| Кула в Общомедия | |
Ку̀ла е град, разположен в Северозападна България, административен център на община Кула, област Видин. Градът е трети по големина в областта след Видин и Белоградчик.
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2642 души по настоящ адрес и 2873 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Кула се намира на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателният пункт Връшка чука.
История
[редактиране | редактиране на кода]Историческите сведения сочат, че тук, съвсем близо до началото на Стара планина, човекът е потърсил място за пребиваване и убежище още в праисторическо време. По време на Римската империя градът се е наричал Кастра Мартис. От седми век е в пределите на средновековната Българска държава.
По време на османското владичество градът се е казвал Адлие. В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3]
В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св. Петър и Павел“.[4] Стенописите са от 1902 година – дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови.[5]
През 1879 г. Феликс Каниц свидетелства за сръбската окупация на селището през Сръбско-турската война (1876), за смесеното население, включващо татари и черкези и за новите пощенски връзки с Видин.[6]
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Адлийска (Кулска) околия, част от Видинското окръжие.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.[7]
По време на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950 – 1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[9]
|  |
Етническият състав през 2011 г. включва 3010 българи и 74 цигани.[10]
Политика
[редактиране | редактиране на кода]- 2011 – Владимир Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 56% срещу Андрей Андреев (БСП).
- 2007 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 62% срещу Пеко Пеков (Коалиция „Възраждане“).
- 2003 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 51% срещу Пеко Пеков (СДС).
- 1999 – Пеко Пеков (ОДС – СДС, БЗНС, Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Марко Петров (БСП).
- 1995 – Ваньо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 53% срещу Цанко Нинков (Коалиция СДС, Народен съюз).
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Голям брой от населението на Кула работи в завода „Кула ринг“ – предприятие за преработка на каучук и пластмаси, произвеждащо гумени транспортни ленти и профили.
Музеи
[редактиране | редактиране на кода]В центъра на града, в непосредствена близост до останките от крепостта Кастра Мартис, е разположен музей, в който са съхранени оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален макет на самата крепост. Към днешна дата (20 януари 2014 г.) музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- От 1920-те всяко лято през август се провежда Кулският панаир.
- 19 август – Ден на града. Обявен с решение на Общинския съвет през 1919 г.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кула
- Стоян Брънчев (1860 – 1940), лесовъд, академик
- Найден Войнов (1895 – 1982), шахматист
- Александър Поплилов (1916 – 2001), художник
- Йордан Вълчев (1924 – 1998), писател
- Димитър Попов (1927 – 2015), министър-председател на 78-ото правителство, юрист и политик
- Михаил Миков (р. 1960), председател на XLII народно събрание, политик
- Други
- Панайот Хитов, околийски началник в Кула (1881 – 1885)[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 205.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ ХИТОВ, Панайот Иванов – в saedinenieto.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
